играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Without friends no one would choose to live, though he had all other goods.
Aristotle


Без приятели, никой не би избрал да живее, въпреки, че има всички други блага.
Аристотел

* * *
 
Енергията не се губи, тя се трансформира
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Вторник, 15 Декември 2009г. 18:56ч.

 

Самурайската клетва
Известна е самурайската клетва от едно класическо макимоно. В него е събрана вековната мъдрост на бойните изкуства, тяхната философия и логика, психология и космология. Подобни откровения са традиционни в много школи. Те се заучавали наизуст и се повтаряли като заклинание преди тренировка и пред бой. Не е трудно да си представим, че това би могла да бъде психологическа настройка преди го-партия:

”Аз нямам родители -
Небето и Земята ми станаха родители.
Аз нямам роден дом -
"единното средоточие" (сайка танден) ще ми стане роден дом.
Аз нямам божествени могъщество -
честността ще стане моето могъщество.

 

Аз нямам средства за съществуване -
покорството към природата ще стане мое средство за съществуване.
Аз нямам вълшебна сила -
вътрешната енергия (ци, чи, ки) е моята магия.
Аз нямам нито живот, нито смърт -
вечността за мен е живот и смърт.
Аз нямам тяло -
смелостта ще стане мое тяло.
Аз нямам очи -
блясъците на мълниите са мои очи.
Аз нямам уши -
петте чувства са мои уши.
Аз нямам крайници -
мигновените действия са мои крайници.
Аз нямам закон -
самосъхранението ще стане мой закон.
Аз нямам стратегия -
свободата да убивам и да дарявам живот е моята стратегия.
Аз нямам замисли -
случайността е мой замисъл.
Аз нямам чудни свойства -
праведното учение ще ме дари с чудни свойства.
Аз нямам принципи -
приспособяемостта към всичко е моят принцип.
Аз нямам тактика -
пустотата и изпълнеността са моята тактика.
Аз нямам таланти -
бързината на духа разум е моят талант.
Аз нямам оръжие -
доброжелателството и правдата са моето оръжие.
Аз нямам крепости -
невъзмутимия дух (фудо-шин) е моята крепост.
Аз нямам меч -
разтварянето на духа в Безкрая (му-шин) е моят меч.”


Предистория на самурайската клетва
Би могло да се потърси предисторията на уникалната самурайска клетва във философския, неоконфуцианския синтез в Китай, епоха Северна Сун (960-1127). Откриват се сходни мотиви в идеите на големите учители на времето като Джан Дзай (1020-1078), Джу Си (1130-1200), Джоу Дун-и (1017-1073), Шао Юн (1012-1077), Съма Гуан (1019-1086), Джан Ни (ок. 1055). Джу Си правил акцент към „изследване на нещата и разширяването на съзнанието”. Каквото и да се каже друго за Джу Си, все ще бъде недостатъчно.

Джан Дзай е основоположник заедно с Джу Си на учението за принципа „ли”. Заемал е длъжността редактор в Академията по лителатура в Гуанджун (по време на Сун са създадени близо 400 академии). Основните му произведения са „Западен надпис”, „Източен надпис”, „Наставление към непросветените”, „И шуо” („Учение за Книгата на промените” – Идзин). Имената „Източен надпис” и „Западен надпис” се дават от племенника му, Чън И – друг значителен сунски мислител. Тези надписи са били изписани съответно в източната и западната стена в дома на Джан Дзай.

Философът в прочутия си „Западен надпис” пише: „Небето, това е моят баща; Земята, това е моята майка. А аз, незначително същество, намирам своето място между тях. Това, което изпълва Небе-Земя, е едно тяло с моето, това което ръководи Небе-Земя, участва и в моята природа. Всеки човек е мой брат, всяко същество – мой другар. Върховният владетел е първороден син на моя баща и моята майка, първите министри са негови слуги. [...] Богатства, почести, благодеяния и щедрост ми осигуряват процъфтяване в живота; бедност, нищета, грижа и мъки ме водят към лично осъществяване. В живота ще следвам и ще служа [на Небе-Земя]; в смъртта ще бъда в мир.”

