играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

"Скърцането на помпата звучи също толкова значимо, колкото музиката на небесните сфери"     

Торо

* * *
 
Имената и метафорите на Го
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 03 Май 2008г. 15:25ч.
Бидейки най-старата игра на света, пътувайки през времето и пространството Го се е сдобила с много имена и метафори. Всички тези имена хвърлят допълнителна светлина върху нейната загадъчна същност. Всяко от имената се е зародило в определена епоха и носи съответно духа на тази епоха. Което на свой ред показва, че когато епохите в бъдеще неизбежно се променят - то различната същност на Го и заедно с това новите-стари метафори ще се завръщат на сцената и ще блестят повече или по-малко.

Имената са и метафори за играта, които ни принасят в един поетичен свят; метафорите и различните нюанси в същността на Го ни показват, че това е нещо повече: игра и спорт, наука и изкуство, философия и начин на живот.
Имената варират в географски и философски смисъл. В географското разпространение на играта: вейци в Китай, сунджак бадук и бадук - имената в Корея, иго - в Япония, минг-манг - в Тибет, ковай - Виетнам, Гое - в Тайван, Го в Европа и Америка. Повечето от конвенционалните имена на Го в географски смисъл означават "игра на заграждане", което ще бъде разгледано най-накрая. Всички други имена, разгледани по-долу са с философски оттенък. Конвенционалното за Европа и "неутрално" име на играта е "Го" и ще се използва в тази статия, където е възможно.

Доколкото всички философски имена на Го произлизат от Китай, то е важно да се спомене за конфуцианската доктрина за "изправяне на имената". Това е една от шестте школи описани от историка Съма Тан (ок.110 пр.н.е.) - "школа на имената" или "мин дзя"; нейните последователи са се интересували от различията и връзката между това, което наричали "имена" и "неща". Както е известно "нещата" са на брой 10000, което означава, че Го е модел за тяхното пресъздаване и конструиране.

Например, zuoyin (zain) and shoutan (shudan) са измислени и утвърдени в династии Вей (220-265) и Дзин (265-420) по време на високо интелектуалната мода наречена "чисти беседи" цинтан. Това явление се придружава с иконоборческото и неконвенционалното поведение на "седемте мъдреци от бамбуковата горичка", които се събират около поета Кан Си (223-262). "Седемте мъдреци от бамбуковата горичка", които имат своите аналози в "съпределните страни" Виетнам и Корея, са известни с това, че са големи почитатели на вейци.

В самата игра се наблюдават ясно присъствието на военна и гражданска терминология. При историческото си развитие играта често е била използвана да илюстрира едно или друго положение от сферата на войната, мира и обществото. Едно от първите споменавания на вейци в Китай е от древната хроника "Дзо джуан" и визира военна стратегия; подобно е едно първите споменавания за бадук в Корея - пак визира военната стратегия. Често играта е получавала критики, че е прекалено свързана с войната, но тези критики се получават когато Поднебесната е потопена в хаос и гражданска война и по този начин древните мислители не толкова критикуват играта, колкото безизходицата в страната.


І. Вейци, иго, бадук, Го - са "игри на заграждане".
Преводите от тези езици означават игра на заграждане. Това има профанно и сакрално значение; профанното е самата игра, а сакралното това, което е зад това. Сакралните и профанните елементи се преплитат на най-различни нива.

По принцип в Го се печелят точки по два начина: чрез пленяване на противникови камъни, чрез заграждане на територия. Пленяването на камъните съответства на лов и риболов и съответно на "присвояваща икономика"; заграждането на територия съответства на земеделие и животновъдства и съответно на "създаваща икономика". Го като обединител на тези базови и незаобиколими принципи на икономиката се явява най-стара игра напълно закономерно. Тези принципи са толкова базови, че не случайно възникват въпросите: "Възможно ли е играта да бъде независимо измислена от друга цивилизация някъде из дебрите на Галактиката и Вселената?"; "Ако е възможно играта да бъде независимо измислена - то възможно ли е комуникация и разбирателство между двете цивилизации на базата на Го?"

Го винаги е била свързана с държавността. Една територия се загражда и след това защитава - това е държавния принцип. Профанно. Държавата си има територии, които трябва да защитава; полетата се заграждат, отработват и реколтата се защитава. При функциониране на държавата, войната може да се каже, че е "присвояваща икономика", докато в мирно време акцентът е земеделието - "създаваща икономика". В играта ясно си личат съперничеството и сътрудничеството, които си съответстват на: лов, война, присвояваща икономика; земеделие, мир, създаваща икономика.

