играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

He who knows others is wise;He who know himself is enlightened.

Lao-tsu

 

Който познава другите е мъдрец, който познава себе си е просветлен.

Лао Дзъ

* * *
 
Шан Бин У Бин - Индиректно действие
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Кайхан Крипендорф (Kaihan Kripendorff)   
Вторник, 12 Юли 2011г. 22:10ч.
Изкуството на предимството

Вместо шах хората от източния свят играят стратегическа игра, наречена „Го” или понякога „И-го”. И при шаха, и при Го целта е сходна – да се премахнат от дъската фигурите на противника, докато фигурите на победителя останат единствени или са в позиция, при която играта не може да бъде изгубена. Но пътят към победата в двете игри е коренно различен – шахът изисква директна атака, а Го – индиректна.

В шаха победата може да бъде спечелена, ако се изравнят фигурите с тези на противника и след това се придвижат директно към тях, изблъсквайки ги от дъската. Това е като да се прицелиш и да дръпнеш спусъка. Го, от друга страна, прилага противоположния подход. Дъската за игра на Го изглежда като милимитрова хартия – мрежа от деветнадесет хоризонтални и деветнадесет вертикални линии. Пуловете се поставят на пресечните точки, а не в квадратчетата, както е в шаха. По този начин на дъската се създават триста шестдесет и една позиции (деветнадесет по деветнадесет). Всеки играч започва с купчина пулове – едните черни, другите бели. Един след друг играчите поставят по един от пуловете си. Играта коренно се различава от шаха по това, че не е позволено да се слага пул там, където вече има такъв. Вместо това, за да махне пул на противника си от дъската, играчът трябва да го обгради. Ако обгради противниковия пул така, че да няма възможност, той да бъде преместен, обграденият пул може да бъде махнат от дъската.

Шахът и Го са нещо повече от игри. От стотици години на тях се гледа като на културни феномени, но те ни предлагат и поглед към историята, тъй ка то символизират подхода ни към конфликтите. Това, което разкриват и утвърждават, е, че западните култури обикновено действат чрез директна атака, а източните действат индиректно.

Индиректни военни действия

Предпочитанието към индиректните действия в играта Го се вижда също и в източната философия. Сун Дзъ и даоистите проповядват избягването на директния конфликт почти на всяка цена. Те ни учат да използваме индиректните методи дотогава, докато положението не стане твърде отчайващо. Сун Дзъ пише: „…способният водач покорява вражеските войски без сражения, превзема градовете им без да ги обсажда.” И: „Ако по сили превъзхождаш десетократно врага – обкръжи го; ако го превъзхождаш петкратно – нападни го; ако го превъзхождаш само двукратно – раздели армията си на две.” (Изкуството на войната, гл. 3).

На Запад правилото обикновено гласи, че ако можем да победим противника си, трябва да го нападнем. Ако победата е несигурна – трябва да се въздържим, а ако победата е малко вероятна – да избягваме конфликта. И източните, и западните теории предлагат индиректни подходи, но индиректните действия в западния свят обикновено се отъждествяват със слабост, докато в Изтока те са необходимост.

Както Сун Дзъ пише:

„Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се извоюва победа. Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Небето и Земята, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак.” (Изкуството на войната, гл. 5).

„В битка няма повече от два начина на нападение – пряк и косвен. При все това съчетанията им водят до безкрайни вериги от ловки ходове. Преките и косвените способи се редуват. То е като при движение в кръг – никога не идва край. Кой е способен да изчерпи възможностите на техните съчетания.” (Изкуството на войната, гл. 5).

Между мисълта и решението се намират невидими стъпала, които водят нас, западняците, по правилния път. Нашите дълбоко вкоренени метафори за конфликта ни водят по прекия път и ни предпазват от привидно обиколните, индиректни пътища. Ако спрем между мисълта и решението и предварително изучим тенденциите, ще открием печеливши ходове, които иначе бихме пропуснали.

И наистина, индиректните конкретни ходове могат да имат огромен ефект с много малко усилия. Те са от компетенцията и на големите и мощни корпорации, не само на слабите противници. Можем да използваме стратегемите от тази група, за да се освободим от условните си предпочитания към директния си подход. Тези стратегеми биха могли да освободят въображението ни и да ни разкрият нови възможности, за които може и да не сме се сещали преди.

 

*

 

Източник: КРИПЕНДОРФ Кайхан, Изкуството на предимството – Тридесет и шестте стратегеми за побеждаване на конкуренцията, ик Инфо ДАР, София, 2005, с 201-203; оригинално название: The art of the Advantage: 36 Strategies to Seize the Competitive Edge, Kaihan Kripendorff, 2003; преводач: Искра Ангелова.

