играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Ако бих могъл да играя Го с Бога, той би имал преимущество преди да стигна 50 хода. Бог е способен да прави безпогрешни ходове, а аз като нищожен човек нямам такава сила винаги да играя безпогрешно.

Го Сайген
* * *
 
А. Леонтиев и историята на Сянци в Европа
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Сряда, 20 Януари 2010г. 21:31ч.

През 1575 г. Августинския монах Мартин да Рада пребивавал няколко месеца във Фусяо (Fu-xiao), Китай, оглавявайки дипломатическата мисия по поръчение на Испанския генерал-губернатор на Филипините. По време на тази мисия той събрал много китайски книги, сред които и такива за Сянци и Вейци (Jaap K. Bloom 1982). С някои уговорки може да се допусне, че това е една от първите възможности за запознаване на европейците с тези две класически китайски настолни игри. През следващите десетилетия и столетия играта Вейци бива споменавана и описвана от европейски писатели. Достатъчно е да се посочат живелите в периода XVII-XIX в.: Матео Ричи, Никлас Тригаулт, Густав Селений, Томас Хайд, Готфрид Лайбниц, Андреас Еверхард, Хърбърд Джайлс и се стигне до първия европейски играч Ото Коршелт, който се е обучавал на играта Го в Япония и написал през 1880 г. първото детайлно ръководство за тази игра на немски език. Относно китайския шахмат Сянци не се наблюдава подобен интерес в старата европейска литературата.

Принос за запознаването на европейците с китайския шахмат има руската дипломатическа школа в лицето на Алексей Леонтиевич Леонтиев (1716-1786 г.). За този руски дипломат малко се знае и, когато се споменава за него в шахматната литература, се срещат неточности. Шахматният изследовател И. Линдер (1967 г.) дори допуска грешка в името на дипломата, упоменавайки го като А. К. Леонтиев, а не А. А. Леонтиев (Линдер 1967). Шахматният писател В. Черняк посочва, че са му неизвестни датите на раждането и смъртта на живелия през XVIII век А. А. Леонтиев (Черняк 1986). Правилно указани име и дати (вж. по-горе) дава синологът С. Тихвинский (1988 г.). За Леонтиев не е известно много, но се знае, че е бил секретар на руското посолство в Пекин, участвал е в преговори, организирал е приеми, занимавал се е с научна дейност, превеждал е китайски съчинения на руски... Късчетата информация за него обаче са интересни не само за синологията, но и за шахматологията.

В 1712 г. в Пекин била учредена Руска духовна мисия, членовете на която за разлика от западните християнски мисионери не са се занимавали с разпространяването на християнството сред китайците. Руската духовна мисия била важен мост за обмен на научни знания между Китай и Русия. Така се поставило началото на руската синология. Много от членовете на мисията изучавали китайски, манджурски, тибетски и монголски, които езици впоследствие са преподавали. Също така те превеждали на руски език китайските книги. Значителна работа в делото по превеждането на китайски и манджурски исторически съчинения са извършили И. Россохин (1717-1761 г.) и А. Леонтиев (1716-1786 г.). Преводите на Леонтиев са се ползвали с голяма популярност в руското общество през втората половина на XVIII век. Той е превел две книги от конфуцианското Четирикнижие (Да Сюе, Джун Юн), частично Идзин, Законодателството на Цинската империя. Леонтиев е превеждал не само исторически и юридически съчинения. Той е запознавал руския читател с материалната култура и етнографията на Китай, с производството на чай и коприна, с китайския шах. Своите преводи Леонтиев съпровожда с бележки и коментари, стараейки се да осмисли явленията в китайската действителност и история (Тихвинский 1988).

За шахматологията приносът на Леонтиев се изразява в това, че благодарение на него Русия се запознава с китайския шахмат доста рано. През 1775 г. в Санкт Петербург излиза неговата книга “Описание на китайската шахматната игра”. Този труд е неголяма по обем книга, може би е правилно да се определи като книжка или брошура, но така или иначе, тя се явява първото европейско ръководство по китайския шахмат Сянци. Също така това е и първият шахматен труд на руски език, с който Леонтиев поставя началото и на руската шахматна терминология, защото в него за първи път се срещат заедно всички древни руски названия на шахматните фигури – царь, ферзь, ладья (лодка), слон, конь, пешка. Посочените фигури съответстват на българските названия както следва – цар, царица, топ, офицер, пешка.