Тук са видими сходствата със самурайската клетва. Но нека потърсим други свидетелства, Ан Чън коментира текстта на Джан: „В този великолепен текст, който въпреки своята сбитост ще вдъхновява поколения мислители, са събрани всички големи теми от схемата на конфуцианското учение: утвърждаването – с достойна за Сюн-дзъ категоричност – на активното участие на човека в съзидателния процес на Небе-Земя; смисълът на единството на съществата и нещата; осъществяването на индивидуалното в рамките на човешката общност. Единството на Небето и на Човека, което полага природната нравственост и същевременно нравствена природа...”

Главната фигура на епохата е Светецът, след дзюн-дзъ (благородният човек) на Конфуций, мъдрецът на Лаодзъ, съвършенномъдрият на Мъндзъ. Джан Дзай обяснява как Светецът усъвършенства своето дело: „Небето не е друго, а единствено ци в движение; то „задвижва десетте хиляди същества” и с това ги ражда, но то няма сърце, за да е съпричастно с тях. Колкото и да се мъчи Светецът не би могъл да бъде подобен на на Небето. „Небе-Земя установява позициите, Светецът осъществява възможностите.” Светецът е този, който устройва нещата на Небе-Земя и „неговата разсъдителност се простира върху десетте хиляди същества, гласът му носи мир на вселената” (Обяснение на Си-цъ, Големия коментар в „И-шуо”).

След Конфуций и Мъндзъ, Джан Дзай споделя рещаващата роля на ученето и опасностите от отклонението от него: „Щом човек е решен да се учи, може да победи недостатъците на своето ци и лошите си навици. Ако този, който се учи, спре за миг, веднага ще се превърне в марионетка, която се движи само ако я дърпат и разстърсват, и която спира, щом я оставят. Той ще изпита десет хиляди живота и десет хиляди смърти само за един ден.”


Огледални изображения
Джан Дзай не пропуска да употреби метафората за огледалото, за да изрази видимото и невидимото, и възможната конструкция на тяхното обединение: „Ако държите едно огледало пред себе си, то ще отразява само, което е пред него, и вие ще виждате само себе си, но ако поставите огледалото в центъра, всичко ще се отразява в него.” Ще видим, че метафората на огледалото е любим похват на Шао Юн и Съма Гуан. Но сега да погледнем още по-рано. Джуандзъ: „Когато водата е спокойна, в нея съвсем ясно се оглежда и най-малкото косъмче на брадата или на веждата. [...] А пък ако водата е и бистра, бидейки спокойна, колко по-голям е душевният покой на Светеца, отражението на Небе-Земя, огледалото на десет хиляди същества!” (Джуандзъ, гл.13).

 

По-късно дзенските монаси разглеждат огледалото и прахта по него. Шестият патриарх Хуейнън стига до извода, че не е възможно да има прах по огледалото. Тъй като прахът е символ на хаотичното състояние преди Сътворението, то по принцип тук се говори за категориите „хаос и ред”. Но в тази статия няма да се задълбочаваме за това.

 

Огледалните образи преминават (рекушират) един в друг, без да се губят, също както енергията ци, преминава и се трансформира без да се губи. Не случайно имало е период когато дъските за Го са се правели от огледало (в Китай, Корея, Япония). Внушението е, че комбинациите и вариациите в Го, преминават едни в други, също както в Идзин, без да се губят, също както трансформациите на енергията ци. Да допълним това с мисълта на Джан Дзай за енергията и нейния кръговрат: „Великата хармония на Дао не може да не бъде ци; ци не може да не се сгъстява и да не поражда десетте хиляди неща; десетте хиляди неща не могат да не се разсейват и да не изчезват във великата пустота. Съхранението на това движение в цикъл е неизбежно и затова естествено.” (Джан Дзай, „Западен надпис”).

