играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

"Скърцането на помпата звучи също толкова значимо, колкото музиката на небесните сфери"     

Торо

* * *
 
Списание „Китай” и моята вейци история
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Ни Вей-пин, 9 дан   
Събота, 05 Юли 2008г. 20:49ч.

В юли 2000 списание „Китай” навършва 50 години. За своята полувековна история това списание е било верен спътник на много хора: на своите страници то им даваше историята на великата страна, нейните обичаи, традиции и култура. Аз много обичам списанието „Китай”, та нали с него е свързана частица от живота ми.

Аз се родих в Пекин през 1952, имам врожден порок на сърцето, затова от детсвото ми бяха недостъпни веселите подвижни детски игри, дори в средното училище аз се освобождавах дори от часовете по физическо възпитание. Нужно беше, така да се каже, да намеря себе си, да реализирам способностите си в нещо друго, да избера такъв вид еятелност, където може да извоювам победа за сметка на ума, възпитавайки и закалявайки характера си в силна борба за първенство.

Родителите ми и дядо ми – бяха големи любители на вейци. Покритите с тайнсвена резба „звездни точки” станаха мое убежище. С по-малкия ми брат Дзибо често се усамотявахме в някакви скромни места и тихичко играхме на вейци, подражавайки на възрастните, макар че познанията ни по тази сложна игра бяха неголеми, ние се научихме само на „Атари Го”, но страста ни вече беше невъзможно да се спре. Ние съумяхме да познаем силното чувство на победата и поражението, тайнствения свят на вейци ни погълна напълно.

Веднъж дядо ни заведе в Пекинския дворец на културата, за да можем да разширим кръгозора си и да се запознаем с други млади вейци играчи. Учителят Джао Футян ни даде възможност да играем с един от неговите ученици. Ние бяхме на „седмото небе” от щастие, когато можахме да победим с брат ми. Тази победа реши нашата съдба – нас ни приеха в школата и Джън Футян стана моят първи учител.

Вторият ми учител – Лей Пухуа, беше човек с голяма ерудиция и еподражаем майстор в своята сфера. Той беше строг с нас, но затова пък учеше учениците с цялата си душа, не давайки на никкой да проявава разсеяност или да се ползва с предимства, умееше да ни похвали и ободри, когато беше нужно, и главното – обръщаше голямо внимание на основата на майсторството, залагайки по този начин обширна и здрава основа за развитие. На 10 години, аз изиграх партия с маршал Чън И, и от този момент станахме добри приятели, познанството с този забележителен човек оказа голямо влияние върху живота ми.

В 1962 в Пекин се проведе първия шампионат по вейци за деца и юноши в Китай. Аз заех трето място и тогава сътрудника на списание „Китай” взе интервю от мен, във втори брой от 1962 имаше статия и снимка за мен. Това беше първия репортаж за шампионат по вейци, и при това в такъв влиятелно списание като „Китай”, радостта ми беше безгранична. В същото време това налагаше голяма отговорност пред мен, аз не можех да си позволя да подведа нито моите учители, нито списанието. Нивото ми на игра, бързо се повишаваше и вече през 1965 завоювах първо място в детския шампионат на Китай.

След като бях включен в държавния отбор по вейци, това стана дело на живота ми, аз разбрах, че спечелването на шампионската титла на Китай става мой неизбежен дълг. В 1975 за първи път станах шавпион във китайската спартакиада, в 1986 за шести път спечелих спартакиадата, осем пъти станах първенец за купата „Нова физкултура” и многочислени вътрешни шампионати. В 1976 в състава на китайската спортната делегация по вейци бях в Япония. В трудна борба с японските вейци играчи, аз пистигнах четири победи на японски 9 данове. Това беше потресаващ успех, той рязко измени представите на японската вейци общественост за китайските играчи.

На 5 октомври 1984 беше открит нов турнир по вейци между Япония и Китай. Силите бяха практически равни, победата преминаваше от едни на други, ситуацията се изостряше. Дзян Дзючу 5 пъти подред победи японеца Ода Норимото, след това Кобаяши Коичи 6 пъти победи Дзян Дзючу. В главата ми бяха само пулове по вейци, нищо не виждах наоколо, даже в съня си постоянно виждах вейци пулове и мислено измислях нови комбинации и нови ходове. На 27 август 1985 след тежка борба, в края на краищата успях да постигна победа над Кобаяши Коичи, който до този момент не беше губил от китаец. Това беше най-потресаващия мач за мен. След това Кобаяши Коичи призна, че това не било игра, а истински „нервен срив”. А по време на този мач, аз се чувствах като катерач по въже, спуснато по отвесна скала, да се опише напрежението с прости думи не е възможно, да се каже, че бях „смъртно уморен” е малко.

След това в решаващата схватка на 20 ноември 1985 одържах победа над още един изключителен японски майстор, Фуджисава Хидеоки. Победата на китайския тим в срещата Япония – Китай предизвика истинска сензация не само в Китай, но и в цял свят. Широкото разпространение на вейци вдъхнови много от неговите почитатели. През февруари 1986 исание „Китай” също с гордост обяви за победата с 8:7 на друг китаец над японски майстор; това беше голям пробив в историята на обмена по вейци между Япония и Китай. В №11 на списание „Китай” се появи статия „Майсторът по вейци Не Вей Пин”. Това беше мой триумф, постигнах в живота това, което желаех, аз прославих родината си и по този начин се отблагодарих на учителите си. През март 1988 Министерството на спорта ми даде титлата „Гросмайстор по вейци”, и не малка роля в това изигра списание „Китай”, отразявайки успехите ми.

През 90-те години на арената излязопа млади вейци играчи от Южна Корея, такива като Ли Чан Хо, вече не един път показващи своя талант, и японски млади състезатели. Нашата младеж засега изостава от тях. Задачата за възпитаване на китайските вейчисти от следващото поколение ни застига. През 1993 аз приех нови ученици, най-талантливите от тях са Чан Хао, Уан Лей, Джоу Хъян... Много труд хвърлям за тяхната подготовка и закалка, има добър ефект, но главното за мен е да привлеча колкото се може повече таланти в този забележителен спорт.

Затова през 1999 се отказах от длъжността главен треньор на Китай и открих собствена школа за всички желаещи. Родината ми е богата на таланти и съм уверен, че учениците ми ще играят на световно ниво. Надявам се, че един ден ще се появи статия в списание „Китай” за техните
успехи и техния учител.

"Списание „Китай” и моята вейци история"
Автор: Не Вей-пин, 9 дан
Превод: Йони Лазаров

 

 
 
* * *