играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Поетичните варианти на Го
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Стефания Цанкова   
Петък, 16 Май 2008г. 19:31ч.

В източната литература много поети са били изкушени да пишат за Го или вейци. По исторически причини в западната поезия подобни творби са изключително малко. Като най-известни автори в тази област могат да се посочат несъмнено Хорхе Луис Борхес със стихотворението "Го" (1978) и евро-шампионката Светлана Шикшина (3 профи дан), чието второ хоби е поезията. Междудругото руските го-играчи имат немалко поетични опити.

В българската го-поезия са се изявили в хронологичен ред, както следва: Константин Байрактаров ("Го", 1998, "Варианти", 2006), Божидар Богданов ("Партия Го", 2005), Александър Мандалов ("Коя е играта?", 2007). Писането на стихове за Го не е лесна задача, доколкото трябва да се използват адекватни метафори. Който е писал стихотворения, има представа за тази сложност. А когато поетът има понятие от Го, може да настрои поетичната си мисъл, за да отрази образността, динамиката и философията на играта. Да види не само облаците, но и картината, запечатана в техните форми.

 

Константин Байрактаров е написал две стихотворения за Го, които са отдалечени едно от друго в годините. Той е написал първото българско стихотворение за Го през 1998 г., когато е започнал да се занимава с тази игра, а второто - "Варианти" (2006). И в двете има стремеж да се представи Го в неговия "космически" аспект. В двете стихотворения се визира Го като "космическата" игра. Като по-леко за разбиране и като звучене в стихотворението "Го" се представя играта между Слънцето и Луната като игра между деца, с една освободеност и закачливост, като няма и намек за тежки конструкции, каквито има във "Варианти". Но е интересен и завършекът, че светилата вечно играят Го... Внушението е, че Го не е само модел на Вселената според човешките представи, а и че представлява самата Вселена...

Го


Луната се усмихна

и на дъската дяволито

черен пул постави.

Улoвката проблесна

в тъмно тигрово око.


Слънцето намигна

и в тишината шеговито

светъл ход направи.

Над облаците вечно

играят светилата Го.

 

Тази миниатюра от дистанцията на времето днес може да се възприема като един малък поетичен шедьовър. Луна и Слънце - ян (бели пулове) и ин (черни пулове). А това "тигрово око" е конфигурация в Го, начин на подредба на пуловете с оглед на защитата или безопасността. Като цяло стихотворението "Го" визира космическата игра. Но понеже тези стихове не са трудни за разгадаване, коментарите са излишни. Нека всеки ги почувства и оцени самостоятелно. И затова насочвам основно вниманието си към стихотворението "Варианти", което е наситено с много моменти...


Варианти


Дървото на вариантите отрупано е с плод –

натежали като праскови, но черни и бели,

облени в слънчеви лъчи и пълни с живот,

по ефирни вейки се люлеят пулове узрели.


Небесен свод, докоснат от космичен повей,

снежинка на земята рони или капка дъжд.

И това е само кратък миг в поредица ходове -

все неповторими форми, никнещи веднъж.


Нощ и Ден се сменят във вселенската игра,

за всеки ход назрява времето да се изпълни.

Трепти, стаил в сърцевината огнена искра,

седефен пул, вариант от който да покълне.


Дървото на вариантите има отношение към китайския йероглиф за Го - "qi" - в него има елемент "дърво" (mu). Отрупано с плод - това е потенциалът, множеството неповторими комбинации, които са възможни. Отрупано с плод - богат избор за играча да се изяви творчески... Сравнението на пуловете с праскови пък е изненадващо, но и с право - прасковата е символ на безсмъртието и безсмъртните си хапват редовно праскови... А слънчевите лъчи, обливащи плодовете, очевидно подсказва за аполоновото начало в Го.

Може би в образа на прасковата има и еротичен подтекст, защото в стихотворението има диалектика - ден и нощ, небе и земя, снежинка (студено, твърдо) и дъждовна капка (топло, течно), респективно идеята за сезонност, която е обвързана с космическите реалности, космически повеи - Земята се върти около Слънцето... И всичко, което се случва е неповторимо само по себе си, а светът се развива като се променя - това напомня комбинаториката на Идзин (Книгата на промените). Противоположностите се редуват Нощ и Ден, черно и бяло, но не самите те играят, те са рамкирани в представата за божествена или вселенска игра. Това леко ни "приземява" - когато играем всъщност възпроизвеждаме космогенезата. И всичко случващо се си има своето време и място, т.е. чрез знание хаосът се трансформира в ред.

И там накрая, седефеният пул - къде е затрептял (?), най-вероятно в ръката на играча, сред "ефирните вейки", тоест - пръстите, а думата "вейки" е просто вплетена майсторски, защото една от възможните транскрипции на weiqi е "вейки" - китайското название на Го. Огнената искра също е част от аполоновия пламък, а съвсем в профанен смисъл може да се възприема и като затоплянето на пула (камъка) в ръката на играча, обмислящ своя ход. В известно стихотворение на Светлана Шикшина мисля, че имаше подобен момент. В диалектиката на "Варианти" скрития еротичен подтекст се рамкира в образите на прасковата и седефения пул - мъжкото и женското начало. Седефеният пул "оплодява" дъската - земята, от която пониква нов вариант. По този въпрос авторът потвърждава, че "еротичният контекст е неизбежен, ако трябва да се обясни диалектиката в света, защото самият свят, както и да бъде погледнат, представлява плод или рожба на взаимодеиствието и взаимодопълването на противоположни начала". И по този повод, ще кажа, че "Варианти" е брилянтно стихотворение!

 
Добре, че вече имаме български образци на го-творчество преди да коментираме други източни или западни автори, които безспорно също заслужават нашето внимание. А ние, българските поети, с времето можем да обогатим това своеобразно направление в поезията с още стихове...

Smile

 
 
* * *