 

Огледалото е символ и за това, че „замислените планове на Небето, се отразяват правилно на дъската (гобана, Земята). Или каквото е на Небето, това е на Земята – вглеждайки се в Земята, виждаме огледалния образ на Небето; вглеждайки се в Небето, виждаме огледалния образ на Земята.


Джоу Дун-и
Философът Джоу Дун-и има сходни търсения, при които духът е безграничен: „Светецът участва заедно с Небе-Земя в една и съща духовна сила, заедно със Слънцето и Луната в една и също светлина, с четирите сезона в една и съща поредност, с духовете и божествата в едни и също сполуки и несполуки.” („Обяснение на Диаграмата на Върховния предел”).

Също както в развоя на един двубой или партия за Го, където порядъкът е важен, Джоу Дун-и изследва посоките и развоя на мисълта: „Да се следва развоят от началото до завършека, означава да се разбере какво може да се каже за смъртта и за живота. Велика е Книгата на промените!” („Обяснение на Диаграмата на Върховния предел”). Темата за посоката на движение, ще видим, е важна и за Шао Юн; в пасажа виждаме, че Идзин не е нещо друго, освен изследване на посоките, измененията и етапите.

Колко и как може да си близо до светостта? Следващият пасаж изяснява този момент, вижда се корелацията с Да Сюе („Великото учение” – започнато от Конфуций, с коментар от Съма Гуан). Джоу Дун-и пише: Да се съсредоточиш в Едно-то – това е златно правило. Да се съсредоточиш върху Едно-то, означава да нямаш желание. Да бъдеш без желание, означава да бъдеш спокоен в покоя и да вървиш право в хода на нещата. Когато си спокоен в покоя, си просветлен, разбираш всичко. Да вървиш право в хода на нещата, означава да бъдеш единен, а единен ли си, обгръщаш всичко. Просветлен и единен, разбиращ и обгръщащ всичко, нима не си съвсем близо до целта (светостта)? („Тун шу” „Книга, която помага да се разберат Измененията”)


Още предистория
Джан Дзай е известен със своята обобщаваща мисъл: „Енергията (ци) никога не се разрушава, тя само се трансформира.” С това Джан Дзай и другите сунски мислители правят решителен опит да обединят видимото и невидимото, живота и смъртта, хоризонталните и вертикалните линии. Така след Конфуций, който не обичаше да говори за необичайното, странното, китайската мисъл се изкачва на нов етап. Философът Фън Ю-лан обяснява това явление така: в китайската философия Конфуций, Мъндзъ говореха за живота, респективно хоризонталните взаимоотношения; Джуандзъ и Лаодзъ говореха за отвъдното, респективно вертикалните връзки.

Теорията за хоризонталните и вертикалните линии води своето начало от епоха Воюващи царства, а след това в епоха Хан достига своя връх. (Философът Пи Лисю от епоха Тан, автор на трактата „Десетте произхода”, свързва произхода на Го именно с хоризонталните и вертикалните съюзи във Воюващи царства).

В епоха Трицарствие, Ван Би и други философи, направиха един възможен синтез на конфуцианските и даоските идеи, респективно на хоризонталните и вертикалните взаимоотношения – достигнаха за „науката за тайнственото” (сюан сюе). Известна е философската шега от това време на Ван Би: Конфуций никога не говореше за магическото, защото живееше постоянно в него; Лаодзъ постоянно говореше за това, защото се стремеше да го достигне.”


Връзките с Го
Други съвременници на Джан и играчи на стъклени перли са: Джан Ни, Шао Юн, Съма Гуан – всички имат отношение към играта Го.

Джан Ни е загадъчен сунски мислител, автор на знаменития го-трактат „Го в 13 глави” (около 1055 г.); Паоло Занон дава хипотеза, че е син на виден мандарин в императорския двор. Разбира се, тринайсетте глави на трактата корелира с тринайсетте глави на „Изкуство на войната” на Сундзъ. Трактатът развива космогеническите, нравствените, философските и психологическите основи на играта Го, напълно в стила на сунските мислители и корелира също със самурайската клетва (създадена след „Го в 13 глави”). Също в трактата, съвсем ясно са дадени 9 дана на го-играчите, и съответно пътищата за усъвършенстване. Всички данове във всички бойни изкуства, китайски, корейски и японски, произлизат след тези описани от Джан Ни. Един от коментаторите на „Го в 13 глави” е философът Оуян Сю.