При играта си личат концепциите за линейното и цикличното време. Сакралният символ на заграждането е когато "змията захапва своята опашка" ~ кръгът се затваря или обединяването на линейното и цикличното време. За циклично време се говори в Идзин; Книгата на промените и по други показатели е близка на Го.

ІІ. Zain\ Zuoyin.
Wang Zhonglang, старши съветник (канцлер) при императора на Източна Дзин е бил будист, който не харесвал даоската показност, затова измислил "седене в сянка" ~ zain.

"Седене в сянка" е метафора за съзерцание и медитация. Седенето в медитация (самовглъбение; Sitting Hermit) е характерно при работата върху състоянията и модификациите на съзнанието. Като имаме предвид, че нивата на просветление в будизма са девет, то може ли оттук да се направи връзка с деветте дана в Го, утвърдени също от Джан Ни през ХІ век в трактата му "Го в 13 глави"?

Китайската поговорка гласи: "Ако седиш достатъчно дълго време в самовглъбение, целият свят ще премине като парад пред очите ти". Целият свят ще премине в неговите десет хиляди образи; по този начин играта Го става модел, трансформираш тези десет хиляди неща.

Известно е друго наименование на съзерцанието: да се наблюдават "как растат камъните", много популярно в Япония, където дзенските градини се правят от камъни ("сух пейзаж"). Това е същностно и за Го, която е "игра с наслагване на камъните", започвайки от пусто място.

От йогическата практика е известна санскритската дума мауна - да се запази мълчание в продължителен период, чрез което адептът се сдобива със значителна психическа сила. Всичко това показва, че чрез мауна и "седенето в сянка", респективно Го, се акумулира значително количество психическа енергия. Енергията прана в света на йога (микрокосмосът) е еквивалентно на парите в "широкия свят" (макрокосмосът). Енергията е горивото, необходимо за преминаване през деветте нива на съзнанието и съответно през деветте дана.

Трябва да се отбележи, че същият йероглиф "ин" го има в името на Нихон ки-ин. Както е известно и другото име на играта ho-en (кръгове и квадрати) е послужило за наименование на японска го-организация, съществувала между...

ІІІ. Ranka. Lanka (Rotten Axe).
Това название е произлязло от стара китайска легенда, фиксирана в средновековния роман "Троецарствие". Живял някога дървосекач. Веднъж връщайки се към дома от планините, той срещнал двама старци, играещи вейци на скала. Той започнал да следи партията с голям интерес и се самозабравил от възторг. Когато партията свършила, двамата старци изчезнали във въздуха. Останалият дървосек забравил за времето, но дошъл на себе си и забелязал, че косите му са побелели, а ръкоятката на брадвата изгнила. Когато се върнал в селото си, разбрал, че всички роднини са отдавна умрели, а за него никой не си спомнял.

В тази легенда и име са зашифровани същностни за вейци феномени и инициации. Най-очевидни са "относителността на времето", трансформациите носещи времевите процеси, стадиите на просветление, жертвите необходими за просветлението. Несъмнено в тази легенда има много даоски моменти и неща от вълшебните приказки.

Ходенето до планината е традиционния начин за промяна на съзнанието; планината, която е най-близо до Небето, символизира "високите състояния на съзнанието". Всички даоски "мистични пътешествия" "ю" са свързани с планини. Ето началния фрагмент на цикъла "Извисилият се дух" на стратега Цао Цао и вейци-играч, също герой от "Троецарствие":
"Запретнах шест дракона, оседлах вятъра
и се впуснах на път,
На път зад пределите на четирите морета.
Пътят се спуска през осемте царства,
Преминава през високи планини,
И ето довежда до планинското местенце..."

Много по-късно идва дзенската ирония: "Какъвто дзен си занесеш на планината, такъв дзен ще намериш там". Която, вероятно ни обръща внимание на погрешното схващане, че: "Щастието е винаги там, където нас ни няма".

