играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

All kinds of chess remarks are put into the mouths or pens of everyone from Confucius to Kasparov...
Edward Winter

Всички видове изказвания за шахмата са били произнесени или записани от всички като се почне от Конфуций до Каспаров...
Едуард Уинтър
* * *
 
Моделите на Моди (468-376)
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Сряда, 19 Август 2009г. 12:00ч.

 

Играта Го развива ума, волята и сърцето. Днес тази игрова практика е достъпна за всеки, докато в древността е била прерогатив на аристократите – политици, стратези и философи. Един от легендарните играчи на ХХ век, Чо Чикун, отбелязва, че Го е полезно, защото тренира вниманието, концентрацията и ума. От психологическа гледна точка вниманието бива произволно и непроизволно. Чо Чикун показва, че Го е особено полезно за децата, защото се занимава именно с тяхното „непроизволно внимание”; което е особено ценно, защото те трудно да се концентрират по-продължително време върху конкретно нещо. Децата могат да се концентрират непроизволно само върху интересни неща, а играта Го е несъмнено също е интересна и завладяваща (Cho Chikun).

В източната литература нетренирания и неспособен за концентрация ум може се срещне с метафоричните определения като “маймунски ум” или “див ум”. Такъв ум е неефективен във всяко едно отношение. В един от най-първите пасажи в световната литература за Го древнокитайският философ Мъндзъ (лат. Менций, 375-289 г. пр. н. е.) привежда пример, в който се обсъжда способността за концентриране на ума и неговата разсеяност:

Философът Моди (Мо-ди, Модзъ, Учителят Мо, 468-376 г. пр. н. е.) е първият логик в Древен Китай. Разработил учение, противопоставящо се на възгледите на ранното конфуцианство – моизъм (мо-дзя). Докато Конфуций вярва във “вродените знания” на потомствената аристокрация, Моди твърди, че най-важен е талантът, а не аристократичния произход. Философът Моди е живял в епохата “Воюващи царства”, в която основна тема във философско-политическата мисъл е въпросът за идейното обединяване на Поднебесната империя. Древен Китай е бил в състояние на политическа разпокъсаност, а философите посещавали отделните царства и в качеството си на съветници предлагали на владетелите своите идеи и практически знания. Всеки мислител се е отбелязал в историята на философията със своя оригинална концепция.

Според историка Лю Син (32 г. пр.н.е – 23 г. н.е.), моистите произлизали от храмовите пазители в древните династии Шан (1766-1051 г. пр. н. е.) и Джоу (1050-722 г. пр. н. е.) . Затова учението на Моди дава глас на майсторите, занаятчиите и търговците. „Шъ” са учените, „ся” са странстващите войни. Орденът на Моди се представлявал от странстващите войни. (Фэн Ю-лань 1998: с.71). Те боравели убедително с инструментите на древността – везни, отвеси, гномон, остриета, прав ъгъл, пергел – от практикчна гледна точка решават задачата за квадратурата на кръга.

Любопитното е, че моистите като разработват схемите на логическите аргументации използват термина “биен” (обсъждам, аргументирам), сходно на “биен” (отличавам, с графичен определител “острие”), съответно аргументаторът е биен-джъ. За тях логически аргументираното дебатиране е начин за културно разрешаване на проблемите. Според Ан Чън, от тях започва идейното кунгфу и тай-чи цюан в китайската философия , т.е. стратегиите за пряко-фронтално или косвено-заобиколно оборване на идеите на опонентите и тяхното последващо неутрализиране. В следващите хилядолетия това се утвърждава като стил в китайската философска реторика – някой някого поправя или критикува като не е задължително пряко да се позовава на него, а от читателя се изисква да е запознат с цялата предходна идейна битка. Динамиката на „живота във философията” се основава на концепцията “учене през цялия живот”, което в Древен Китай са могли да си позволят само “достойните хора” (дзюн-дзъ).

