играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Wise men talk because they have something to say; fools, because they have to say something.
Plato


Умните хора говорят когато имат да кажат нещо; глупаците говорят защото трябва да да кажат нещо.
Платон

* * *
 
"Дама" при династия Шан-Ин (1766-1122)
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 31 Август 2009г. 15:48ч.

 

Дамата е една от най-разпространените игри. Среща в различни географски зони и цивилизации. Троя І, Шри Ланка, Ирландия, викингските кораби, България, Тибет., и може би при династия Шан. Има и различни имена: Дама, Мелница, Вавилонка, Nine Men's Morris, Merrel’s.

Така че въпросът, дали е възникнала самостоятелно или на различни места, си остава открит. Досега няма достатъчно данни да се твърди, че е изобретена на точно определено място..В следващите редове, се показва, че играта е имала и всички основания да възникне в Древен Китай, през династия Шан-Ин (1766-1122).

Елементите на играта Дама. Всеки разполага с по 9 камъчета. Разполага ги на „характерната дъска”, след това ги движи и трябва да създава „тройки” от свои наредени камъчета. Девятката присъства навсякъде в китайската практика, така че няма нужда специално да се изтъква. Тройката, също присъства – има достатъчно примери. Специфичната дъска от три концентрични квадрата – също присъства в Шан.

 

 

Няколко характеристични писания за древното китайско градостроителство, за да се добие представа. „Древните ванове определяли центъра на Поднебесната – всичко, което е под небето и издигали дворец, определяли центъра на двореца и издигали храм.” От „Люйши чюнцю”. „В Се започнали градеж за княза. Князът от Шао си създал много грижи. Преди всичко издигнал около града вал. Храм с пристройки после създал.” От „Шидзин” (Книга на песните). „Когато съвършенномъдрите ванове от трите епохи (Ся, Шан-Ин, Джоу) започвали да играждат столица, да издигнат главния град, те непременно избирали централния хълм с жертвеника за да построят храма на предците, непременно избирали дървото с най-пищна корона, за да издигнат до него олтара” („Мо дзъ).

Бамбър Гаскойн така вижда триделността: „Приема се, че шанските градове са квадратни, а сградите в тях прецизно ориентирани по посоките на компаса – два принципа на китайското градостроителство и планиране, които важат през всички епохи, дори днес, - доказват го плановете на Пекин и редица други китайски градове. За шанците земите извън тяхната територия формират друг, много по-голям квадрат, в който попадат всички техни васални държави, а останалия свят е трети пореден квадрат. Великият град Шан се намира точно в пресечната точка на диагоналите на трите квадрата. Тази синоцентрична представа за света важи и за Вселената, която според китайците се състои от три нива: отгоре е небето, отдолу земята, а по средата – хората. Моделът напомня на триизмерна игра на морски шах, в която народът и столицата на Шан са топчето в самия център.” Да добавим, че по-точният модел от морски шах е Дама.

Древнокитайските градове с тяхната структупа изпълняват ролята на космическо отражение на Космоса. Така се наблюдава включване на космическите принципи в рамките на града, а след това в рамките на царството – структурата се мултиплицира. Вселената се подрежда и се изравняват космическия и социалния ред. Столицата е под формата на квадрат (правоъгълник), и е разположена спрямо основните посоки на света; основните посоки символизират и четирите сезона, четирите свещенни животни, четирите цвята и т.н. Триделната структура само в рамките на столицата е: външен вал, Дворец, култов храм. Триделната структура в рамките на цялата държава е: Цялата държава (като територия), Столицата, Култовият храм. Градските стени, и съответно границите на царството разделят пространството на външно вътрешно. Във вътрешното пространство и съответно таблото за Дама, се събират ритуала и играта.

Квадратността и концентричността на столицата кореспондира с квадратността и трите концентрични квадрата на Дама. Кръглите камъчета (пионки), които от идват от горе, кореспондират на „кръглото Небе”. Поставянето на камъчетата символизира вертикалните връзки Небе-Земя, движението им след това – хоризонталните връзки Цар-Поданици. По подобие на вейци, където първоначално имало 4 поставени камъка – може да се предполага, че и в Дама е имало първоначално 4 поставени камъка на таблото.

Примери за троичността в Шан. Главното лице, което носи титула „ван” (цар, wang), обединява функциите: 1) военен вожд, 2) върховен жрец, 3) организатор на „обществата за гадателни кости”. Йероглифът „ван”, където имаме три хоризонтални черти, пресечени от една вертикална, според „народната етимология символизира Небето, Земята и Задгробния свят, обединени от върховният вожд; според друга класификация, която идва от династия Джоу и Идзин – Книгата на промените, „ван” символизира: Небето, Земята и Човекът, като продукт на двете, и като въздействащ на двете.
Планът на „Града Шан” е сходен с дъската върху, която се играе Дама. Всъщност шанците са имали общо 6 столици, и също общ култов център, при който също личи триделната структура. Всички данни, които имаме за шанците, дължим на надписите, съпътствали предсказанията на гърба на костенурките и на историка Съма Циен. Самото гледане, което си е нещо съвсем обикновено за Шан, също завършва с „тройка”: 1) задаване на въпрос, 2) гадаене (прогноза), 3) запис на същата плоча, какво се е реализирало от гадаенето.

Ето образа на столиците на Шан, почерпен от работите на изследоветелите и надписите по костенурките. Градовете се наричат И, а общинните обединения „фан”. Обикновен шански град се нарича „шан и”; главният (великият) Шан – „да и Шан”, имаме „централен Шан” – „чжун Шан”; имаме и топоним и етноним, което характеризира държавата – Шан. Така имаме „три в едно”. „Градът Шан” е възглавявал военния съюз, обединяващ редица други градски общества; централното място, което шанците получили в този съюз, получило изражение в тяхното наименование – „Чжун Шан” (Централен Шан). Гадателните надписи отразяват концепцията за Вселена, ориентирана по четирите посоки на света с Чжун Шан като център на мирозданието. Последната столица на Шан е ситуирана около съвременния град Анян (провинция Хенан), откъдето се изравят гадателните надписи, известни като „кости на дракон”. Градските стени, били с ширина 20 метра от утъпкана земя. Имало е дворец и култов олтар – Инският оракул. Самата дума „шан” означава търговия, и вероятно произлиза от посредничиската функция на Градът Шан.

Играта Дама е древна, това е установено. Преди да е била детска игра, тя е била ритуална практика носеща послание. Така разгледаните елементи на играта, се срещат и на други места и култури, никой от елементите разгледан поотделно не е решаващ. Все пак троичността, деветкратността обединени със схемите на шанската архитектура, и по специално архитектурата на шанските столици и духовни средища, прави тази хипотеза сериозна.

Използвана литература:
1. Бамбър Гаскойн. Кратка история на китайските династии. „Унискорп”, София, 2008
2. История на Древен Китай. Съст. Мария Арабаджиева. Абагар Пъблишинг, София, 2003.
3. Роман Херцог. Държавата през ранните времена. Издателство ЛИК, София, 1997.
4. История Древнего мира, томІ. Т.В.Степугина, Лекция 8, Первые государства в Китае.

 

 
 
* * *