играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Forget injuries, never forget kindnesses.

Confucius 


Забрави обидите, никога не забравяй добрините.

Конфуций

* * *
 
Асиметричната игра – етически и естетически мотиви
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 06 Март 2010г. 17:51ч.

 

Съществуват интересни мотиви за и против играенето в тенген, във фусеки (началото на партия Го). Ако приемем, че играта в центъра (тенген) създава симетрия, то другата игра може да се нарича асиметрична. Симетричната игра е преплетена с древното «китайско начало», в което изначално симетрично били разположени четири камъка, по два бели и черни в четирите ъгъла; предполагало се, че петияj ход би могъл да бъде в центъра (тенген) - така по-единствен начин се запазва симетрията.

tengen

 

 

Какви биха могли да бъдат мотивите, с които от симетрична игра, модата се пренасочва към асиметрична игра? Теорията на играта Го дълго време се е оформяла на японските острови. Интересно е, че японците не играят в центъра във фазата фусеки – това за тях е неприемливо. Етическият закон гласи – «не играй в тенген», защото това могат да си го позволят само императорите и мъдреците, а също могат да си го позволят откровенните глупци. Тъй като ние винаги сме някъде по-средата между мъдреците и глупаците, то за нас е подходяща само асиметричната игра, тоест не можем да си позволим да играем в центъра (тенген). Тук може да се позовем и на положение от първата японска конституция на принц Шотоку от 602 г., което сякаш допълва етическите правила: «Аз не съм непременно мъдрец, а той не е непременно глупак. Всички ние сме само обикновени хора...И двамата сме и умни и глупави, подобно на кръг – без начало и край.» Има също естетически причини, за които ще стане дума по-долу.

Естетическите причини за неприемане на симетрията са обяснени в есетата на руския японист Николай Федоренко «Асиметрия и многообразие» и «Таконома – художественият фокус». Според Федоренко, японците напълно разбират, оценяват симетрията и огледалността, която тя създава, но я приемат в необикновени и извънредни случаи. В нормалните случаи, в ежедневието се придържат към асиметрията. Това са законите от които се водят в икебана (изкуството на подреждане на цветя); също ако трябва да се сложи една ваза с цветя върху една маса – тя никога не се слега в центъра на масата. Законите, чрез които се проектира пространството в японската стая са сходни. В последната, зрителният фокус е в таконома, която е главно и почетно място в стаята. Таконома не се разполага в центъра на стаята, а в периферията. През 80-те години на ХХ век, когато Ясуюки Миура планира веригата хотели "Никко", съвсем ясно свързва такономата с тенген; освен това се произнася, че "симетрията не е японска идея".

Според Федоренко, все пак, симетрията е била водещия естетически принцип между 1400 и 1600 година; след това става второстепенен и третостепенен принцип. Интересно е, че в горепосочения период изчезва «китайското начало» - първоначалното разположение на четири камъка на гобана, като петия се счита, че се е играл в центъра – симетрична игра. Изследователят на японското Го, Андрю Грант, предполага, че китайското начало е изчезнало някъде в ХІV или ХV век и играта е започвала на празна дъска. Ясуюки Миура предполага, че първоначално разположените камъни изчезват някъде в периода на Войните (1482-1558); причината според него е неизвестна, но предполага, че уморените от войните самураи не са искали вече да виждат нещо определено по дъската, а са искали да започват на чисто.

Третата причина, поради която «китайското начало» изчезва от японската го-сцена е будистката празнота – «шунята». Този момент е разгледан в статия на американския изследовател Уилям Коб и не е обект тук. Така се оформят три групи фактори, разиграли се на японската го-сцена, които премахват «китайското начало» и партията Го започва «на чисто»: будистката празнота, етическите и естетическите закони. Както се казва, две причини са малко, три причини са много – а баланса между тях е «асиметрична игра».

 

nakazawa

Симетрично-несиметрична игра от Хидеки Накадзава

 

Литература

1. Ясуюки Миура. Го: азиатската парадигма в бизнес стратегията. Кисейдо пъблишинг, Токио, 1998.

2. Андрю Грант. 400 години Го в Япония. Кисейдо пъблишинг, Токио, 2004.

3. Николай Федоров. Японские записи. Москва, 1974.

 
 
* * *