играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Ясунари Кавабата за Го – шино и юген
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Петък, 19 Март 2010г. 23:04ч.

Лауреатът на нобелова награда по литература Ясунари Кавабата (1899-1972 г.) свързва играта Го с естетическите принципи „шино” и „юген”; (shino – mystrerious profundity, yugen – abstruse subtely), (Nihon Ki-in 2003, 13). Кавабата е автор също на документалния роман „Мейджин” („Майсторът по Го”), в който се описва мач по Го през 40-те години на ХХ век в Япония.

Kawabata

 

Всеволод Овчинников, като описва и другите японски естетически категории (ваби, саби и шибуи), казва, че тайната на изкуството се състои в това да се вслушваш в неказаното, да се любуваш на невидимото. Тук се корени четвъртият критерий на японските представи за красотата  - той се именува юген и въплъщава майсторството

мека, прелестта на недоговореността. Юген е тази красота, която лежи в дълбочината на нещата, нестремейки се към повърхността. Възможно е човек,  лишен от вкус или от душевен покой да не забележи юген (Овчинников 1987, 37).

Като разглежда юген в системата на японската живопис, проф. Бойка Цигова пише, че това е средство за постигане на мистичното тайнство на мирозданието, или „спотаено откровение”. Юген е върховният естетически идеал, невидимият, нематериален, но съществуващ във всеки всеки атом на материята, носител на красотата. Всъщност естетическия идеал юген е еднакво валиден (като цел) за всяко изкуство. Николай Конрад свързва юген като понятие за „тайнственото и съкровеното” също с китайската даоска философия (Цигова 1988, 49).

Алън Уотс смята, че когато във видяното се промъкне нещо мистично и странно, като намек за нещо незнайно и вечно недосагаемо, това настроение се нарича юген (Уотс 1993, 266).

Пронников и Ладонов считат, че разположението на камъчетата в Го трябва да бъде не само рационално, но и красиво. Смята се, че по време на игра се получава наслада, опознава се характера на партньора и своя характер. Японците имат поговорка: «За да опознаеш някого, е достатъчно с него да изиграш няколко партии.» (Пронников, Ладонов 1988, 254)


Литература
1. Nihon Ki-in. Go – the World’s Most Fascinating Game. “The Nihon Ki-in”, Tokyo, 2003.
2. Алан Уотс. Путь дзэн. „София”, Киев, 1993.
3. Бойка Цигова. Дзен естетиката и японската художествена традиция. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1988.
4. Всеволод Овчинников. Ветка сакуры – Сакура и дуб. „Народная асвета”, Минск, 1987.
5. В.А.Пронников, И.Д.Ладанов. Японците. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1988.

 
 
* * *