играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Въображението често ще ни пренася в светове, който никога не са съществували. Но без него ние никъде не бихме попаднали.

Карл Сейгън

 

Воображение будет часто переносить нас к мирам, которых никогда не было. Но без этого мы никуда не попадём.

Карл Саган

* * *
 
Генералната грешка на Сун Це
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Сряда, 19 Октомври 2011г. 18:18ч.

Sun Ce vs. Lu Fan

Най-старият, достигнал до нас, запис на партия се отнася до последните десетилетия на династия Източна Хан (25-220 г.) В Сборник с безметежни и чисти радости (The Anthology of Forgetting Sorrows and Pure Pleasures, Wang You Qing Le Ji) се открива партия от 169 г. Това са 43 хода на дъска 19х19, изиграни от принц Сун Це (Sun Ce, 175-200 г.) и неговия генерал Лу Фан (Lu Fan,?-228 г.).

Веднъж Сун Це поканил Лу Фан да играят вейци. Сун Це бил с белите, а Лу Фан - с черните. Според старите китайски правила, началото на партията започва с предварително поставени четири камъка на ъгловите звездни точки и първи започват белите. Сун Це допуснал грешка в началото, което предопределило впоследствие недоброто развитие на играта му. Лу Фан посочил дъската с думите: "Моля да ме простите за откровеността, но Вие сте допуснали генерална грешка в тази игра. Това е като да се провежда битка без главнокомандващ". Сун Це отговорил: "Лесно е да се събере армия, но е трудно да се намери добър генерал", след което Лу  направил следващия си ход и промърморил на себе си, "Необходим е талантлив генерал, за да измисли такъв  изискан ход". И по този повод Сун Це   предложил на Лу Фан да заеме поста главнокомандващ на армията му, а партията им така останала недоиграна. Сун Це значително увеличил територията и влиянието си с помощта на Лу Фан, което впоследствие довело до появата на държавата У, една от трите сили в годините на периода Трицарствие (220-265 г., Сангуо).

Според Михаил Емелянов от Руска школа по Го и Стратегия,  тази игра показва, че в древността играчите са имали стройна теория и достатъчно развита техника. Ходът на белите 3, с който веднага се пристъпва към разгръщане на белите към центъра, изглежда твърде открит. Ходът на черните 4 – клещите (хасами, pincer attack) на четири пункта от белия в C6 се считат за прекалено слаби. Това дори не са съвсем клещи, а по-скоро десант настрани в междината. Ходът на белите 9 -  поставянето на камъка там е недостатъчно ефективно за укрепването и защитата на ъгъла. А черните отляво не притискат белите в пълна сила. Ходът на черните 16 е аналогичен на  ход 4-ти. Това също не са съвсем клещи, а предложение за мирно поделяне на междинното пространство. В съвременното Го подобни действия се считат за небезупречни за черните. Създава се впечатление, че мекостта, отстъпчивостта и откритостта за заложени във философията и разбирането на играта в тази отдалечена епоха.

Остава въпросът, кой е изящният ход на Лу Фан и в какво се състои погрешността в стратегията на Сун Це? При доиграване на партията с програмата Many faces of Go (v.12) се установява, че има победни стратегии и за двете страни. Проведох експеримент, при който играх с белите срещу програмата на ниво 4 кю. В двете партии завърших с резултат съответно 7 и 11 т. в моя полза.  Тук е представена първата партия, завършила с 184:177 т. за белите, разлика 7 т. Изводът е, че Сун Це е имал шансове за победа.

Също така играх с черните и програмата се предаде, което показа, че позицията на Лу Фан е много по-изгодна.  Получи се  резултат 193:168 т. за черните при разлика - 25 т. Генералната грешка на Сун Це, както е забелязал Лу Фан, е в композиционен план, защото белите камъни явно нямат достатъчен потенциал за стратегическо развитие, водещо убедително до победа. Разбира се, тези изводи не претендират за окончателност и би било интересно да се запознаем с мненията на играчи от висок ранг и професионалисти. Въпросът остава открит.
 
Сборникът с безметежни и чисти радости  е от времето на династия Сун (960-1279г.), което кара скептиците да смятат, че партията не е автентична. Основен аргумент за това е също, че по това време едва ли са играли на дъски 19х19, доколкото е бил популярен размерът 17х17. Според Ли Сунфу е напълно възможно размерът 19х19 да е съществувал по времето на Сун Це и Лу Фан. Също така други казват, че дори партията да  е мистификация от XII в., все пак тя се явява най-старият  запис. Освен тази партия, съществуват и други подобни записи, които са от 280 г., 750 г., 800 г., 1100 г. и няколко партии от 1150 г. Всички те са на дъска 19х19 и повечето са също така недовършени. Първата запазена докрай проведена партия е от около 800 г., изиграна от двама даоси и завършила с разлика в резултата от една точка.

 

 
 
* * *