Ходенето до планината, несъмнено е част от пътя за търсене и намиране на себе си; далече от суетата в равнината, адептът има възможност да погледне на нещата от друг ъгъл. Деветте свещени планини в китайската традиция кореспондират с деветте звездни точки на вейци; от тук произлиза и древната система за гледане - "Девет-звездната ци". Древните японци считали, че планините са звено между небето и земята, и затова свято място, където боговете слизат от небето, където се заселват душите на умрелите предци. Древното наименование на Япония е Ямато - Пътя на планините. Практиката за ходене до планините след това продължава с ямабуши - горските отшелници, символизиращи на "магия и мъдрост". В легендата има противопоставянето планина-равнина.

Докато играем вейци, "времето спира", затова е трудно да определим колко време е минало или "относителността на времето". Това добре се илюстрира от едно по-късно японско сенрю (шеговит и ироничен стих):
Казвайки "само една игра",
те започнаха да играят...
Това беше вчера.

Косата му от черна става бяла - не е ли това индикация, че се сдобива с просветление и мъдрост? Също интересни са аналозите с черната и бялата коса - черните и белите камъни за играене. Ръкоятката на брадвата му изгнива - символ на всеобхватните промени - всичко се променя, но също колко е нетрайно физическото тяло. Донякъде брадвата е сечиво (метод, опора, упая), което вече не му трябва; така както не ни трябва салът с който вече сме преминали реката. Докато "тънкото му тяло\субтилното тяло" се развива и достига безсмъртие (бяло, мъдрост; започва да играе с белите; бялото е също символ на смъртта в Китай), то физическото му тяло видимо се разваля (инструмента, брадвата, сечивото се притъпява), както може да се очаква! В тази легенда има и елементи на вълшебната приказка.

Вероятно гниенето (трансформация, метаморфоза) е органичен процес, символизиращ непрекъснатия кръговрат на петте елемента. Всичко преминава в друго ~ играта на Го също символизира този безкраен процес! Този процес е все пак доста дълъг и само го-играчите имат търпение да го наблюдават докрай, защото притежават цялото време на Вселената (относителността на времето)! По-нататък богът на Го е и богът на дълголетието в китайската и японската традиция.

Интересно е, че брадвата е "културен инструмент"! В епохата когато горите се махат да се освобождават полета за култури, като ориз и просо; самото поле е гобан. А процесът на самата игра вейци се състои в заграждане на територия - земеделие и пленяване на противникови камъни - ловуване в гората.

Роднините на просветления са отдавна умрели, но за него вече целия свят се състои от роднини. Той е бодхисатва, който е дал клетва да помага на всички, която гласи: "Колкото и невъзможно е да е помогна на всички, аз се заклевам да го направя".

ІV. U-ro (Crow and Heron, врана и чапла).
Това име акцентира върху простота на играта, която се играе само с черни и бели камъчета, съответно врани и чапли, ин и ян. Изумително е, че тази проста "черно-бяла" игра поставя толкова сложни естетически и философски проблеми.

Гарвана и чаплата са герои в една от басните на Лафонтен и до голяма степен символизират грозното и елегантното, оттук препратката към естетическите категории, както към "добрите и лошите форми в го-партията"; добрите и лошите постъпки в живота. С това се оправдава присъствието на играта в четирите древни изкуства: поезия, рисуване, музика и вейци.

Естетиката е изключително важен ориентир в Го, характеризираща се със сложност надхвърляща многократно всякакво въображение. Японските естетически категории са също показателни: Естетическите термините потвърдени от нобеловия лауреат Кавабата, когато описва реалностите на Го; yugen (abstruse subtely, трудни за разбиране нюанси) и shino (mysterios profundity, мистериозна дълбина).

Така или иначе, можем да се потвърди казаното от Достоевски: "Красотата ще спаси света". В Го с най-прости средства (бели и черни камъчета), изграждаме съвместно с опонента един сложен и красив гоблен-мандала. И в този случай, опонентът е нашият най-добър сътрудник и съавтор.

V. Ho-en (Square and Circle).
Профанното обяснение е очевидно: играе се на квадратна дъска с кръгли пулове (камъни). Това обяснение е дал още прочутия историк Бан Гу (32-92) в "Същността на Го", но е намекнал и за други неща, което е повече от достатъчно.

