играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The Way of Heaven is to benefit others and not to injure.The Way of the sage is to act but not to compete.
Lao-tsu


Пътят на Небето е да подпомага другите и да не ги наранява. Пътят на мъдреца е да действа, но да не преиграва.
Лао Дзъ

* * *
 
Джосеки на "Императора и монаха"
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Вторник, 09 Март 2010г. 11:14ч.

Император Дайго (885-930) според хрониките бил добър познавач на Го. Той поканил монаха Канрен на партия Го. Сигурно Канрен, не е бил най-добрият играч за времето си, но вероятно е поискал средства за построяването на будистки храм. Император Дайго счел, че добър начин за Канрен да се аргументира е с уменията си на гобана (дъската за Го).

 

Daigo

Император Дайго

 

Дайго и Канрен се срещнали и Канрен победил в партията Го. Той получил в награда златна възглавница. Любезно му било предложено придворен да му помогне с товара. Насочили Канрен към лабиринтен изход, където придворният с възглавницата тайнствено изчезнал. След като Канрен известил Дайго, му била предложена втора партия, от която Канрен отново излязал победител и отново придворният изчезнал със златната възглавница. Това се повторило още няколко пъти. Създал се „устойчив поведенчески модел” – джосеки. За да противодейства на това джосеки, Канрен измислил нова схема. След неговата поредна победа на гобана, той в лабиринтния изход хвърлил възглавницата в дълбок кладенец. Всички били учудени, но приели този факт.

След време Канрен, все пак, построил храм. Инспекторите на император Годайго се заинтересували от източниците на доходите на Канрен, проверили в кладенеца, но видяли там само фалшива златна възглавница. В крайна сметка императора одобрил проекта на Канрен и не му търсил повече сметка.

Тази случка е разказвана в книгата на Накаяма Нориюки „Светът на Го” от 1986 г., след това преразказана в книгата на Ясуюки Миура „Го: азиатската парадигма в бизнес стратегията” от 1998. Предположението ми е само, че залогът е бил известен предварително: Канрен е поискал средства за храм, Дайго е предложил такава „линия на финансиране”. Накаяма и Миура разглеждат случката в контекста на измисляне на схема – джосеки, след това в измисляне на контра-схема – ново джосеки.

Тъй като кладенецът в лабиринта бил дълбок, нека потърсим и по-дълбоки основания за съществуването на тази история. Тук може да се крие следния факт. Китайският йероглиф за Го (вейци) се състои от два знака, където първия е „дърво”, което може да символизира „дърво на вариантите” и лабиринт. Японският йероглиф за Го (И-го) се състои от два знака, където първия е „кладенец”.

Според мен, случката символизира раждането на японския йероглиф за Го, където има „кладенец” на базата на китайския йероглиф за Го, където има дърво-лабиринт. Това не противоречи на акцентите поставени от Накаяма и Миура, че едно джосеки поражда следващо джосеки.  Една справка: в България по това, била въведена новата азбука при владетеля Борис I (852-889).

 

 
 
* * *