играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

I will not be concerned at other men's not knowing me;I will be concerned at my own want of ability.
Cofucius


Аз не бих бил загрижен дали другите ме признават, аз бих бил загрижен дали развивам таланта си.
Конфуций

* * *
 
Сюю-шан – Отморяващата планина
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Четвъртък, 19 Август 2010г. 16:09ч.

zhong_shan

Художествена илюстрация на Централните планини (Джуншан)

Шанхай-дзин (Shanhai-jing) или „Каталог на планините и моретата" е древно китайско произведение, написано от неизвестен автор. Периодът на написването му се датира различно. Според една оценка, създаването му се отнася до III-II в. пр. н.е., а според друга – до VI-I в. пр. н.е. В произведението има няколко пласта знания – описателна география, ландшафтознание, зоогеография, ботаническа география, минералогия, етногеография, космология, медицина и др., пречупени през призмата на митологията и древните вярвания. В Шанхай-дзин се среща упоменаване за някаква „Игра на Прародителя". Предвид, че в литературните паметници от Джоуската епоха много малко се срещат споменавания, свързани с настолни игри, е интересно да се види написаното в Шанхай-дзин, което е интригуващо с архаичния си стил.

В свитък V - „Каталог на Централните планини" (Джуншан-дзин) 《山海經.中山經》, Книга седма започва така:

中次七經苦山之首,曰休與之山。

其上有石焉,名曰「帝台之棋」, 五色而文,其狀如鶉卵。

帝台之石,所以禱百神者也,服之不蠱。

В седмата книга в „Каталога на централните планини" от Горчивите планини (Ку-шан) първа е Отморяващата планина (Сюю-шан). На върха й има камъни, наричани Фигури от играта при олтара на Прародителя. Те са многоцветни, на пръски като пъдпъдъчи яйца. Камъни от олтара на Прародителя се използват за молитви към всички духове. Който носи такъв камък като талисман, няма да го лови отрова от насекоми [и ще бъде предпазен от зли сили]. Там расте също тревата сутяо, подобна на равнец (шъ), с червени листа и корени, който са преплетени нагъсто. От нея могат да се правят стрели (Яншина 1977: К.Г.М, V.7:18; с. 77; Беливанова 1985: 65, Birrell 1999: 80).

Алтернативен превод: На върха [на планината Сюю-шан] има камъни, за които казват, че са от императорската игра. Те са цветни и са с големината на пъдпъдъчи яйца. Императорските камъни  умилостивяват всички духове и ви предпазват от болест (безумие). /19.12.2012/

 

stones1

Червени и сини камъни от съвременен атрактивен го-комплект, собственост на Руска Школа по Го и Стратегия. Камъните са "на пръски като пъдпъдъчи яйца".

В този пасаж всъщност се среща едно от най-старите споменавания на йероглифа „ци" (qi – игра), който през епохата Хан (206 г. пр. н.е. - 220 г. н.е.) влиза в бинома „вей-ци" (wei-qi, игра на заграждане), китайското название на Го. Текстът напомня на пътната бележка на Лиу Дзунюан (773-819 г.) за Планината на съвършената игра Го, което не изключва той да е почерпил вдъхновение от Шанхай-дзин. Остава си загадка какво представлява „Играта на Прародителя". Паоло Занон прави опит да обясни, че „фигурите за игра" (qi-zi) се отнасят до камъните за Го и до гадателството. Към това е уместно да се посочи, че за стеблата на белия равнец или хилядолистник е известно, че се ползват при гадаене по Идзин (Книгата на промените). Според Питър Шотуел, във въпросния пасаж не се дава описание на камъни за Го, защото те не могат да бъдат многоцветни или яйцеподобни; и още по-малко може да се търси в този откъс връзка между Го и гадателната практика (Shotwell 2003: 1-3).

пъдпъдъчи яйца Пъдпъдъчи яйца Smile

В английския превод камъните са многоцветни (multicoloured), а в руския – петцветни. Ако бяха разноцветни, би могло да се подразбира, че са от два цвята – черни и бели, червени и зелени... Така те биха били всъщност двуцветни, но ако са „на пръски като пъдпъдъчи яйца" в известен смисъл ще са многоцветни или пъстроцветни. Към това като се има предвид, че олтарът трябва да има квадратна или правоъгълна форма, колкото и да е умозрително, може да се допусне сходство с вейципан (яп. гобан, го-дъска) и камъни по него.

Подобно ритуални съоръжения се срещат в Тибет, това са купчините камъни „чортени". Всеки пилигрим поставя камък в купчината и я обикаля три пъти, за да избегне възможни по-нататък нещастия под защитата на духовете. С такова предназначение са и монголските „обо", които по форма наподобяват гобан. Върху правоъгълната плоскост пътникът поставя камъче като своеобразна ритуална жертва, за да му е удачен пътят по-нататък. А в Китай култовото значение на камъните води началото си от ранната архаична епоха, наблюдава се и сакрализиране на купчината камъни, примерно планината Дзи-шъ (буквално „струпване на камъни"), издигната от Великия Ю по време на борбата му с потопа и земеустроителните му дела. Поставянето на камък по своето значение не е по-различно от хвърлянето на монета във Фонтан-ди-треви в Рим за щастие и любов.