Чрез тази метафора ние сме близо до известната математическа задача за "квадратурата на кръга", тя е известна от древна Гърция, но има своя китайски и японски еквивалент. Забележете, че китайските, корейските, японските монети имат квадратни и кръгли детайли в дизайна си. Конфуцианските шапки също имат този дизайн; както и шапките на китайските императори, също и на японския принц Шутоку. Кръглите и квадратните елементи са неизбежен спътник в "сухите пейзажи" на дзенските градини.

Йероглифът "дао" съдържа две диаметрално противоположни неща ("глава" и "крака"), които се свеждат пак до кръг и квадрат. Пиктограмата с компонента "тоу" ("глава") се съотнася с понятието "Тиян" - "Небе", небесно начало; пиктограмата "го" (движение) се съотнася с човешките крака. Главата е подобна на Небето, което съгласно натурфилософията има кръгла форма, в отличие от Земята, която има квадратна форма. В речника от ХVІІІ век "Тушу дзин чън" се говори: "Главата на човека съответства на Небето, има кръгла форма подобно на Небето; и обратно краката съответстват на Земята, квадратни са подобно на Земята и се намират долу".

От Япония е известно понятието и съществувало списание "кидо" - Пътят на Го, или Го като философия и начин на живот. Това е донякъде Път на професионалните го-играчи, но много повече е Път на любителите на Играта, които чрез нея изследват начините за достигане на просветление.

Кръглите и квадратните схеми, мандали и янтри, образуват картината на мирозданието, която се разгадава чрез дълго съзерцание, "седейки в сянка". Всяка една партия Го е нетрайна пясъчна мандала и миг от вечността, която се разрушава в края на партията. Не случайно се казва, че Го е модел на Вселената.

VІ. Shudan (Nand Talk).
През времето на "чистите беседи" - цинтан, терминът е изобретен от даоският свещеник Zhi Daolin, ексцентрик, отглеждащ коне и жерави. Достига до Япония и има бележка от 875 в дневник на неизвестен благородник; това е периода Хейан (784-1185), където играта е на равна почит с музиката и поезията.

Терминът обяснява, че между играчите тече невербална комуникация и разбирателство, всъщност техните идеи, планове и мечти се материализират чрез ходовете на гобана. Известна е поговорката, че ако играеш с някого достатъчно дълго време - може да се каже много за неговия характер, защото начина на мислене изпъква чрез Го. Така чрез Го постигаме взаиморазбирателство.

Комуникацията тече не само между играчите, но и между различните групи от камъни на гобана. Едно от стратегическото разбиране за играта е да се прекъсват или отварят пътищата за тези комуникации. Всъщност тези групи от камъни образуват мощни силови линии върху гобана, с които играта се доближава до практиката "фън шуй". Всяка група растейки се движи на някъде и образува "електромагнитно поле" около себе си.

Позицията на тялото е асана, позицията на ръката се нарича още мудра и по същество е микройога. Мудрата е част от трите белега на човешкото поведението, които оставят отпечатък в акаша ( или алая виджняна): тялото (асана и мудра), речта (мантра) и мисълта - добре познати в тантрическия будизъм; акцентиращ на съответствията между микро и макрокосмоса. Всички тези елементи, са добре познати в Индия, Тибет и Китай, и са въведени в Япония от Кукай и "школата на истинното слово" шингон. Телодвиженията и позицията на ръцете са съществен момент в източния театър, бил той индийски, бирмански, китайски или японски. Шудан е термин много популярен днес в Китай, Корея и Япония.

Какъв смисъл търсим в нашите и на опонента ходове, следи в морето? Ходовете ни съответно шифрират и дешифрират нашето послание. Придаваме на ходовете си смисъл и търсим този смисъл от опонента - това е символичен акт, с който придаваме смисъл на света в нас и около нас; вникваме в символиката на мирозданието - това е и проблем на изкуството и математиката.

VІІ. Forget all sorrows. Забрави всички грижи
Изразът "забрави всички тревоги", станал вече една от метафорите за Го , идва от трактата, "Същността на Го" на прочутия китайски историк Бан Гу (32 - 92). В трактата е написано: "Що се отнася за елегантността при играене на Го, ако ти интелигентно се упражняваш, то ще стигнеш до състояние да забравиш да ядеш и ще бъдеш толкова щастлив, че ще забравиш всички тревоги и печали. Ако ти имаш такова интелигентно отношение, то ние считаме, че Го е точно за теб и високо ще оценяваме твоята настойчивост, защото така мисли и Конфуций за себе си." Бан Гу има предвид, че Конфуций (551 - 479) в "Беседи и съждения" обяснява така своето поведение: " ...той е такъв човек, който влага такава страст в ученето и изследването, че забравя да яде, който е така изпълнен с радост и блаженство, че забравя грижите си, и който не забелязва признаците на старостта." Така Конфуций и Бан Гу стават кръстници на тази метафора за Го.

