играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Wise men talk because they have something to say; fools, because they have to say something.
Plato


Умните хора говорят когато имат да кажат нещо; глупаците говорят защото трябва да да кажат нещо.
Платон

* * *
 
Чен Туан побеждава императора
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Eva Wong & Co.   
Понеделник, 14 Юни 2010г. 00:15ч.

 

Huashan

Хуашан. На Източния пик е Беседката за игра на шах и вейци.

 

Първият сунски император Тайдзу (927-976 г., упр. 960-976 г., ист. име Джао Кан-ин) искал да укрепи владенията си, строейки крепости в стратегическите точки по цял Китай. Една от тези стратегически точки се е намирала на място в днешна провинция Шанси, близо до град Сиан. В този регион над равнините на Жълтата река се издигат величествени гранитни скали, високи над три хиляди фута. Те се наричат Хуа-шан (Hua-shan) – Великите планини. Това било идеалното място за разполагане на гарнизон. В продължение на много столетия за даосите Хуа-шан била свещена планина, на която върху стръмните й труднопроходими склонове те построили манастири и храмове. Най-известният тогава от мъдреци-отшелници в Хуа-шан бил даоският патриарх Чен Туан (Chen Tuan, 871-989 г.).

 

Император Тайдзу, Северна Сун  Император Тайдзу, Северна Сун (960-1127 г.)

 

Когато сунският император се обърнал към патриарха за съвет относно построяването но крепост в Хуа-шан, Чен Туан се оказал пред дилема. За него било дълг да съхрани неприкосновеността на свещената даоска планина, при което не трябвало да разгневи императора. Чен Туан знаел, че само с доводи няма да може да го разубеди. Обаче пък императорът като благороден човек е бил длъжен да изпълни, каквото и да е дадено от него обещание. И най-вече, за да се добие до уважението на императора, Чен Туан трябвало да го победи в това, което императорът знаел в съвършенство.

 

Cheng TuanДаоския патриарх Чен Туан (871-989 г.)

На Чен Туан му било известно, че сунският император превъзходно играе на Го (вейци) и уважава майсторите в тази игра. Даоският мъдрец решил да рискува. Той поканил императора на партия Го с условието, че ако той спечели, даосите напускат планината, а ако загуби, да даде дума, че в планината няма да разполага войски.

Макар императорът да бил превъзходен играч, Чен Туан бил познавач в гадателството и предугаждал ходовете му. В резултат, императорът признал поражението си и планината Хуа-шан останала  неприкосновена даоска светиня. Императорът бил толкова поразен от дълбоките познания и мъдрост на Чен Туан, че му предложил да го назначи за свой духовен съветник, на което последният вежливо му отказал, с думите, че предпочитал обикновения живот на планински отшелник.

 

Chuqi Ting

Беседката, където се е провела партията между патриарха и императора. Шеговито тя се нарича още Чу-ки Тин (Chuqi Ting) или Беседката на губещия играч.

 

Възхищението на императора към Чен Туан било толкова голямо, че той го наградил с титлата Ши-и (Hsi-i), като „ши” означава „неизмерим”, а „и” – „тайнствен”. По този начин Чен Туан станал Чен Ши-и (Chen Hsi-i), т.е. майстор на неизмеримите и тайнствени знания. Без коментарите му към Идзин (I-ching, Книга на промените) в съвременното разбиране на тази книга би имало много пропуски. Той е написал множество съчинения за тълкуването на циклическите промени и станал основоположник на системата за гадаене по небето Дзу-вей ту-шу (Tzu-wei tu-su), която широко се използва в наши дни. Според преданията, сред учителите на Чен Ши-и били безсмъртните Лю Тънпин (Lu Tung-pin) и Джан Дзъян (Chang Tzu-yang), от които той усвоил сложната наука за закономерностите на промените. Неговият трактат „За възникващите и отиващите в небитието неща” вдъхновил Джоу Дуни (Zhou Dunyí) за създаването на класическия труд Тай-чи ту-шо (Трактат за Тайчи), а Джу Си (Chu Hsi) – за написването на коментарите към този трактат. Благодарение на тези трудове на тези двама талантливи неоконфуцианци Идзин оттогава се счита за най-великото класическо произведение, а мантическите изкуства придобили висок престиж в китайските философски и практико-приложни системи.



Източници:
Ева Вонг, Фэншуй, изд. Мосток, М.,1998.
Eva Wong, Feng Shui, Shambala, 1996, pp. 30 – 34

 

Превод от руски, адаптация и корекции:

Константин Байрактаров

 

 
 
* * *