Желанието да отида на турнира в Истанбул беше в сърцето ми повече от две години. Все възникваха обстоятелства, които ме спираха да отида, но за моя голяма радост, тази година успяхме да се организираме и да отидем – Катя, Бисер, Алекс и аз. Ники (Айвоникс) също искаше да дойде, но от техническа гледна точка нямаше как да пътуваме 5 човека с една кола – остава да си пожелаем догодина да тръгнем 2 коли и да има места за всички желаещи.
След дълга кореспонденция с организаторите успяхме да намерим подходящото за цялата група място – турците ни предложиха доста изгоден вариант в един хостел, но в него банята и тоалетната бяха общи – в крайна сметка отседнахме в Шереф Хотел – на 5 минути от плащада Таксим.
До хотела имаше паркинг – като разбраха, че Бисер препочита да не им остави ключа за колата, извадиха като от дядовата ръкавичка 5 автомобила, натикаха Опела някъде навътре и го запушиха отвсякъде
Тъй като вече минаваш 19ч направихме една късна разходка до Босфора – Катя беше нашия водач и екскурзовод. И съвсем нормално, след дългия път всички бяхме огладнeли – варените кестени не стигнаха и решихме да пробваме някой ресторант – всички изглеждаха доста интересно. Избрахме един, без да разберем защо точно него избрахме и седнахме. Перфектно обслужване. Страхотна кухня. Неповторима атмосфера. На добра цена, разбира се
Оказа се, че хотела е на доста шумно място – чувахме и чуствахме пулс ана нощния живот до 5 сутринта. А когато тръгнахме към мястото на турнира, Аязаа – един от кампусите на Техническия Университет в Истанбул, намерихме пусти улици, гълъби и остатъците от мнгоглюдна веселба.
Указанията как да стигнем бяха предостатъчни и се добрахме до университета без особени трудности – настъпи леко объркване, когато трябваше да намерим залата вътре в кампуса. Все пак инстинкта ни заведе на правилното място.
Регистрация, нови запознанства .... . Оказа се, че за Катя няма подготвен бадж – затова, тя получи един ръчна изработка, с качество по- добро от това на всички уостанали участници. Емоциите ни заляха – за някои от нас това беше първи турнир, за други – първа международна проява ... въпреки всичко външно бяхме запазили спокойствие в очакване на първия кръг.
За всеки имаше достоен противник, затова началото се оказа трудно - 3 загуби и една победа.
Последва мобилизация и във втория кръг имахме 2 победи и 2 загуби.
В последния за деня 3ти кръг Алекс, Катя и Бисер спечелиха своите ири ... а Иван остана да играе последен – в доста оспорвана игра, след взаино допуснати грешки загуби с 0.5 точки.
Поне имаше шаблон -във всеки кръг увеличаваме броя на победите с едно. Проблемът беше какво ще правим в 5тия кръг ?!
След измориелният ден, заслужена почивка с останалите играчи в Mask Nevezade - заведение в центъра на Истанбул, намира се на уличка с форма на звезда. Отдадохме почит на местните пивовари като опитахме нефилтрирана бира Ефес.
След късното лягане беше добре, че на следващия ден турнира започваше от 10ч. Закусихме в хотела, полюбувахме на изгледа и заредени с нови сили започнахме 4ти кръг. Но какво разочарование – шаблона се пропука – вместо 4ри победи, имахме само 2.
Победителя вече беше предрешен – Али от Израел
-той играеше срещу момчето, което победи Алекс в първия кръг. В крайна сметка, българският отбор постигна 50% успеваемост – от 20 изиграни игри – 10 победи и 10 загуби.
И макар в София вече да беше студено, цеременията по награждаването се проведе на открито: Първо място Али, Второ – Деян, 3-5 състезатели от Турция. Официалното класиране може да се види
тук. А ето и самите награди:
Усещането след като свърши турнир е много особено – сякаш си изпълнилспециална мисия – хем изморен, хем удовлетворен. Наиситна може да си пожелаем по- добри резултати, но и това което показахме беше добре. Вечерта обиколихме града с опитен гид – Деян идва за 7ми път на турнира и познава Истанбул много добре – от местните заведения, до любопитните забележителности.
И колкото и да е хубаво, всяко нещо си има край
На следващия ден успяхме да направим една разходка с корабче на Босфора
и да посетим аква парка на Истанбул.
Батериите ни свършиха по средата на обиколката и това е добър повод догодина да отидем пак.
