Играта Го се е появила преди хилядолетия в Китай и е широко разпространена на Изток. В някои азиатски страни тя има дълбоки исторически корени. В Тибет играта носи различни имена, най-разпространеното от които в съвременния тибетски език е „миг-манг” или „множество очи” и „джялпо” или „цар”. Названието „джялпо” се употребява в разговорната реч и е свързано с цар Сонгцен Гампо, цар Гесар и царят на Шамбала. Други названия на играта са „Възкачването на Царя” и „Самообладание”.

Първото историческо споменаване за Го в Тибет се отнася към времето на Сондцен Гампо (617-650 г.). В летописа се разказва, че неговият първи военне министър Зуце донесъл таен текст на езика на княжество Турфан, в които се съдържали трактати за правилата на играта Го, военна стратегия, медицина и астрология. Сондцен Гампо бил първият от будистките царе в Тибет.

Той в самото начало на управлението си установил Учението на Буда (Дхарма) като държавна религия в Тибет, основал град Лхаса, създал тибетската писменост, провеждал активна и строга външна политика. Годините на неговото управление били белязани с борбата между жреците на религията Бон и новият будистки елит. Цар Сонгцен Гампо, благодарение на разбирането си на външната и вътрешната стратегия и ръководейки се от будистките принципи за хуманност и състрадание, поставил началото на развитието на будизма в Тибет и укрепването му като единна държава.

В 2000 г. В местността Джяма при разкопките на двореца Джампа Миджюр Линг археолозите направили едно удивително откритие – сред руините на двореца те открили каменна плоча за игра на Го.

Играта Го с дълбокия си смисъл съответства на основите на будизма, истината за пустота и закона за промените. Благодарение на символизма и дълбоката си философия играта Го, заедно с разпространението на будизма в Азия, придобива широка популярност в Корея, Япония, Туркестан и Монголия. Търговските отношения, установяващи си по Великия път на коприната, спомагали за разпространението на будисткото учение от страна в страна, от самите върхове на Хималаите до пясъците на пустинята Гоби. Не всеки можел да разбере другия и да сподели опита си на чуждоземния език, но всеки можел да изрази себе си върху дъската за Го. Най-древният език на визуалните символи бил разбираем за всеки и с негова помощ можело да се проповядват будистките истини, както и да се спечелват сражения, да се споделят мисли и да се разкриват съкровени тайни.

Известно е, че камъчетата били триъгълни със заоблени ръбове, първият ход правели черните. Играта започвала или с пуста дъска, или с предварително поставени камъни. Също така, е имало опростена блиц-версия на играта, от която произлезли други игри, на които играели простолюдието, като „Бързи камъни” и „Тигри и овци”.

Първоначално само на благородниците и на висшето духовенство било разрешено да провеждат времето си, играейки Го. За хората от нисшите съсловия било недопустимо това занимание. Тибетският закон обяснявал това, че представителите от нисшите слоеве нямали правилно разбиране за логическите и философските игри. Затова на тях се предлагали други развлечения като песни, танци, игра на зарове, просто гадателство и разказване на поучителни истории. Логическите игри били недостъпни за тези, които не познавали историята и философията. Неподготвеният ум, увлечен в такава игра, ражда гняв и злонамереност, проявявайки всички аспекти на невежеството. А неправилното разбиране на тези явления може да умопомрачи ума на този, който не е готов да срещне реалността.

Размерът на дъската варирал между 17х17 и 19х19 линии. Дъската претърпяла изменения, заради разликата между календарната система и астрологическите цикли. Както обикновената едноцветна дъска, така и манастирската пет цветна дъска, са се използвали за предсказания и астрологически прогнози. Предназначението на такава дъска води началото си от Калачакра тантра и астрологията Калачакра. Връзката на играта с военната стратегия минава през раздела на Калачакра за царя на Шамбала и последната велика битка преди изчезването на този свят. При това в будизма се прави акцент на вътрешната борба, борбата с гнева, невежествето и привързаностите като се използват множеството методи в Учението на Буда.

На Изток играта Го винаги се е явявала преди всичко философия, медитативна практика и един от ключовете за разбиране явленията в себе си и във вселената, с разбирането на единството на противоположностите, а не хазартна игра, основана на амбициите, както днес се преподнася в съвременния свят.

И днес в Тибет ревниво се пазят в тайна практиките, свързани с Го, и малкото майстори от тази традиция с усмивка пазят изкуството си, забулено в митове и легенди.

Източник: Тибетский дом в Москве