играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Първият човек подхвърлил ругатня вместо камък е бил творецът на цивилизацията.

Зигмунд Фройд

* * *
 
Споменаване за Го в летописа "Дзо Джуан"
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Вторник, 14 Април 2009г. 10:23ч.

В летописната книга "Дзо Джуан" се среща едно от най-древните споменавания на играта Го. Въпреки, че не се използва терминът "вейци" - китайското название на играта, може да се твърди със сигурност по описателните наченки, че по-старият термин "И" означава не нещо друго, а именно Го. Любопитният епизод се открива в Гл. "Сянгун. Година 25" (25th Year of Xiang Gong), в която се отразява събитие от 547 B.C. Историята, описвана в "Дзо Джуан", свидетелствува за присъствието на Го в царските среди и, по-точно, управляващия елит в размирната епоха Източно Джоу.



През 559 BC вейският Сянгун повикал своите служители [Сун] Вен Дзъ (Сун Линфу) - дафу на град Пу и Нин [Хуей] Дзъ - дафу на град Ци. Те били оскърбени от Сянгун, който проявил към тях пренебрежително отношение. За да си отмъстят, те организирали заговор срещу него и го принудили да бяга в царство Ци. А на негово място те издигнали Шангун. По-късно [Сун] Вен Дзъ и Нин [Хуей] Дзъ прекратили сътрудничеството си. Тогава синът на Нин [Хуей] Дзъ, Нин Ши, се съгласил да върне Сянгун отново на трона през 547 BC (3,4).

Сянгун отишъл да поговори с Нин Ши, който му е обещал сътрудничество. Когато дафу [Сун] Вен Дзъ чул за това, рекъл: "Уви! Нин сега обръща по-малко внимание на владенията си, отколкото ако той би играл на Го. Как може той да избегне нещастието? Ако Го-играч разполага групите си така, без да се замисля за сигурността им, то той не би победил противника си. Много по-лошо е обаче, ако той управлява владенията си, без да обезпечава безопасността им. Той със сигурност няма да избегне нещастието (1). И така родът, чийто глави са били министри девет поколения подред, само заради един неправилен [политически] ход ще прекрати съществуването си!" (2)

По друга версия от "Чунцю Дзо Джуан Джен-и" (?!) сановникът Шу И бил разтревожен от действията на Нин Ши и коментирал: "Пътят, по който върви Нин Ши като угодничи на Сянгун, е по-лош от този на някой, който държи камък в Го, но е нерешителен за мястото, където трябва го постави. Нин Ши неминуемо ще претърпи неуспех". Действително Нин Ши скоро бил екзекутиран от Сянгун, когото той сам върнал на власт (3).

В другата хронография "Го Юй" (Kuo Yu) тази случка е отразена лаконично със съобщението: "В царство Вей управителите на градовете Пу и Ци изгониха Сянгун" (гл.16, "Джен Юй"; §216). Коментарът към него в същата книга е: "Град Пу е принадлежал на дафу Нин Хуей-дзъ (наричан още Нин Дзи или Нин-дзъ), а град Ци е бил на дафу Сун Вен-дзъ (или Сун Линфу). Вейският владетел Сянгун проявил към тях пренебрежение, във връзка с което Сун Вен-дзъ повел въстание, в резултат на което Сянгун избягал в царство Ци (вж. Чунцю Дзо Джуан Джен-и, гл. 32, с. 1312 - 1316)". "Чунцю Дзо Джуан Джен-и" (Летописът чунцю в редакция на Дзо Цюмин) е по-късно произведение, което е част от сборника "Шисан Дзин Дзушу" (Бележки и тълкувания към тринадесетте класически книги), Пекин, 1957. Относно древнокитайските титли: Титлата "гун" (~княз, дук) е с една степен по-ниска от "ван" (~цар, император), а титлата "дафу" е по-ниска от "гун" - "висш сановник", а в контекста Сун Вен Дзъ и Нин Хуей Дзъ са управители или "кметове", съответно на градовете Пу и Ци.


Библиография


1) John Fairbairn, "Go in Ancient China" (Лондон, 1995). [цитиране по Watanabe Yoshimichi, "Kodai Igo no Sekai" [The ancient world of Go] (San'ichi Shobo, Tokyo, 1977)].
2) Donald L. Potter, "Go in the Classics" [Go World, No. 42, Winter 1985-86, pp. 19-21 (Ishi Press, Tokyo) ]. Авторът цитира Джеймс Лег (James Legge), The Chinese Classics, Vol. V, `The Ch'un Ts'ew' with `The Tso Chuen,' reprinted by Southern Materials Center, Taipei, 1983, p. 517.
3) History of Weiqi, Yutopian Enterprises, www.yutopian.com
4) "Го Юй", прев. В.С.Таскин, изд. "Наука", Москва, 1987

 

 
 
* * *