играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Първият човек подхвърлил ругатня вместо камък е бил творецът на цивилизацията.

Зигмунд Фройд

* * *
 
Философът Мендзъ (375-289 г. пр.н.е.)
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Неделя, 19 Април 2009г. 19:26ч.

MengZiФилософът Мендзъ, латинизирано - Менций, (375-289 г. пр.н.е.), е роден в царство Лу, на територията на съвременната провинция Шандун. Гражданското му име е Мен Ке. В биографията му, съставена от първият китайски историк Съма Цян (145-90 г.пр.н.е.), се споменава че той е ученик на Дзи Съ, внук на Конфуций. Мендзъ много е странствал и е излагал възгледите си на ученици и владетели в посетените от него царства (Ци, Тен, Сун, Чжоу, Лян и др.) с надеждата, че ще бъде приет на държавна служба, което да му даде възможност на практика да осъществи идеите си за държавното управление. За кратко време му се отдало да бъде съветник в царство Ци, но възгледите му за хуманно управление не намерили подкрепа. След напразни опити да въздейства на владетелите на царствата, той се върнал в родината си, където чрез един от учениците си, заемащ държавен пост, отново се опитал да реализира идеалите си, но безуспешно. През останалите години от живота си той изцяло се посветил на разработката на учението си, преподавайки го на ученици и последователи.


В трактата “Мендзъ” се срещат две споменавания на играта Го (И), от които може да направят интересни заключения за отношението на философа към Го и известността на тази игра по негово време. Играта Го макар и да отразява китайският начин на мислене, все пак не е била винаги обект за изследване от философите, особено през епохата „Враждуващи царства” (Джанго). Но през тази епоха Го (известна с древнокитайското си название И, Yi) се превръща в явление на социокултурния фон (аристократичните слоеве на обществото) и въпреки това, че философите са се занимавали основно с въпросите, касаещи въвеждането на порядък в обществото, не са могли да пропуснат да споменат нещо за Го. Един от тези философи е Мендзъ, при който има две споменвания на играта.

В трактата за Го става дума в пасаж, в който Мендзъ определя пет неща, които са недостойни и не отговарят на идеала за синовна почтителност (сяо). Пасажът наглед е нелицеприятен, защото на пръв поглед изглежда, че Мендзъ има отрицателно отношение към Го. Анализът показва, че всъщност неправилният прочит заблуждава и изводът, че Мендзъ окачествява Го като аморално занимание, е прибързан.

Гл. 4, ч.2, §30: “Гундудзъ рече: “Навсякъде в страната смятат, че Гун Джан не проявява синовна почтителност. Но той, почтени Учителю, Ви е приятел и Вие се държите даже учтиво с него. Бих се осмелил да попитам, защо постъпвате така?”. Мендзъ рече: “Има пет неща, които според светските норми се считат за недостойни: 1) да мързелуваш и да нехаеш за препитанието на родителите си; 2) да се увличаш от Го, любо и пиенето на вино, и да нехаеш за препитанието на родителите си; 3) да си пристрастен към парите и трупането на богатство, и въпреки че обичаш жена си и децата си, да нехаеш за препитанието на родителите си; 4) да се занимаваш с разврат и да срамиш така родителите си; 5) да обичаш да се правиш на храбрец, побойник и интригант, и по този начин да поставяш родителите си в опасно положение. Нима Джан Дзъ е извършил поне едно от тези неща?”

 

Guan Zhan



Тези пет непристойни занимания са неморални, защото в личностен план не спомагат за проявяването и развиването на добродетели. Такива занимания застрашават основата на морала – уважението към бащата (синовната почтителност) и култа към предците. И поради несъзидателността си се разбират като пречка за изграждане на здраво общество. Разбирано от конфуцианска гледна точка, недостойното поведение е рушително и има антисоциална природа.

