играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Ако бих могъл да играя Го с Бога, той би имал преимущество преди да стигна 50 хода. Бог е способен да прави безпогрешни ходове, а аз като нищожен човек нямам такава сила винаги да играя безпогрешно.

Го Сайген
* * *
 
Формата на камъните в Го
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 08 Октомври 2009г. 16:17ч.

 

Формата и цвета на камъните за Го е нещо, което придизвиква интереса на естетическите ценители на играта. За цвета на камъните, обширни и интересни наблюдения има Руската школа по Го и Стратегия – „Восхождение”. Настоящата статия е за формата на камъните, тя има повече абстрактен характер, тоест каква е символиката около възможната форма на камъните.

Ще разгледаме именно древната форма на камъните, главно в нейния китайски вариант. Известно е, че формата на камъните се свързва с кръга (Бан Гу, Джан Ни); куполната форма се свързва с куполната представа за Небето (Еремеев); известно е основното различие между ранните китайски камъни в тяхната куполообразна (конвексна) форма и по-късните японски – двойнокуполообразна (двойноконвексна) форма; отбелязано е, че камъните приличат също на гъби (Peter Shotwell); камък образувал се от падането на светкавица (Weiqiland); хълм или планина („Восхождение”); или имаме следните моменти: кръг, купол, хълм, планина, камък образуван от светкавица, гъба...

 

 

Все пак обемната форма на камъните, куполообразна или двойнокуполообразна, конвексна или двойноконвексна, придава на играта Го илюзия и визия за триизмерност. Това е важно за ценителите на играта, защото се вярва и споделя, че двуизмерната игра Го, отразява реалностите на триизмерния, реалния свят.

Формата на камъните за Го, както всичко останало около тази древна практика ни говори за определена символика. Шахматните изследователи вече имат своите дълбоки наблюдения за формата на шах-фигурите. Например, известно е, че арабските практикуващи придават абстрактната форма на фигурите, защото според техните канони е забранено да има живи изображения – възприемат се като идоли и т.н. Формата на шахматните фигури изглежда по-важна за шахматистите, защото фигурите са различни и от анализа им може да се направят съответните поуки (те са направени вече в шахматния свят). Но и за Го тази тема е важна, въпреки, че тук имаме само един тип функционална фигура. Както и при шаха, може да се направи анализ и да се свърже с мисленето на тези, които придават съответната форма.

Формата на камъните за Го е преди всичко кръгла. Според известната древнокитайска формула „Небето е кръгло, земята е квадратна”; формулата е отбелязана и в първия го-трактат „Същността на Го” от Бан Гу. И така, кръглите небесни камъни се приземяват на квадратната земя – дъската. Само сферата от всички гледни точки е кръгла. Не са сферични обаче камъните за Го. Гледани отгоре са кръгли, гледани от страни са куполообразни.

Въпреки общата видима форма между купол – хълм – планина, има известни разлики между тях. Куполообразната форма на камъните е символ на космоса. Така са си го представяли в Древен Китай, така са си го представяли и в Древна Гърция. В техните древни митологии и астрономии се говори само за съзвездията в Северното полукълбо, и нито дума за Южното полукълбо и неговите южни съзвездия; така видимия свят става куполообразен. Оттук и идеята за куполообразната форма на го-камъчетата, които изграждат тъкънта на една партия. Съзвездията с тяхната форма можем да оприличим с групите от камъчета (good or bad shapes), но това e друга тема, засегната частично, например, от К.Байрактаров в статията му „Го: играта на императорите, които познаваха звездите”. „Падащите камъни” или метеоритите, са поразявали въображението на древните (Китай, Корея, Япония, Гърция) и са играли роля в техните астрономични и астрологични системи, макар и в областта на предсказанията. Те са очертавали добрите и лошите дни, и връзката между атаката и защитата. Небето в Древна Гърция се е приемало като съставено от камъни – „небесната твърд”; подобно схващане е съществувало и в Древен Китай; и на двете места плюс връзките камъни – метеорити – звезди. Разбира се, най-известният „падащ камък” е черният метеорит в Кааба, който е в центъра (тенген) на мусюлманския свят.

Формата на камъните като хълм и планина са свързани още с представата и за световното дърво. Ясно е, че световното дърво е в тенген или мировата ос, axis mundi. В Древен Китай е съществувала още системата за „пет свещени планини”. Това е много близко до първоначалното разположение на камъните на гобана или „китайското начало” – при четири съществуващи камъни – планини се поставя камък в центъра – тенген, който образува петата планина и цялостно ансамбала на „петте свещени планини” е завършен. Петте свещени планини са упоменати в едно от древните китайски съчинения „Шан хай дзин” („Морета и планини”). Планините са място, където се осъществяват „мистичните полети” („ю”), тоест те са място за въздигане на духа към небето. В този смисъл камъните-планини, където духа са въздига, са различни от „падащите камъни” (метеоритите) или камъните образувани от светкавица. Но при всички съществува символичната връзка Небе – Земя. Камъните, които придават „триизмерност” на Го – са между Небето и Земята.

Поучителна може да се окаже връзката между камъните и гъбите, досега изследвана малко в го-литературата, в няколко изречения от Шотуел. Ако такава връзка съществува, това пък ще говори за древността на го-практиката. Връзката между камъка образуван от гръм и гъбата е отразен в наименованията: кит. „лейдзинсюн” – „гъба изплашена от гърма”, „лейшъндзюн” – гъба от гръмотевица”, рус. „громовник”, „молнийный гриб” и т.н. Известна е гръцката (и римска) поговорка, че гъбите растат не от дъжд, а от гръм; и тази представа е разпространена в Индия, Кашмир, Иран, далечния изток, при индианците в Северна Америка. Определен вид гъби растат като концентрични окръжности около едно дърво, а това напомня за форми в Го, където дървото е в тенген. И още едно периферно сравнение – добрите и лошите форми в Го (good and bad shapes) са свързани, така както истинските и отровните гъби.

Каквато и да е формата на пуловете, не рядко може да се види, че те са с различен размер, поне в древната практика; сега, когато се произвеждат серийно, това трудно може да се види. Един от възможните отговори на този феномен дава гробницата на Цин Шихуанди – там всички войници са с индивидуален облик – изкусна работа на майсторите-скулптори. Аналогията на войниците и камъчетата за Го е разбираема; тя е посочена и от Вей Яо, който в неговото критическо съчениение за Го дава аналогията между войници и камъчета. Другото обяснение на феномена различен размер е идеите за симетрия (еднакъв размер) и асиметрия (различен размер); и двете категории са важни за китайската и японската естетика.


ЛИТЕРАТУРА:
1.    Джан Ни. Го в 13 глави. Превод от китайски на италиански Паоло Занон
2.    Вей Яо. За играта Го. В книгата Го в 13 глави, превод Паоло Занон
3.    Бан Гу. Същността на Го. Превод от китайски на англ. Джон Фейрбейрн.
4.    Гришин, Игорь, Емельянов, Михаил. Русския учебник японского Го. „Готовая книга”, М., 2009.
5.    Shotwell, Peter. Go! More than a Game.
6.    Байрактаров, Константин. „Го: играта на императорите, които познаваха звездите”
7.    Шан хай дзин. (Морета и планини).
8.    Токарев, С.А. – гл. ред. Мифы народов мира. Энциклопедия. „Советская Энциклопедия”, М., 1987.

 

 
 
* * *