играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Each generation will reap what the former generation has sown.
Chinese proverb


Всяко поколение жъне това, което предишното е посяло.
Китайска поговорка

* * *
 
Изучаване на логическата игра Го като СИП или извънкласна форма на обучение
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Константин Байрактаров   
Вторник, 15 Юли 2008г. 12:31ч.

В българското културно пространство са представени всички основни логически и настолни игри, като най-популярни са шахмат, шашки, табла, дама и “Не се сърди, човече!”. Съществуват и множество други игри, предназначени за деца от начален и основен курс, представляващи продукти на различни фирми, които нямат такова културно значение, каквото имат класическите игри. От всички, представени в България логически игри, само шахматът и отскоро Го имат организирано присъствие (бриджът е по-особен случай). Играта Го е създаденана в Китай преди 3-4 хил. години и днес е известна в цял свят като играта на XXI век.

Като интелектуален спорт, играта се популяризира в България от Българската Го Асоциация, основана през 2004 г., която е част от Световната Го Федерация. Една от основните задачи на БГА е да внедри играта Го в българските училища. Предвид факта, че за шахмата традиционно са отворени вратите, за играта Го поне в началото бе трудно да се помисли, че има място в училищата.

Най-удачната форма е логическите игри да се изучават като СИП в извънучебно време. Специално за играта Го трудностите са свързани с почти нулевата й популярност в България (като брой играчи), което днес се компенсира поне с нейната известност. Началото бе поставено през 1998 г., когато в град Свищов бе основан първият го-клуб, а през 1999 в Детски комплекс – Свищов, започна да функционира и го-кръжок. На практика това бе социален експеримент, който целеше да се провери доколко учениците и студентите възприемат новото в лицето на логическата игра Го. Експериментът бе успешен, но поради причини от организационно-бюрократичен характер, той не послужи за основа за по-нататъшно развитие. Начинанието бе продиктувано и от известна доза ентусиазъм. Упражнавяйки и развивайки своето хоби, установихме, че то, доколкото е свързано с идеята за популяризацията на Го, има социални измерения – организиране на срещи и осигуряване на среда за общуване между интересуващите се. Запознаването на младежите с Го е в основата на създаването на общност на играчите и поддръжниците на идеята.

Такава общност в наши дни вече съществува и благодарение на нея се стигна до основаването на БГА. В момента играта Го присъства като успешна СИП-форма в училище СОУ №18 “Уилиям Гладстоун” в София, също така възможности за обучение по Го има и в СОУ “Николай Катранов” в Свищов. Идеите, които са заложени в изучаването на Го, са тясно свързани с техниките за превенция на противообществени прояви у подрастващите, отдалечавайки ги от негативни влияния и практики. Чрез игра на Го младежите осмислят свободното си време, още повече, че играта не се явява само самоцелно занимание, т.е. не е “губене на време”, защото играта приучава младите да се уважават взаимно, да си помагат, да се разбират, а покрай забавлението те стават не само психически уравновесени, но и намират отговори за себе си. Допълнително към това може да се добави, че не на последно място играта Го има интердисциплинарен характер, защото позволява да се правят успешни аналогии с положения от такива базови дисциплини като философия, физика, химия, биология, математика, информатика... Т.е., овладяването на играта има много общо със запаса от знания, които има ученикът. Според някои това е “играта на стъклени перли” от едноименния роман на Х. Хесе. Донякъде желанието за самоусъвършенстване в Го може да бъде и импулс за подобряване на индивидуална подготовка и представянето на ученика по другите стандартни дисциплини, изучавани в училище.

Изучаването на Го също има отношение към методите за формиране на социални нагласи у личността. 1) Го е творческа игра, обединява логиката и интуицията, наподобява рисуването и всяка партия като продукт (мозайка от пулове) уникален рисунък. 2) Може да се определи като дидактическа, доколкото формира знания и социален опит. Т.е., играчът е в отношения с другите - етико-социални отношения. 3) Силата на играчите определя тяхното място в йерархията на дановете (в Го има дан-кю система като в бойните изкуства) - от тук следва ролева игра във взаимоотншенията, която би трябвало да има и етико-културна основа. Признаване на постиженията на другите и стремеж за повишаване на уменията. Поведението в тази среда оказва влияние и върху поведението на личността в обществото. 4) Тренингът също има отношение, защото става дума за усвояване на определени стереотипи на поведение.

