играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Мисля, че сега трябва да изядем всичките си провизии, за да нямаме много за носене...

из "Мечо Пух" А.А.Милн

* * *
 
Вейци в Китай. Особености на образователния процес
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Михаил Емельянов   
Четвъртък, 03 Юли 2008г. 08:28ч.

 

В Китай вейци (Го) отстъпва по популярност на китайския шах (сянци). Не всички китайци познават Вейци.Така от десет китайци девет знаят китайски шах и само един от тях знае вейци.Това се дължи на извънредната сложност на вейци. Китайците уважават тези, които знаят и умеят да играят тази игра. Трудно е да се каже какво подтиква родителите в Китай да водят децата си в школите по шашки (”Чи Юан” – буквално школа по шашки). Обикновено, ако бащата в семейството играе вейци, синът му задължително бива изпратен да изучава тази игра. Момичета рядко се изпращат да учат играта.


Също така е необходимо да се отчита и фактът, че в Китай е развита системата за допълнително образование за децата, за да не се изпускат и да се скитосват безцелно по улиците. Някаква особена мода към Вейци в Китай няма, но затова остава въпросът - към какво да насочат родителите своите деца. Основни остават двата фактора: 1) някой в семейството да играе Вейци и 2) да се организира занимание за децата.

И така като записват своето дете в Чи Юан, родителите плащат ежемесечно около 200 юана. При средна заплата 1000-1500 юана на месец това е една доста прилична сума. Занятията могат да бъдат прекъснати по всяко време по желание на родителите.

Средната възраст на децата, посещаващи редовно школата, е между 10-15години. След 15 години обикновено се занимават по един или двама с учителя /това се обяснява с факта, че в тази възраст децата достигат 3 кю – 1 дан или се приближават към тях/, при това основно заниманията се провеждат предимно вкъщи, а само няколко пъти в месеца при учителя и се плащат не за месец, а поурочно /в порядъка на 100 юана на урок/.

Децата се занимават в групи, които се разпределят така, че в групите да се занимават деца с еднакво ниво на подготовка. Средно в една група са от 5 до 10 обучаеми. Основните занимания се провеждат в почивните дни, а също така има занимания и по вечерно време през работните дни. Урокът продължава 2-3 часа, а на всеки 30-40 минути се прави почивка 10-15 минути. При изучаването на вейци в Китай основно значение се отделя на решаването на задачи за живот и смърт, а също и анализ на задачи от класически тесуджи (дебюти).

Важно е да се научат децата да се борят в чюбан (ендшпила), да виждат слабостите и силните страни на групите. Обясненията на стратегическите идеи се правят при анализа на детските партии.
Заниманията се разделят на три части. В началото децата решават задачи. На детето се дават 4 задачи за 10 минути. Следва разбор на решенията. Веднага след това се дават нови 4 задачи. За едно занимание се решават 12–16 задачи, при това сложността им може да варира от достатъчно прости до твърде сложни. За домашно се дават още 4 задачи.

След почивка се играят партии, резултатите се фиксират от учителя, за да може след това на по-слабите да се отдели особено внимание. В началните групи партиите се записват задължително. След като свършат игрите, учителят разиграва всяка партия, обикновено първите 40-60 хода. По време на анализа на децата се демонстрират джосеки, обясняват се принципите на стратегическото развитие на играта. Децата активно участват в анализа.

В третата част на децата могат да се разкажат за някое класическо тесуджи /например „бамбук”/, може да бъде обяснено как се пресмятат даме (територията) в семиай. Йосе също се разглежда в третата част на заниманието. В силните групи учителят наблюдава играта във всяка партия и по време на играта прави забележки /след някой слаб ход/. Игрите не се записват, те трябва да се запомнят и при необходимост да се възстановяват за анализ с учителя.


Москва, 2005
Превод: Емил Иванов

 

 
 
* * *