играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Silence is a true friend who never betrays.
Confucius
Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.
Конфуций
* * *
 
Спомени от Поднебесната
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 01 Ноември 2008г. 13:31ч.

Няколко бележки за древен и съвременен Китай. Тъй като темповете му ще задават бъдещите темпове на света, подходящо заглавие на тези бележки е „спомени от бъдещето”. Според цикличната теория на времето – няма значение на къде гледаш, напред или назад. Според „Книга на промените” Идзин, ако гледаш умело назад, (тъй като в известен смисъл само миналото съществува) – виждаш бъдещето. В разгара на световната финансова криза, Китай стои стабилно на финансовата и всяка друга карта. Как и защо се получава това? Защо „китайската котка”, независимо дали е бяла и черна, лови добре мишките?

 Китай е наясно със спекулативния капитал, тъй като той първи изобретява книжните пари през 13 век и преживява първата инфлация и хиперинфлация още тогава (когато Марко Поло разказва за китайските книжни пари, никой в Европа не му вярва). Сега Китай има на какво да се опре – това е реалния труд на народа си, – това е в хармония с принципа на самодостатъчността на Поднебесната. През 1421 година династия Мин се отказва да върви по пътя на колонизацията на света, след като има най-мощния флот и способен адмирал, и разполага с хартия, барут, компас, картографска и астрономическа наука. Китай също от години не се препъва в принципа на самодостатъчността си и сега се обвързва със света с хиляди видими и невидими нишки. Китай знае, че ако той не се интересува от света, света ще се интересува от него и може отново да дойде пред неговите порти и да продава хашиш.

  В Китай се съобразяват с факта, че никое положение, колкото и лошо да е – не е вечно, това е според древната „Книга на промените” Идзин, където нещата следвайки „танца на ин и ян” се преобръщат. Идзин не акцентира върху статичността (била тя добра или лоша), а върху динамиката – нещата извечно се променят, посоката на промяна се знае от мъдреците и философите. Това е основното, което спасява Китай от инвазията на европейските страни през 19 и 20 век. Оттук Китай знае, че има силата да преодолее всякакви кризи и премеждия; в Китай е разпространена фигурата на Смеещия се Буда, за който поговорката казва: „Осем пъти пада – девет пъти се изправя”.

Пет хиляди годишният Китай уважава и практикува държавността, приемствеността, мащабността и мъдростта. Така Поднебесната осъществява времевия контакт със себе си през различните династии. Дори за некитайските династии Юан и Цин, се намират топли думи да се подчертае тяхната държавно-отговорна роля. Един от символите на държавността, приемствеността, мащабността и мъдростта е играта Го. Йероглифът „Го” означава държава, а самата игра е толкова древна, колкото и Поднебесната и се е практикувала от всички династии; това е императорската игра (така както на Запад шахмата е Кралската игра). Го е най-мащабната стратегическа игра, която човечеството е създало; практикувана от стратегическите гении на Изтока – Сун Дзъ, Сун Бин, Джугъ Лян, Тай-дзун, Мао Дзедун, Дън Сяопин; корейският адмирал И, крал Чеонджу; великите шогуни, обединители на Япония – Нобунага, Хидейоши, Токугава, адмирал Исуроку Ямамото, писателят Ясунари Кавабата. Самите практикуващи Го, се приема, че са поели по пътя на мъдростта – „кисейдо” и са уважавани императорски съветници и канцлери.

Другото, което подхранва Китай със самоуважение е астрономията и математиката. Всичко, дори неявно насочва към тях. Китай има астрономия и математика откакто се помни, те са изиграли решаваща роля във формирането на неговия мироглед. Всички логически игри са изобретени въз основа на астрономическите, физическите и математическите познания. Това може да намери потвърждение във фундаменталния труд на Джоузеф Нийдъм – „Китайската цивилизация и наука”. Астрономът Джан Хън е добре известен със своите изобретения. Древният китайски математически ръкопис „Джоу би” ( „Джоуски гномон”) от приблизително 11 век пр.н.е. ни говори за десетичната система, аритметическите сметала „суанпан”, където имплицитно е включена „нулата”, изчисляването на Пи, питагорови триъгълници, система от уравнения, определяне на разстоянието до недостъпна точка. Античният Китай си представя Вселената като полусферична; това намира отражение в древните камъни за Го, които са полусферични.

Античният Китай си е представял Небето като кръгло, земята като квадратна (това в крайна сметка води до прецизно изчисляване на числото Пи). Още от древността китайските монети са кръгли, с квадратен отвор в средата. Тази представа е и в основата на изграждането на „Забранения град” и „Небесния храм” в Пекин посветен на Слънцето; от друг ъгъл погледнато – може да се каже, че простите геометрични фигури, квадратът и кръгът, са в основата на архитектурата. Част от Небесния храм е изумителният „Кръгъл олтар”, състоящ се от 9 концентрични окръжности, изградени от камъни; да припомним, че „описанито на Данте” за ада и рая е сходно. В Кръглият олтар има всичко на всичко 405 камъни – това е сумата на всички числа в судоку...

Другата „астрономическа игра” е китайски шах „сянци” или „игра на образи”. Реката, която разделя двете половини на дъската е „Небесната река” – китайското наименование на Млечния път. Също така царят и неговите съветници нямат право да напускат „Забранения град”...Като цяло, целият Забранен град е построен по принципите на тибетската будистка архитектура, фъншуей, и ...Го – но това е тема на отделно разглеждане – така както е невъзможно да се разгледа Забранения град дори за седмица.

 
 
* * *