Интелектуалните игри са поставени сред многото фактори (мързел, пиянство, сребролюбие, разврат, интригантство), които имат негативно въздействие върху личността. Но конфуцианците осъждат крайностите и е разбираемо, че като такава крайност може да бъде и увличането по Го (още повече на хазартни начала!), ако по този начин това занимание отнема от времето, което трябва да бъде посветено за изпълняването на задълженията в семейството... Всъщност е пресилено да се твърди, че игрите (Го и любо; бо-и, bo-yi) и пиенето на вино са поставени на една порочна плоскост. Тези неща могат да се окачествят като противопоказни само, когато заради тях се пренебрегват семейните задължения, което е разрез със “светските норми” за добродетелно поведение. Мисълта на философа може да се сведе до следната постановка: “Според светските норми се счита за недостойно (лошо) да се увличаш от Го, любо и пиенето на вино, и да нехаеш за препитанието на родителите си”. Философът не постулира, че този, който се занимава с Го, любо и пиенето на вино не проявява синовна почтителност и нехае за препитанието на родителите си. Примерно, дори и Конфуций няма отрицателно отношение към виното, за когото в „Лун Ю” е отбелязано – „Само във виното не се ограничаваше, но не допускаше то да го замае” (ЛЮ, 10, §8) и „Когато пиеше вино със съселяните си, щом старците излезеха, той също напускаше” (ЛЮ, 10, §13).

С разпуснатостта на нравите, характерни за епохата, се създава среда, в която Го се вулгаризира и се превръща в хазарт. Показателно е, че игрите Го и любо фигурират сред проблемните лоши неща. “Петте неща” могат да се разглеждат като “тест” за нравственост. Мендзъ подлага на този “тест” Гун Джан, който е бил чиновник от царство Ци. Но тестът не се отнася само за Гун Джан, което подсказва, че игрите Го и любо са били популярни преди всичко сред представителите (висши и низши) на аристократичната пирамида или образованите слоеве на обществото. От този пасаж погрешно може да се заключи, че Мендзъ определя Го като аморална игра и, че има отрицателно отношение към нея.

 


Във второто споменаване се открива, че Мендзъ всъщност не е опозиционно настроен към Го. Тук то е определено като изкуство. Анализът разкрива доста любопитни моменти. И докато в предходния пасаж има намек за не особено ласкаво мнение за “вулгарното” Го, то в пасажа от Гл. VI се вижда положителна позиция на Мендзъ по отношение на самата игра.

Гл. 6, ч.1, §9: “Мендзъ рече: “Не се чудете, че владетелят не е мъдър! Даже и най-лесно растящото нещо в Поднебесната, ако един ден го държиш на топло и десет – на студено, не би могло да порасне. Аз твърде рядко ходя на аудиенция при него и когато се оттегля, се появяват онези, които му действат като студ. И даже нещо от думите ми да е пуснало корени, какво може да направи то? Днешните играчи на Го правят сметки (шу), но техните сметки са малки (сяо шу). Защото, ако нямаш всеобхватен ум и не можеш се съсредоточаваш, не би постигнал майсторство. Майстор И Чиу е най-добрият по Го в цялата страна. Да предположим, че той обучава двама на Го. Първият напряга своите ум и воля, и слуша какво му говори И Чиу. Вторият, макар и да слуша, умът му е зает с дивата гъска, прелитаща наблизо, и мисли как да вземе лъка и да стреля по нея. И въпреки че той се учи наравно с първия [и то при най-добрия играч], никога няма да постигне добри резултати. И това е защото не му достига ум ли? Не затова”.

 

Yi Qiu

 

 

В считания за авторитетен превод на синолога Джеймз Лег (1815-1897) интерпретацията е: “Днес Го е второстепенно изкуство. Но дори при него, ако нямаш всеобхватен ум и не можеш се съсредоточаваш, не би постигнал майсторство”. В представения тук вариант това е коригирано основателно. Изследователите често използват интерпретацията на Дж. Лег, за да постановят, че Мендзъ класифицира Го като “второстепенно изкуство” (small art). Йероглифът “шу” означава “сметка”, но също така с него се обозначава едно от шестте изкуства (лю и, liu yi) – Аритметиката. По тази причина “шу” се превежда като “изкуство”. Това е достатъчно за извършената корекция, благодарение, на която пасажът придобива яснота и смисленост. Възможна е и такава интерпретация: “Съвременните го-играчи упражняват изкуството на аритметиката, но техните способности в това изкуство са малки”.