Предвид историята и легендите, свързани с Го, е уместно да се подчертае, че играта е създадена с педагогическа цел, макар да има известен скепсис по въпроса в средите на конфуцианските учени. Най-старата трактовка (от доцинско време) гласи: “Император Яо изобретил Го, а синът му Данджу станал майстор”. От епохата Хан насам се срещат и по-нелицеприятни трактовки като: “Императорът създал Го, за да може малоумният му син да поумнее” (J. Fairbairn). Може би това се е наложило поради факта, че в китайската образователна и управленска система играта Го не е фактор за издигане в обществото или за покачване на образователния ценз (Вей Яо, III век). Същевременно се признава играта като едно от изкуствата, които трябва да владее образованият човек. Във всеки случай такъв именит конфуциански философ като Мендзъ (370-286 пр.н.е.) разглежда играта Го като предмет за преподаване. Днес в някои източни страни Го се явява задължителна част от учебната програма, а на Запад се наблюдава проникване и утвърждаване на играта в рамките на образователната система. В древността, когато са се развивали науките и изкуствата, играта Го целенасочено се е използвала като метод за трениране и усъвършенстване на ума. В наши дни има много други възможности за развиване на умствените способности, но ценността на Го е в друго. Играта Го може да се прилага като инструмент за развиване на по-фини качества на ума, а именно интуитивността, наричана още “шестото чувство”. Доколкото в нашата култура няма общодостъпни средства за развиване на този тип мислене, то може да се каже, че Го е подарък за хората от Запада (К. Некрасов).

В наши дни образователната ценност на игрите и тяхната роля в развитието на интелигентността на децата също е оценена. В редица изследвания на Запад беше доказано, че шахматът способства не само за ранното развитие на интелекта, но и дава социални и психологични предимства (в развиването на характера) на младите играчи, а също така значително спомага за изпълнението на всички училищни задължения (Ю. Бланко). Обаче, всички изследвания, направени по тази тема, пренебрегват Го, една игра със забележителен ефект върху интелигентността на играещите я. Играта Го също се явява едно ефективно допълнение към образованието на младата личност. Изследванията на японските психолози ги карат да вярват, че изучаването на Го е един от най-добрите начини за развитието на психическите и интелектуалните способности при децата. Стратегията при Го е глобална, т.е. събитията, протичащи на една част от дъската, оказват влияние и на всяка останала част от нея. Детският поглед върху света е много тесен, но според изследванията се установява, че когато на детето се преподава Го, то бързо започва да развива по-широко виждане за света (Cho Chikun).

Социалната среда, в която общуват играещите Го, е характерна с определена дружелюбна атмосфера. И всъщност Го, както всеки спорт, има социализираща функция и предполага приучване към конкретно социално поведение (начин на мислене). Примерно, турнирите и демонстрациите са място, където се осъществяват социални контакти. Важно е да се отбележи, че общността на играещите Го се характеризира с отвореност, в която всички са поканени. Играта Го може да се разглежда като алтернатива на младите хора: едно занимание, което да им помага да развиват своите характер, мислене и светоглед в правилна посока и да ги отдалечава от негативизмите на нашето съвремие. Поради плюсовете, които предлага Го като обучение и практика, може да се каже, че общността на играещите, реализирана на различни нива (СИП, кръжок, клуб, курс) като субкултурен феномен има положителен принос и към обществото като цяло. Перспективите са играта да утвърди своето място в образователната система и общественозначимата роля на играещите ще се заключава в приноса им в задълбочаването на интегрирането на страната в световната общност по линия на този вид спорт. През 2006 г. България отбеляза три участия на световни първенства в Япония и Корея, което е сериозно начало за по-нататъшното развитие на играта в страната.

 

Бележка: Настоящата статия се явява разработка по Социология на образованието, представена на 1.04.2007 на изпит във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - оценка: отличен - 5.50. Коментарът на изпитващата д-р Мая Русева е, че проблематиката, свързана със СО, е пречупена през конкретен познавателен и практически интерес. Акцентът пада на социалната комуникация чрез игра и ползата от играта за подрастващите, но липсва елемент на аналитичност, което е обяснимо предвид избраната тема.

 

Библиография

1. Некрасов К., Вейчи с самого начала , 2004 http://weichi.ru/learn/Vk/introduction/for_soul.htm#will

2. Cho Chikun, Go: a Complete Introduction to the Game, Japan Publications Trading Co, 1998

3.Fairbairn John, Go in Ancient China London 1995 http://www.msoworld.com/mindzine/news/orient/go/history/ancientch.html

4. “Мендзъ”, “Конфуциански трактати”, изд. “Наука и изкуство”, София, 1991

5. History of Go http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Go www.yutopian.com/go/misc/gohistory.html

6. Бланко Ю. “Защо изучаваме шахмат в училище”, ИнтелСис, 1999

7. Материали и информация от Българска Го Асоциация

 
 
* * *