В превода на П. Занон се говори за „Императорската беседка с фигурите за игра" (Emperor's pavilion pieces), а при Ан Байрел - „Терасата с играта шашки на Великия Бог" (Chequers of the Great God Terrace). Интересно е да се говори за беседка или павилион, свързани с играта на император или божество, а и по планински върхове е присъщо духовноизвисените да играят Го. Но съответният йероглиф „тан", буквално значещ „храмова тераса", се разбира като олтар или територия на храм. В това отношение преводите на руски и български са по-коректни. А кой е Прародителят, не е много ясно. Вероятно е Ди-дзюн (Превъзходният цар), който, между другото, не се среща в други литературни източници, а в Шанхай-дзин се поставя наравно с Хуанди.

Относно Горчивите планини, сред които е Отморяващата планина (или, Планината, даряваща почивка), те се намират в провинция Хънан (Henan), южно от р. Хуанхъ, недалеч от изворите на р. И – приток на р. Ло (на изток), до Кайфън (на запад), но не по на север от Ло (Беливанова 1985: 172; Яншина 1977: 174). Реките Ло и Хуанхъ са свързани с известните числови схеми: магическия квадрат Лошуй (Loshu) или Писмена от р. Ло и магическия кръст Хъту (Hetu) или План от р. Хуанхъ. В тези древни схеми се използват фигурни числа, т.е. числата се обозначават с кръгчета, бели за нечетните и черни за четните числа, което визуално напомня на го-диаграмите.

Шанхай-дзин е известен под редакцията на Го Пу (276-324 г.) и се състои се от 18 джана (свитъка), обединени в два раздела: „Каталог на планините" (Шан-дзин) в 5 свитъка и „Каталог на моретата" (Хай-дзин) в 13 свитъка. За първи път се упоменава в „Историческите записки" (Шъ-дзи) на Съма Циен (145-90 г.пр.н.е.) и в „Историята на династия на Хан (Хан-шу) на Бан Гу (32-92 г.). Редактори, коментатори и изследователи предполагат, че отделните дялове в Шанхай-дзин са описателни пояснения към загубени географски карти. Според преданието, текстът на Шанхай-дзин е бил изгравиран на бронзови съдове от Бо-И – помощникът на Великия Ю (Da Yu), основател на династия Ся (2070-1600 г. пр. н.е.). Така традицията приписва на Бо-И авторството на Шанхай-дзин.

 

* * *

Приложение:
Преводи, послужили за компилацията на пасажа, цитиран в статията.

 

Български: В седмата книга от „/Каталога/ на Централните /планини/" от планините Горчиви (Ку) първа е спомената планината Даряваща почивка (Сююй). На върха й има камъни, наричани Фигури от играта при олтара на Прордителя. Те са многоцветни, на пръски, приличат на пъдпъдъчи яйца. Камъни от олтара на Прародителя се използват за молитви към всички духове. Който ги носи, няма да го лови отрова от насекоми. /Там/ расте трева на вид като равнец (шъ), с червени листа и корени, които растат /преплетено/ нагъсто. Нарича се сутяо. /От него/ може да се правят стрели [Беливанова 1985: 65].

Руски: В седьмой книге «[Каталога] Центральных [гор]» первой среди Горьких гор (Ку) названа гора Отдохновения (Сю-юй) '. На ее вершине есть камни, называемые Шашки алтаря Предка. Они пятицветные, крапчатые, похожи на перепелиные яйца. Камнями алтаря Предка пользуются, когда обращаются с молитвой ко всем богам. Если носить их как талисман, то не страшен яд насекомых. Там купно произрастает растение, похожее на тысячелистник (ши), но с красными листьями и корнем; называется сутяо. Из него можно делать стрелы. [Яншина 1977: К.Г.М, V.7:18; с. 77]

Английски: The first peak of the Bitter mountain in the Classic of the Central Mountains, Part VII, is mountain called Mount Restgive. There are stones on the summit. They are named the Chequers of the Great God Terrace. They are multicoloured and patterned, and they look like quail eggs. The stones of the great god Terrace are used when prayers are offered up to the hundred deities. If you wear this stone you won't succumb to malign forces. There is a plant on mount Restgive which looks like milfoil; it has a scarlet leaf and its roots grow in clusters. Its name is earlymorntwig. it can be used for making arrow shafts [Birrell 1999: 80].

 

Източници

1) Беливанова Б., Каталог на планините и моретата. Небесата питам, изд. Наука и изкуство, С., 1985

2) Яншина Э. М., Каталог Гор и Морей (Шань Хай Цзин), АН СССР, Институт Востоковедения; изд. Наука, Главная редакция восточной литературы, М., 1977

3) Китайская философия. Энциклопедический словарь, изд. "Мысль", М., 1994

4) Мифы народов мира. Т. 1-2 , Изд.: Советская энциклопедия, М., 1987

5) Birrell Anne, The classic of mountains and seas, Penguin Classics, 1999

6) Shotwell P., The Game of Go: Speculations on its Origins and Symbolism in Ancient China (2002): Appendix I. A Synopsis and Commentary on Dr. Paolo Zanon's'Philosophical Discussions on the Game of Weiqi in the Times of the Warring States and the Han Dynasty'(Ludica, annali di storia e civilta del gioco, 2, 1996; Fondzaione Benetton Studi Richerche/Viella; pp. 7-19), USA, 2003-2006

 
 
* * *