Съма Гуан е сред най-видните мислители и държавници на времето си. Автор е на вариация на китайски шах – сянци; автор на знаменито стихотворение за Го. Автор е на ръководството за управление "Всепроникващо огледало, на управлението помагащо". Твърди се, че това заглавие идва от думите на Вен Ван, основателя на династия Джоу: "Огледалото на династия Ин не е толкова далеко - то е времето на управление в династия Ся."

Шао Юн, поет, философ и математик, близък приятел на Съма Гуан е един от най-интересните хора в света на науката и на Го. Създател на „триъгълник на Паскал” – няколко века преди да се роди Блез Паскал. Шао Юн е написал неповторимите със своята дълбочина „361 стиха за вейци”. Там разглежда израстването на един играч за Го през призмата на историческото и нравстненото развитие на обществото. Тази идея, разбира се корелира с „9 дана” на Джан Ни.

За Шао Юн са важни техниките на огледалото и обратното наблюдение (фан-гуан): „Способността на едно огледало да бъде ясно означава, че то не скрива нищо от формите на десетте хиляди неща”. „Фан” е даоистки термин, напомня за движението на връщане към извора на Дао, достойният път за Светеца. Шао Юн намеква, че познанието на мъдреца е предусещане и върви в обратната посока: „Така времето може да се изучи, като се върви срещу течението, докато нещата се случват, като се върви по посока на течението.” (Обяснение на фигурите в Идзин). Всъщност, ако трябва да се преведе това на съвременен език би се получило, че Шан Юн говори за анализ и синтез; а без анализ и синтез не биха могли да се развиват Го и бойните изкуства.


Вместо заключение
Херман Хесе (1877-1962) в знаменитото си произведение „Играта на стъклените перли” е включил Джан Дзай и Джу Си в своя списък на играчите на стъклени перли през вековете. Хесе разглежда нравствената философия на Джан, а също неговите прозрения за Идзин – Книга на промените.

Великите го-играчи от епоха Сун нататък са получавали титлата „кисей” – Светец в Го. Това било повсеместно: в Китай, Корея, Япония. Философите от сунската епоха са дали всичко по-важно за разбирането и развитието на философията на Го и на бойните изкуства. Свързват Го, бойните изкуства и развитието на човека и обществото в единен процес. Акцентират на ролята на самоусъвършенстване, издигайки ролята на Светеца.

Япония през период Едо, развива и прилага тези философии и ги прави основа на бойните изкуства и Го; клетвата на самурая илюстрира нравствените и философските основи. Става възможен, в частност възхода на японското Го от епохата Едо – започнало от Хонинбо Санса, преминаващо през Светеца Досаку (именно такава титла му е дадена) и ветерана Джова, и стигащо до Светеца Шусаку. Става възможно полагането на основите на модерната го-теория, осъществено в японските школи.



Литература:
1. Чън, Ан, “История на китайската мисъл”, изд. РИВА, София, 2001.
2. Китайская философия. Энциклопедический словарь. М., „Мысль”, 1994.
3. Фэн Ю-лань. Краткая история китайской философии, изд Евразия, С-П, 1998.
4. Долин, Александър. Кемпо. Изд. „Медицина и физкултура”. С., 1991.
5. Хесе, Херман. Играта на стъклени перли. Изд. Хемус, С., 1999.
6. Grant, Andrew. 400 years Go in Japan.
7. Zhang Ni, Qijing Shisanpian (The Classic of Weiqi in Thirteen Chapters), Its History and Translation by Paolo Zanon, 1996 www.figg.org/areafile/qissp.pdf

 

психология и космогония.

 
 
* * *