Според конфуцианския идеал за образованост и ученост има шест изкуства (лю и, liu yi), които трябва да владее достойният /благородният/ човек (дзюн дзъ). Това са ритуал (обноски, етично поведение), музика, стрелба с лък, управление на колесници, калиграфия и аритметика. Овладяването на “шесте изкуства” отваряло пътя към аристократичните среди. Макар комплексът от “шестте изкуства” все още да не е бил дефиниран в Джангоската епоха, забележително е обвързването на Го с Аритметиката. Така в епохата Хан, когато се заговаря за тази канонична шестица от изкуства, играта Го е присъствала имплицитно в нея зад паравана на Аритметиката. Доколкото може да се приеме трактовката “малко изкуство”, то в контекста нейният смисъл е, че Мендзъ определя съвременните му играчи като посредствени и непрозорливи. Във връзка с пасажа от Гл. IV може да се каже, че играта Го, практикувана като “малко изкуство”, основателно влиза сред “петте лоши неща”.

Същинското изкуство на играта Го, което е било ценено от Мендзъ, се свързва също така с уважаваните майстори. Споменатият И Чиу (Yi Qiu) е “най-добрият в цялата страна”, което означава, че е бил своего рода гросмайстор, шампион и, по всяка вероятност, - глава на Го Школа (или И Дзя?!?). Това предполага, че Го трябва да е имало продължителна традиция до тогава, за да може да се говори за приемственост, учители и ученици, а също и установена система на турнири... Мендзъ не казва, че И Чиу е най-добрият в Поднебесната, а само в страната, т.е. в царство Ци, от което би могло да се предположи, че в другите царства също трябва да е имало подобни школи и учители от такава величина. От съобщението на Мендзъ също така се разбира освен, че Го по негово време е било достатъчно популярно, но и това, че самият той се е интересувал от тази игра. Личи си, че е добре информиран за майсторите, играчите и тогавашното актуално състояние на играта – в профанен и философски аспект. Самият Мендзъ, определян от Ан Чън като “самотния шампион” на философската мисъл за неговото време има понятие за Го, и знае, че това не е много лесна игра. Доналд Потър (Go in Classics) отбелязва: “Пасажът от Книга VI подсказва, че авторът трябва да е бил играч на Го. Иначе от къде ще знае, че в Го се изисква “всеобхватен ум” и “съсредоточаване в едно”? Повечето хора си въобразяват, че уменията необходими в шахмат или Го са част от гениалността или таланта им, но те не знаят дори малко за (многото) усилия, които трябва да се положат, за да се постигне вещина...”.

Относно майсторството даоският автор Гъ Хун (283—343) пише в трактата “Баопу-дзъ”: “Светските хора като виждат, че талантите на някой мъже в определена област са толкова значими, че болшинството не могат да ги достигнат, наричат тези мъже съвършени мъдреци. Но ако това е правилно, тогава и ненадминатият майстор по Го може да се определи като съвършен мъдрец в областта на Го. Затова днес Ян Дзи-цин и Ма Суй-мин се смятат за съвършени мъдреци в Го.” По-нататък Гъ Хун говори за други личности, които по своите умения и таланти също са съвършени мъдреци в една или друга област – калиграфия, живопис, дърворезба, хармония, етикет, техника, медицина, астрономия, гадателство, музика и прочие. Така по логиката на това разсъждение и майстор И Чиу в областта на играта Го е съвършен мъдрец или експерт за своята епоха.

Мендзъ уважава уменията и постиженията на майстор И Чиу, който се е прославил като учител и глава на го-школа в царство Ци. За философа И Чиу е пример и образец за майсторство в Го и не е изключено личното им познанство. Всъщност И Чиу, както и Мендзъ, сигурно е бил представител на знаменитата философска академия “Дзи Ся” в Ци. А самият Мендзъ вероятно също е бил го-играч, защото видимо той се сравнява имплицитно с майстор И Чиу.