Бележки: Сравнението между шах и Го не е написано достатъчно правилно. Още във второто изречение „И при шаха, и при Го целта е сходна…” се изказва теза, с която не би се съгласил никой прилично и грамотно запознат с игрите. Звучи доста странно изказване, че „Всеки играч започва с купчина пулове”. Просто пуловете или камъните се намират в кутийки, от които се вземат и се поставят на дъската. Да се говори за „купчини” е доста странно. Изречението „Ако обгради противниковия пул така, че да няма възможност, той да бъде преместен, обграденият пул може да бъде махнат от дъската.” е малко подвеждащо, доколкото и дума не може да става за каквото и да било „преместване” на пул в Го. Възможно е некачественото сравнение на двете игри донякъде и да е въпрос на лош превод. При условие, че от вече над 10 години в България  има играчи на Го, то преводачите е добре да се консултират с тях по тези въпроси. За целта си има сайтове и начини да се осъществят подобни контакти. Отделно, учудващо е защо в текста никъде не е споменато, че основната цел на играта  е заграждане на територия, а се акцентира върху тривиалния въпрос за това как се взема противников камък. Възможно е това да се дължи на недостатъчната запознатост на автора. Като се абстрахираме от неуредиците в първите два абзаца, текстът нататък е по същество. Отбелязваме за интересуващите си, че групата стратегеми, отнасящи се към индиректните действия, включва стратегемите от №28 до №36. Като цяло, интересуващите се по темата за Стратегията, могат да потърсят тази книга.

 

Анотация:

Военната терминология отдавна е навлязла в бизнеса, но теорията на военното изкуство в пазарните битки се усвоява от Запада едва сега. За сметка на това на Изток знанията за победоносните сражения, както на бойното поле, така и в други аспекти от живота, се предават вече повече от две хилядолетия. Те са обобщени в 36 стратегеми – кратки афористични мъдрости, които позволяват да се придобие превъзходство над противника във всяка сфера, включително и в бизнеса. Използвайки древната източни военна тактика, събрана в тези класически китайски военни хитрости, Кайхан Крипендорф разкрива начините, по които съвременните компании изграждат необичайни корпоративни стратегии, за да повишават своята конкурентоспособност и да си осигуряват предимство пред съперниците. Примерите, посочени в книгата, ще ви разкрият малко известни подробности за войната между “Кока Кола” и “Пепси”, между “Майкрософт” и останалите софтуерни компании, и ще ви осигурят задълбочен анализ на успехите на много известни имена в съвременния бизнес. “Изкуството на предимството” съчетава мъдрост, издържала проверката на времето, заедно със съветите на един от най-добрите корпоративни консултанти. Книгата е разделени на четири равнопоставени тематични части: “Полярност”– която изследва алтернативите на конфронтацията, “Следвай течението” – която съветва как да следваме естествените промени в света около нас, за да израстваме, “Непрекъсната промяна” – съветваща как да работим с променящите се ситуации и “Индиректно действие” – предлагаща алтернативи на прекия конфликт. Оригиналният стил на изложението и многобройните практически примери правят “Изкуството на предимството” великолепен източник на знания за маркетолозите и ръководителите на всички нива, както и за студенти и преподаватели.

Отзиви за книгата:

"Изкуството на предимството ни предлага тридесет и шест вечни рецепти за придобиване на нов поглед върху познати ситуации. Тази книга е съкровище за истинския стратег."
Жак Антеби, вицепрезидент на финансовата корпорация Сарital Оne

"За всеки, на когото се налага да се бори срещу титаните съвременния бизнес, като "Уол-Март" или "Майкрософт", Изкуството на предимството предлага не само надежда, но и стратегии за оцеляване и преуспяване."
Пол Уинслоу, директор на отдел Развитие, Toys "R" Us

"Великолепна книга. Крипендорф свързва отделните елементи по един наистина завладяващ, убедителен и увлекателен начин. Книга, която задължително трябва да се прочете."
Стивън Хайн, директор на Института за азиатски науки към Международния университет във Флорида

"Информационните и комуникационни технологии, глобализацията и нарастващата в световен мащаб консумация отприщиха голямо разнообразие от конкуренти, които внасят собствените си разнообразни правила и променят възможностите за печалба в играта. Запознаването с изкуството на движещата се мишена - надхитряването с помощта на временните предимства, е необходимост в новата игра, която голяма част от компаниите в днешно време са принудени да играят. Това е едно майсторско произведение, което не може да остане пренебрегнато."
Катрин Руди Хариган, професор по бизнес мениджмънт в Колумбийския универститет

"Изкуството на предимството ни предоставя задълбочения анализ, който ни е нужен в условията на глобализация. Тази книга е интересно четиво не само за изучаващите китайската мисъл, но и за онези мениджъри, които търсят да разширят стратегическия си кръгозор."
Проф. Минг-Джер Чен, Бизнес училище "Дардън" към Университета на Вирджиния и автор на книгата "Бизнесът в Китай отблизо"

 
 
* * *