играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Смеейки се над глупака, не забравяй, че той играе шашки много по-добре от теб.

Фазил Искандер 

* * *
 
Какво Конфуций не е говорил за Го?
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Неделя, 26 Април 2009г. 11:07ч.
Конфуций е много привлекателен персонаж и много автори, обвързвайки го с Го, му приписват думи, които той не е казвал. Това, което е говорил някога Конфуций, е записано в книгата "Лун Ю", известна също като "Беседи и съждения" или "Аналекти". В този източник има едно изказване, в което се споменава играта Го, което може да се срещне в различни преводни интерпретации и което няма еднозначно тълкуване. Конфуций е казал: "По цял ден само да се угажда на стомаха и въобще да не използва ума - това е жалко! Нима тези хора не знаят да играят Го? Подобни занимания са много по-добредетелни от това нищо да не се прави" (ЛЮ, Кн. 17, §22). Това е една позитивна трактовка, но има и такива, според които думите на философа не звучат особено уважително по отношение на играта и играчите.

 

Конфуций и Ладзъ
Конфуций и Лаодзъ на партия Го. Кубо Шунман (1880). Интересна художествена представа на японския художник за срещата между двамата философи. За срещата им е писал Съма Цян, но така не е описана.
Интересно е и друго явление. Срещат се случаи, при които авторите на популярни статии приписват на философа думи, които ги няма в "Аналектите", но да посочват, че са взети именно от там. Такова явление дори не се среща в сборник като “Нови разкази или За това, което не е говорил Конфуций” от Юан Мей (XVIII в.), в който трудно може да се открият думи, които да се приписват неправомерно на Конфуций. Ето защо е интересно да се обобщи, какво Конфуций не е казал за Го.

В есето на Бай Сяочуан "Майсторството на мисленето в Го", се приписват следните думи на Конфуций: "Когато се наговорят празни думи, когато от глупавите мисли възниква разпътно желание, тогава студът и гладът създават разбойника. По добре да се играе на Го, което противостои на тези занимания. Човек, който играе Го, макар и да е обвързан с победата или поражението, се отграничава от славата и изгодата. По този начин играта Го представлява сама по себе си прекрасен инструмент за възпитание на личността и подобряване на съдбата". Тези думи са много силни, но за съжаление те не са на Конфуций. В най-добрия случай това изказване представлява компилация от няколко афоризма на Конфуций.

В руски текстове отношението на Конфуций към играта е изразено със сентенцията: "Играта Го ни учи да живеем". Този рефрен прелита от статия в статия, но тези думи също не са на китайския мислител. На едно място бе посочено, че са японска поговорка, а на друго – те се приписват на Ни Вейпинг - възродителят на Го (вейци) в Китай. Също така на се среща и такъв вариант: "Играта Го спомага за усъвършенстването на човека". Това твърдение, колкото и да е красиво, все пак Конфуций не му е автор.

Интересна е следната постановка: "Благородният човек според Конфуций задължително трябва да владее играта Го, да притежава умения в музиката и живописта, а така също и да познава историята. За това, колко Конфуций е ценял тази игра, може да се съди по това, че той в последните си години от живота се е посветил изцяло на задълбоченото й изучаване. Една от причините за престижа на тази игра е, че Конфуций, бащата на китайската култура, също е играл Го". И това звучи добре, но също е много волно твърдение. Всъщност Конфуций има изказване, че ако му се добавят още (50) години към живота му, би го посветил на изучаване на Идзин (Книгата на промените), а относно Го никъде няма пряко указание, че той е играл Го. А относно изкуствата на благородния човек мислителят никъде не упоменава четири или шест изкуства, говорил е само за изкуства, но кои и колко са те, в “Аналектите” не пише.

Макар, че от оригиналното изказване на Конфуций, не може да се заключи, че е играл Го, все пак това се лансира почти незабележимо и от рускоезични, и от англоезични автори. Така, в сайта на Американската Го Асоциация, на Конфуций му приписват следните думи: "Благородният човек не трябва да си губи времето в тривиални игри, той трябва да учи Го" (Gentlemen should not waste their time on trivial games -- they should study go) и за източник са посочени "Аналектите".

Има и такова мнение, че, ако писмените източници свидетелствуват, че Конфуций е бил против Го, то от това не следва, че все пак той не се е опитал да играе, защото никой не би попречил за това. Друга хипотеза пък е, че философът се е изказвал негативно по отношение на архаичния (хазартен) вариант на Го - И, който се е отличавал от Го, както чатуранга от шахмат. Затова Конфуций променил правилата на И и така се появила нова игра, която била наречена "вейци", т.е. играта, която днес познаваме като Го. И тук накрая се намесва и фигурата на Лао Дзъ, който доусъвършенствал играта и поставил началото на съвременния "китайски стил".
С доза хумор Д. Стефанов в статията "Го" за историята на играта вметва: "Споменава се и името на Конфуций, според когото Го е само с една стъпка над мързела и лакомията (странно звучи всичко това на фона на почитанието на предците от Конфуций - кой знае кой странстващ даос е пуснал слуха)".
-----------

Бележка: Имена на автори по възможност не са цитирани. Целта на настоящото есе е да се хвърли светлина върху неправилното и некоректно позоваване на Конфуций в текстове за Го.

 

 

Свищов, 2007/09/23

 
 
* * *