Любопитно е да се отбележи, че първата руска шахматна книжка, посветена именно на Сянци, исторически изпреварва първите руски учебници по европейски шахмат като “За шахматната игра” (1821 г.) на Иван Бутримов и “Шахматната игра” (1824 г.) на Александър Петров. Дори първата брошура от 12 страници, посветена на европейския шахмат (с подвеждащото заглавие!) “Правилата на шашечната игра” (1791 г.) на В. Франклин, се появява 16 години след книгата на Леонтиев (вж. Линдер). За руския дипломат В. Черняк допълва също, че “никой не знае колко силен играч е бил и с кого се е срещал на дъската”.

Остава неизяснен въпросът, защо Леонтиев не е обърнал внимание и на играта Вейци, защото е трудно да се предположи, че той просто така не я е забелязал. Или му се е сторила доста далечна за разбиране игра в концептуално отношение, за да я предложи на вниманието на руското общество? Едва в 1862 г. руският учен и дипломат А. Скачков (1821-1883) донася в Русия, наред с 1000 други книги и “Книга за играта Вейци” (Book of the Game of Weiqi), написана в 1342 г. и явявяваща се най-старата книга в неговата колекция. А що се касае до историята на китайския шахмат в Русия, то тя не свършва с приноса на Леонтиев. Интересен факт е, че играта Сянци в Русия станала толкова популярна, че по свидетелство на френското шахматно списание Le Palamede от 1836 г. китайският шахмат за известно време преобладавал в Санкт Петербург спрямо обичайния шахмат (Кислюк 1996). Много по-късно се появяват и първите ръководства за Сянци в други европейски страни. Едва през първата половина на XX в. (1938 г.) Грубер издава няколко ръководства на немски език в Германия, които не са получили особена известност. 

 

Използвана литература:

1. КИСЛЮК Л. У., “Игра японских героев”, изд. “Университетская библиотека”, М., 1996, с. 64
2. ЛИНДЕР И., "У истоков шахматной культуры", изд. "Знание", М, 1967, с. 59-60
3. ТИХВИНСКИЙ С. Л., Китай и всемирная история, изд. НАУКА, М., 1988, с. 200-201
4. ЧЕРНЯК В. Г., “Мы играем в шахматы”, изд. “Физкультура и спорт”, М., 1986, с. 182
5. JAAP K. Bloom, Go in Europe in the 17th Century in: Go World, Spring 1982, S. 50 - 56
6. TRUONG Quoc Cuong , Something about Xiangqi in Germany, World Xiangqi Federation, December 20, 2003

 

Някои от работите на А. Леонтиев:

Леонтьев А.Л., Описание китайской шахматной игры, от секретаря Леонтиева. -СПб.: [Тип. Акад. наук], 1775. - [7] c; 4°

Леонтьев А.Л, Уведомление о чае и о шелке. Из китайской книги Вань боу Кюань называемой. Перевел секретарь Леонтиев. -СПб.: При Имп. Акад. наук, 1775. - [2], 46 с; 8° - "Уведомление о чае и о шелке" занимает первые 16 с. К ним А.Л. Леонтьев присоединил свой стихотворный перевод "китайских стихов, кои напечатаны на картинках, изображающих крестьянския работы, как крестьяне хлеб пашут, а крестьянки шелк делают" (с. 16-38) и "Перевод с китайскаго языка из врачебной книги называемой Бын цоу" (с. 38-46)

Леонтьев А.Л., Путешествие китайского посланника к калмыцкому Аюке хану, с описанием земель о обычаев российских. Перевел с манжурского на российский язык коллегии иностранных дел надворный советник Алексей Леонтиев, Императорская Академия Наук, СПб, 1782

 
 
* * *