Важен момент в идеологията на Моди е проблемът за прекратяването на войните, които не допринасят за общото благо. За тази цел учениците на Моди се специализират в отбранителните действия, стават майстори на фортификацията и укрепленията, издигането на стени. Моди отправя критика към воюващите владетели, че “изнуряват народа с всякаква ангария и го съсипват с данъци. Безброй умират от студ и глад. Освен това големците в този свят вдигат цели армии, за да нападат съседни държави, такива походи понякога продължават цяла година или най-малко няколко месеца. През цялото това време мъжете са разделени от жените, което е сигурен начин да се намали броят на населението. Безчет са онези, които умират от лоши жилищни условия, нередовно хранене, болести, като толкова са и онези, които загиват в засади, пожари, в щурмуване на крепости или в постоянни битки” (Мо-дзъ, 20).

В канона на моистите „Мо дзин” е записан интересен момент от живота на Моди. За да предотврати кръвополитна война, той прави няколко блестящи хода и модела, които завинаги остават в златния фонд на стратегическото изкуство: Дърводелецът Гуншу Бан, намирайки се на служба при царство Чу, създал ново оръжие за щурмуване и преодоляване на градските стени, а именно „облачни стълби”. Чу се готвило да атакува царство Сун с помощта на това оръжие. Чувайки за това, Моди незабавно се отправил към царство Чу, за да убеди царя да се откаже от това намерение. За да достигне Чу, Моди вървял 10 дни и 10 нощи. В Чу Моди и Гуншу Бан демонстрирали пред царя своите собствени оръжия за атака и отбрана. Моди първи отвързал пояса си, и с негова помощ унищожил моделния град, който бил направен за тази цел. След това Гуншу Бан разположил седем миниатюрни обсадни машини, но Моди девет пъти отразил неговите атаки. Накрая Гуншу Бан използвал целия си миниатюрен арсенал и от нови оръжия, но Моди далеч не е бил изтощен. Тогава Гуншу Бан казал: „Аз зная как да те победя, но няма да кажа.” На което Моди отвърнал: Аз зная какво имаш предвид, но също няма да кажа.” Царят попитал, какво означава всичко това, и Моди продължил: „Гуншу Бан възнамерява да ме убие. Но моите ученици – Цин Гу-ли и други – вече са въоръжени с моите средства за защита и чакат при градските стени на Сун нашествието на Чу. Даже ако ме убиете, вие не можете да ги изтребете.” На което царят възкликнал: „Добре. Няма да нападаме Сун! (Мо дзъ, 50).

Седемте обсадни машини на Гуншу Бан може да се разбират като седемте логически аргумента на Моди, насочени срещу самия него. Всеки, който се е занимавал със стратегическо изкуство, знае, че може да бъдеш нападнат със собствените ти оръжия или аргументи. Това води до известния проблем: Какво ще стане, ако всепроникващото копие срещне непробиваемият щит? Лесен отговор на този парадокс няма. “Седемте метода на разсъждение” на Моди са: 1) Вероятност (хо) – разсъждение, ненапълно обхващашо истината; 2) Предположение (дзя) – аналогично на хипотеза; 3) Подражание на образеца (сяо) – за образец се взема правилното съждение за сходен педмет; 4) Съпоставка (би) – устоновяване на аналогия между разглежданите предмети; 5) Сравнение (моу) – в отличие от съпоставката, предполага не уподобяване на предметите, а мненията за един предмет; 6) Позоваване на мнението на опонента (юан) – указване на прецедент, на аналогично действие на опонента в миналото; 7) Разпространение (туй) – съвместяване на тезите, които противникът отхвърля, с тезите, които приема и намиране на консенсус. (Китайская философия 1994: с.234)

Във философския трактат „Хуайнан-дзъ” от ІІ век се казва: „Моди имал 180 ученика, на които можел да заповяда да отидат под огън или под остриетата на мечовете, и които даже смъртта не може да застави да се откажат.” (Хуайнан-дзъ, 20). Знае се, че във философската игра Го белите разполагат с 180 камъка. Белите играят втори и отговарят на атаката и предизвикателството на черните. В “Хуайнан-дзъ” по този начин се изтъква отбранителния характер на доктрината на Моди.