Мендзъ за владетелят е това, което е И Чиу за учениците си. Лошият ученик по Го не знае как да използва ума си, разсеян е, не чува какво говори И Чиу и затова няма да постигне майсторство. В случая владетелят е сравнен с “лошия ученик”, който също е така разсеян и не слуша наставленията на философа. Не чува или забравя говореното, слушайки обкръжението си, т.е. “онези, които му действат като студ”, разсейва се, мислейки за прелитащите гъски. Колкото и каквито мъдри думи да казва Мендзъ, те си остават празен звук, ако владетелят не се съсредоточи и не се замисли върху тях. Ситуацията, в която е Мендзъ, е позната и на други мислители. Примерно Модзъ констатира: “Ако озлобението (негодуванието) се трупа в сърцата на народа, а в обкръжението на владетеля има клеветници и развратници, то за добрите съвети има непреодолима преграда; добрите съвети не могат да стигнат до владетеля и затова царството ще се окаже в опасност” (Кит. ф., с.177). Нехайство е от страна на владетеля, ако има възможност да се ползва от съветите на мъдър човек, да не се допитва до него.

При Конфуций случаят е аналогичен. След като обиколил много царства, в последните години от живота се завръща в родината – царство Лу. Той така и не успял да реализира идеалите си за държавно управление на практика. За дългите години на странствания той така и не могъл да разбере, защо владетелите, които се допитвали до него за политическото изкуство, не са желали да следват съветите му. Конфуций все пак накрая прозрял, че основния противник на всички негови политически начинания не е владетелят, а чиновниците. За 14 години странстване той не е бил подкрепен нито един път от тях. И неговият приемник Мендзъ е в същото положение. Сюан-ван в началото е бил впечатлен от идеите му, но в един момент той вече му е обърнал гръб.

Но може да има и друго по-атрактивно тълкуване. Неслучайно Мендзъ говори за И Чиу и двамата му ученици. Вторият ученик, който поради разсеяност и недисциплинираност, не би постигнал добри резултати, всъщност е самият Сюан-ван. Като престолонаследник той сигурно се е обучавал при И Чиу, макар и без особен успех. Мендзъ знае за това и заключава, че щом при И Чиу Сюан-ван не е имал добри резултати, то как би имал такива при него. В един по-общ план, ако се приеме множественото число - "днешните играчи", то това има отношение не само към Сюан-ван, но и към останалите владетели (джухоу), борещи се за хегемония и явяващи се играчи на голямата политическа сцена.

 

Според Мендзъ обучението и възпитаването на владетеля, не е по-различно от обучението и възпитаването на играча по Го. От тук една стъпка има до съждението, че принципите на управлението на държавата са аналогични на принципите на играта Го. В светлината на изложените факти и интерпретации, може да се заключи, че Мендзъ е, както един от стълбовете на дренокитайската философска мисъл, но също така е и ключова фигура в историята на Го.

 

 

Свищов

19.04.2009

 



Библиография

Legge, J., The Works of Mencius, Courier Dover Publications, 1990

Potter, D. L. "Go in the Classics", Go World, No. 42, Winter 1985-86, Ishi Press, Tokyo, pp. 19-21

Маринов, М., “Конфуциански трактати; Мъндзъ-философът Мън”, изд. “Наука и изкуство”, С., 1991, сс., 226, 255

Чън, Ан, “История на китайската мисъл”, гл. 6. “Менций – духовен наследник на Конфуций”, изд. РИВА, София, 2001, сс. 153-183

Ян Хин-Шун, “Двенокитайская философия”, Том. 1, изд. “Мысль”, М., 1972, (“Мэн-цзы”), сс. 225-247

Переломов, А.С. “Конфуций: жизнь, учение, судьба”, Издательская фирма “Восточная литература”, Москва, 1993, с.

Гэ Хун. Баопу-цзы. Перевод Е. А. Торчинова. С-П. 1999.

 

По-старите редакции на текста са от 23.12.2002, 1.06.2003, 19.06.2003, 7.07.2003.

 

 
 
* * *