играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Ако бих могъл да играя Го с Бога, той би имал преимущество преди да стигна 50 хода. Бог е способен да прави безпогрешни ходове, а аз като нищожен човек нямам такава сила винаги да играя безпогрешно.

Го Сайген
* * *
 
"И" - хексаграмният символ на "И"
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Сряда, 27 Януари 2010г. 11:53ч.

 

Yi

В традицията на „Книга на промените” (И-дзин) определени хексаграми  могат да символизират нещо. Например, хексаграма 48 (Дзин, „кладенец”) символизира цивилизацията; хексаграма 51 (Чън, „гръмотевица”) – динамиката.

Подходящата хексаграма, която може да бъде посочена за символ на Го (вейци), е 42-а „И” „Приумножаване”. Каква би била ползата за го-общността, ако тя има хексаграма? Първо ще се види, че Го влиза в социокултурния порядък и е част от космическата хармония. Второ, общностите на идзинистиката и на Го са достатъчно могъщи, а чрез взаимното си запознанство ще станат още по-представителни. И така, какви са достойнствата на хексаграма 42, за да е подходяща за Го?

Да се позовем на омонимиката. Макар и да се пишат с различни йероглифи, трите великолепни се изговарят с „И”: И-дзин; „И” – 42 хексаграма, Приумножение; „И” – древното име на играта Го.

42-а хексаграма, означаваща “приумножение” (събиране и изваждане) – върви в двойка в 41-а хексаграма, означаваща „намаление” (изваждане и деление). Така имаме четирите аритметични действия, а това ни припомня за математиката. Това ни припомня, че също като цяло с И-дзин и И (Го) са древни изчислителни практики и както си пробива път мнението, че са „древен компютър”.

Луис Кълинг определя 42-а хексаграма като най-мощната. Мощта й и толкова значителна, че има енергия дори за най-отговорното мероприятие – „изграждане на нова столица”. Юлиан Щуцкий коментира това обстоятелство: „Един от образите на крупните действия, значителни и отбелязващи се в историята на Древен Китай било пренасянето на столицата. При това действие царят бил длъжен, разбира се, да се съобразява с мнението на своите васали и само, ако намери в тях поддръжка, да се заеме с преноса на столицата.” Относно мощта и енергията, Ричард Вилхелм изяснява, че хексаграмата се състои се от двете триграми вятър и гръмотевица, които взаимно се стимулират и увеличават. Тоест, имаме симпатичен прообраз на „вечен двигател”. Фундамент на енергетиката на хексагарамата е, че на управляващите втора и пета позиция се намират правилните – прекъсната и цяла черта.

Според Да Джуан (Големият коментар) 42-а хексаграма символизира цялата история на цивилизацията, защото там е вплетено съдържанието – „обработка на почвата”. Експертът в идзинистиката, Да Лю, коментира: „Горната и долната основни триграми са свързани с елемента дърво. От друга страна горната триграма Сюн, означава проникване, а долната, Чен, движение. Долната ядрена триграма, Кун, означава почва или земя, а горната ядрена триграма, Гън – планина или плато. И двете ядрени триграми са свързани с елемента земя. Следователно, хексаграмата като цяло символизира дървен инструмент, който прониква в почвата и я разорава. Този процес напомня на процеса на зараждане на цивилизацията.” Бихме добавили към този блестящ анализ, че това напомня на гобан (Земя) и поставените камъчета върху него (хълм, планина), тоест двете ядрени триграми символизират и процеса на играене на Го.

В „образа” (сян) към хексаграмата е казано: „Вятърът и грамотевицата символизират Нарастване (приумножаване). Когато високопоставен човек открие доброто, той го следва. Когато греши, той поправя грешките си.” Това напомня и реалностите в обучението на Го – да следваме добрите практики и да се учим от грешките си. С това е заложен фундамента на израстването и приумножаването.

На последно място, но не по важност. За да стане 42-а хексаграмата за Го известна на света, и ако трябва да „се пренесе столицата от Изток на Запад” - имаме щастливото съвпадение и обстоятелство, че „42” е отговорът на отдавна забравения фундаментален въпрос.

 

Литература:

1. Richard Wilhelm. I Ching or Book of Changes. “Penguin”, 1967.
2. Да Лю. Идзин – гадаене с монети. „Шамбала”, С., 2001.
3. Дъглас Адамс. Пътеводител на галактическия стопадажия, изд. БАРД, С., 2009
4. Луис Кълинг. Древният И дзин. Изд. „Аратрон”, С., 1997.
5. Щуцкий, Ю.К. Китайская класическая "Книга перемен": 2-е изд., испр, и доп, под редакцией А.И.Кобзева. "Наука", Издательская фирма "Восточная литература", М., 1993.

 
 
* * *