Метафората показва донякъде компенсаторната функция на игрите и в частност Го. Защото логическите игри запълват цялото пространство от "бягство от действителността" до медитация и мокша (освобождение). Оттук е входа към виртуалната реалност и въпросът дали игрите играят нас или ние ги играем си остава открит? На този фон на логическите игри - някои безмислени компютърни игри изпълват цялото пространство между "бягство от действителността" и "губенето на време".

Естетически Забрави всички грижи е близо до японското ama no ware, което подчертава "печалната красота на бързо-преходните неща". Защото както радостите, така и печалите са преходни, а партията Го е една пясъчна мандала, която подлежи на унищожение. Скалата (гобана) и камъните (гоиши) се превръщат в пясък, а той на космически прах и хаос. Хаосът чрез ново преподреждане създава света; в този случай бързо-преходните неща траят стотици милиарди години, но Го става "игра без възраст", защото е модел на тези непрекъснати процеси - създаването на света и неговото унищожаване; разширяване и свиване, ян и ин.

VІІІ. Игра на стъклени перли.
Това до голяма степен е литературното и западно име на играта! Името идва от известния роман на Херман Хесе със същото име, макар и в романа да няма пряко позоваване на Го. Хесе описва дълбоко философската игра, която свързва играещите в трите времена: минало, настояще и бъдеще. Игра, която също свързва изкуството и науката, математика, музика, философия.

Или как нещата се преплитат и в Го: ритъма на музиката и ритъма на играта; изграждането на хипотези в науката и прогнозиране на следващите ходове в Го;

Името е подходящо и с това, че образно се свързва с древните източни легенди и по специално с Аватамсака сутра (Сутрата на гирляндата на цветя). В тази сутра има пряко позоваване на "мрежата на Индра", където перли се отразяват една друга до безкрайност; подчертавайки тяхната взаимосвързаност. Безспорно в Го съществува скритата символика и философия, които поколение след поколение разгадават.

Камъчета или перли са важен поетичен образ и те се срещат например в хайку на Шики:

Бистър поток.

Камъчетата по дъното

сякаш се движат.

Играта на стъклени перли с нейната сложна символика и архитектура е западния аналог на u-ro "черно-бялата игра" с нейната проста символика и архитектура. Защото на Запад винаги са акцентирали на загадъчната сложност, докато на Изток на непостижимата простота. Западното общество, подвластно на линейното време търси идеалния модел в бъдещето (където нещата се усложняват, заедно с "най-последната версия" на даден технологичен продукт); докато източното общество, подвластно на цикличното време търси идеалния модел в миналото (където нещата са били толкова прости и елегантни). Го дава своята надежда в преследване на идеалния модел като обединява линейното и цикличното време.

ІХ. Го е често наричана "изкуство на хармонията"

Хармония според общоприетите разбирания е съчетаване на разнообразни неща и тяхното единство. Хармонията, например е много нужна в работата в екип, където трябва да се съчетават и работят заедно хора с различни характери и виждания.

Хармония е връзка, стройност, съразмерност, съотносителност; според древните гръцки разбирания води началото от морската практика: корабните въжета са различно опънати, но те осигуряват единния курс на кораба. Така, въжетата с "различен ангажимент" участват в "един екип".

За да играем Го ни е необходимо голяма доза чувство за хармония, баланс, подреденост. Добрата новина тук, че Го възпитава тези неща и човек може да ги придобие!

Всъщност Го обединява и възпитава множество опозиционни двойки и за това всеки може да намери нещо значително в нея: Го е с прости правила, но изгражда сложен взаимен гоблен. Го е много древна игра, но същевременно много актуална днес. Обединява линейното и цикличното време и съотнася едновременно минало, бъдеще, настояще. Обединява логика и интуиция, заедно с това хвърля мост между двете мозъчни полукълба, заедно с това хвърля мост на разбирателство между Източното и Западното полукълба.

 
 
* * *