Философът Фън Ю-лан коментира, че “ако този разказ е истинен, то той дава добър урок на всички нас за това как се разрешават спорове между две страни. Да се сражаваме на бойното поле няма смисъл. Достатъчно е учените и инженерите от двете страни да продемонстрират лабораторно атакуващо и отбранително оръжие и изхода от войната ще бъде решен без сражение” (Фэн Ю-лань1998: с.70). Фън Ю-лан изтъква елегантността на “виртуалните войни”, т.е. тези, които могат да се случат, но не се случват. Виртуалните войни са взети на практика в политиката на модерния свят. Например, “ядреното възпиране”. САЩ и Русия знаят един за друг, че разполагат с ядрено оръжие, което 64 пъти може да унищожи и заличи от лицето на Земята противника, поради което не го използват. Едната страна може да унищожи другата 64 пъти, а втората само един път, но и това е достатъчно и затова е по-добре да не се започва война.

Големият китайски писател Лу Син (1881-1936 г.) дава интересна интерпретация на емблематичната случка: “Царят е голям любител на всякакви мислими и немислими развлечения. Той изпаднал във възторг и се разпоредил да донесат миниатюрните модели и играчки. Моди свалил своя пояс, сложил го на пода и му предал формата на дъга, обърнал дъгата към Гуншу Бан. Това била „крепост”. Разделил поравно атакуващите и отбраняващите играчки, това било „атака” и „защита”. Управлявайки с ръце играчките (моделите), те започнали сражение, напомнящо партия сянци (китайски шах) и Го. „Атаката” настъпвала, „защитата” отразявала атаките. Ако единият отстъпвал, другият го приканвал да поднови атаката. Царят и свитата му гледали и нищо не можели да разберат.

Те само видели, че тези атаки и защити били 9 на брой; очевидно противниците решили да изпробват 9 различни атаки и защити от арсенала си. След това Гуншу Бан прекъснал играта. Моди обърнал дъгата и разменил ролите на атакуващ и защитаващ. Атаките и защити се подновили, но още на третата атака играчките на Моди нахлули в кожения град.
Царят и свитата му, както и преди не разбирали какво става, но вглеждайки се в киселата физиономия на Гуншу Бан, разбрали, че той е загубил както в ролята на “атака”, така и в ролята на „защита...” (Лу Синь 1989: 443).

Сравнението на протичането на спора между Моди и Гуншу Бан с игрите Го и сянци, което прави писателят Лу Син, е много важно, съществено и елегантно, защото игриге Го и сянци са изконните модели, с които се онагледяват войната и мирът, атаката и защитата, всепроникващото копие и непробиваемият щит, животът и смъртта. Част от доктрината на Моди е “всеобщата любов”, възпирането на войните има тактически характер, докато стратегическата цел е постигането на “всеобщата любов” и “всеобщото благо” в Поднебесната. Това прави Моди съвременен и актуален, девизът на пацифисткото движение ‘Make Love, Not War’ е съпоставим също и с неговия мироглед.


Литература

Лу Синь, Избранное; Отказ от нападения, изд. Худ. литература, М., 1989.
Фэн Ю-лань. Краткая история китайской философии, изд Евразия, С-П, 1998.
Титаренко М., Древнекитайский философ Мо Ди, его школа и учение. Главная редакция восточной литературы издательства "Наука", 1985
Титатернко М., Мо-цзы, сб. Древнекитайская философия. (сост. Ян Хиншун), Том I, изд. Мысль, М, 1994, с. 175-200
Чън Ан, История на китайската мисъл; Предизвикателството на Мо-дзъ към конфуцианското учение, Изд РИВА, С., 2001, с. 89-105
Китайская философия. Энциклопедический словарь. Изд. Мысль, М., 1994

 
 
* * *