играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Въображението често ще ни пренася в светове, който никога не са съществували. Но без него ние никъде не бихме попаднали.

Карл Сейгън

 

Воображение будет часто переносить нас к мирам, которых никогда не было. Но без этого мы никуда не попадём.

Карл Саган

* * *
 
Пъзелът. Начин на употреба - 5
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 22 Февруари 2010г. 11:34ч.

 

Сектата на "Тримата свободни мъже" по Жорж Перек


Центърът на тежестта на една пирамида като геометрично тяло е на една четвърт от височината от основата или на три четвърти от височината от върха. Центърът на тежестта на една финансова пирамида е неизвестен за всички вложители, и обикновено те остават с „пръст в уста”.

„Историята на пирамидите” е забавна и поучителна. Няколко щрихи преди да стигнем до „Тримата свободни мъже”. В България се започна безобидно с получаване на писма по физическите пощи през 90-те години на ХХ век (тогава нямаше интернет). Така хората се научиха да пишат „нови пет” писма на непознати и да им „пожелават щастие”. След като този процес беше отрениран са започна с така наречената „пловдивска игра” в която се включиха вече пари. Всичко беше забавно, но последните изгаряха, защото не бяха включени в никакъв „център на тежестта”.

Много математици основателно доказваха, както ще видим Смотф още по-рано, че геометрическата прогресия се пречупва някъде и всички останали са губещи. Призоваваха хората да не участват в такива безмислени и безчестни операции. Някъде експертите-математици бяха чути, другаде не бяха чути.

 

Италианският eмигрант в САЩ, Чарлс Понзи, се смята за първия голям майстор на финансовата пирамида, която и до днес служи за образец на финансови измами. В англоезичния свят името Понзи е толкова познато, че финансовите пирамиди дори биват наричани "Схемата на Понзи". Мошеникът разказва на потенциални инвеститори, че чрез продажба на международни ценни книжа би могъл да реализира дивиденти от 400 процента и че който вложи пари при него, щял в разстояние на 90 дни да удвои капитала си. Понзи успява да прилъже около 40 хиляди клиенти и да прибере от тях общо 10 милиона долара като накрая изчезват 4,3 милиона долара. Измамникът умира през 1949 година, излежава пет години в затвора.

Примерът, който дава или измисля Жорж Перек в романа си „Животът. Начин на употреба” е повече от интересен. Наистина, не е известно дали това е само художествена измислица, знаменателно, е че основателя на сектата се различава само с една буква от реално историческо лице - шогун Ашикага Йошимицу (1358-1458г.), известен с това, че издава специален указ за поощрение и развитие на бойните изкуства и в частност кен-джуцу. А, сега да се впуснем в една геометрична прогресия (с a=1, d=3), Жорж Перек:

„Мъжът, който е с лице към тримата, е японец. Казва се Ашикаге Йошимицу. Той е член на секта, основана в Манила през 1960 година от един моряк на риболовен кораб, един пощенски чиновник и един разносвач в месарница. Японското име на сектата е „Шира нами” – „Бялата вълна”; английското й име е „The three free men”. В трите години, последвали основаването на сектата, всеки от тези «трима свободни мъже» успял да посвети по още трима. Деветимата мъже от втория набор посветили други двадесет и седем през следвашите три години.  През 1975 година шестото поколение наброявало седемстотин двадесет и девет члена, от които Ашикаге Йошимицу бил натоварен заедно с неколцина други да разпространи новата вяра на Запад. Посвещаването в сектата на „Тримата свободни мъже” е дълга, трудна и извънаредно скъпа работа, но явно Йошимицу е намерил без особени затруднения трима ученика, достатъчно богати, за да разполагат с времето и парите, необходими за подобно занимание.”

[…] Спестявам някои „техники на посвещаване” дадени в романа, за да отидем направо на изчисленията на Смотф, иконом на лорд Бартълбут” : „Смотф изчислил, че през 1978 година сектата „Тримата свободни мъже” ще наброява две хиляди сто осемдесет и седем нови последователи и ако се предположи, че никой няма да умре, общият им брой ще бъде три хиляди двеста седемдесет и седе души. Нататък всичко ще става много по бързо: през 2017 година деветнадесетото поколение ще надхвърли един милиард, а през 2020 ще бъде посветено цялото население на планетата и дори повече.”
Литература:
1.    Жорж Перек. Животът. Начин на употреба. Изд. „Народна култура”, С., 1980, превод Бояна Петрова.
2.    Николай Михайлов. „Защо системата за социално осигуряване е финансова пирамида? http://www.nmmm.nu/boox/social.htm

 
 
* * *