Семейство Бан от Хански Китай е първото известно, което има съпричастност към Го (вейци). Всеки от семейството си е забележителен по своему, а цялото семейство в течение на няколко поколения писало бляскавата история на империята.

Видимо делата на семейството започнали с поетесата Бан Джеу (Ban Jieyu, 48 ВС – 6 АD), наложница на император Чън. Неин племеник е историкът Бан Бяо (3-54), баща на Бан Гу; той бил упълномощен от император У-ди, да продължи историографията, започната от Съма Циен; започва „Хан шу”. Бан Гу (32-92) продължава делото на баща си и на Съмъ Циен и пише „Хан шу” (История на Западен Хан); пише първият достигнал до нас трактат за Го – „Есенция за Го”. Неговата сестра Бан Джао (35-105) била първата жена учен в китайската история, тя завършила някои започнати произведения на Бан Гу; написала прочутото „Наставление към жените”. Брат-близнак на Бан Гу бил прочутият пълководец по Пътя на коприната Бан Чао (32-102). Делото и завоеванията на Бан Чао по Великия копринен път продължили неговите синове генерали Бан Юн (?-127) и Бан Сиун (?-130), стигнали до Персия, Индия,  Рим и накрая оставили мемоари.

Семейство Бан било от елита на Хански Китай. При него имаме: поети, учени, дипломати и пълководци, придворни. Каква е ролята на играта Го в контекста на този елит? Дали Бан Джао е първата известна жена, познавач на Го? Общоизвестно е, че Великият път на коприната е магистрала за размяна на стоки и идеи, признато е, че това е място където логическите игри са били фактор в интелектуалната размяна. Доколко Го и лиубо са били познати по Пътя на коприната; помагат ли на дипломацията и приятелските връзки? Каква е идеологическата рамка за „износ на игри”? Доколко Го е парадигма, при правенето на планове и стратегии по Пътя на коприната? До Виетнам и Корея, от гледна точка на Хански Китай, са водили алтернативни пътища на коприната; до колко може да се каже, че и до тях е имало „износ на игри”? Един въпрос, който не е обект на настоящето изследване: Има ли логически игри, които Китай е получил от Пътя на коприната? Опит да се очертаят тези въпроси е настоящето изследване. Във всеки случай Пиер Левек, подчертава ролята на изкуството в межнародния обмен: „оттук и значението на изкуството, разпространяващо във висша степен хармонични форми. Изкуството е езикът, в който формата и съдържанието са единни, това е този синтаксис, който таи в себе си най-сложното изражене на видимостта и същността.” Отговорът на поставените по-горе въпроси, не може да бъде изчерпателен. В това отношение е добре да си припомним как самият Бан Гу завършва трактата си за Го: „Чувствам, че моето разяснение не беше пълно, обаче, аз отговорих на молбата да изследваме същността на Го.”

От средните векове насам, нито един турнир по Го не минава без ветрилата на играчите. Първи в поезията, който използва образа на ветрилото е Бан Джеу. Тя родила двама сина на императора, които обаче умрели в невръстна възраст. След това изпаднала в немилост, като смело отказала да се качи в каретата на императора, за да не го отклонява от държавните дела.  Написала е едни от първите авторски поетични стихове: „Съчувствие към самата себе си” и „Есен в ханския дворец”. В последното използвала съчетанието „есенно ветрило”, което станало идиом за раздяла. Бан Джеу спасила от затвор, чрез тактично държание, Бан Джи, който по-късно станал баща на Бан Бяо. Ето стихотворението за ветрилото:

Newly cut fine white silk,
Clear and pure as frost and snow.
Made into a fan for joyous trysts,
Round as the bright moon.
In and out of my lord's cherished sleeve,
Waved back and forth to make a light breeze.
Often I fear the arrival of the autumn season,
Cool winds overcoming the summer heat.
Discarded into a box,
Affection cut off before fulfillment.

Древните хроники така описват случая с каретата: "Лейди Бан била любимата наложница на ханския император Чън-ди. Веднъж императорът поискал да замине към южния дворец в една карета с лейди Бан. Лейди Бан се отказвайки, казала: "Гледайки на рисунките от древността, се вижда, че всички мъдри и съвършенномъдри императори се обкръжавали с мъдри чиновници, а последните императори на трите династии [Ся, Шан, Джоу] се обкръжавали с любими наложници. Ако сега тръгнем в една карета, то навярно ще станете последен император от династията." Императорът одобрил нейните думи и прекратил съвместните пътувания" (Кепинг).

Бан Джеу, Бан Джи, Бан Бяо, Бан Гу, Бан Джао оформят един дворцов елит. Той е важен за тиловата поддръжка за далечните военни завоевания на Бан Чао и Бан Юн в териториите на Пътя на коприната. Биха ли били успешни толкова мащабни в пространството и времето завоевания, ако е нямало солидна тилова поддръжка, която да се изявава, като опора в двора и стратегическите плановете? Семейство Бан е самодостатъчно по отношение на: историческите деятели, и тези които записват делата им.

От трактата на Бан Гу, „Същността на Го”, става ясно, че той е бил познавач и на Лиубо. Тази игра на шанса и сполуката несъмнено е шествала по Пътя на коприната. Макар и нейните правила да са трудно уловими, приема се, че това е игра от типа на „Пачиси” или „Не се сърди човече” – добре познати по Копринените маршрути. Днес „Не се сърди човече” е позната в почти във всяко българско семейство, но трябва да се отчете, че древния български род е бил дълго време фактор по Пътя на коприната. Разбира се, игрите от рода на „Не се сърди човече” са познати не само в България, а в по-широк географски ареал. Изследователката на игрите, Mohr, обяснява, че Пачиси е добре известна в Индия, а след, доста по-късно, служи за основа на създаване на Монополи.

Трактатът на Бан Гу за Го е много дълбок. Неговият смисъл не се изчерпва в изясняването на военни тактики и приьоми, а в изясняване на смисъла на историческото развитие, и какво отношение има Го в историческите процеси, тоест как служи като парадигма за обяснение. Не би могло, по този начин да се допусне, че то е писано специално за обслужване на мисиите на брата-близнак генерал Бан Чао и негови наставления. Но все пак, ето няколко позовавания, с уговорката, че те не изчерпват трактата.

В трактата на Бан Гу „Есенция на Го” се казва, че „линиите на гобана са прави, както законите на земята” и „Накратко, И е подобно на управление на държавата” ~ това е аналогично, на цивилизаторската мисия на Поднебесната и  разпространението на закона; разпространение на начините за управление. „Всичко това се проявява пред лицето на опасността” ~ опасността е постоянен фактор в живота на фронтиера. „Играчите на Го планират и изобретяват стратегии” и  „действията и плановете се променят – бъди гъвкав” ~ това са плановете и стратегиите по Пътя на коприната. „Понякога разполагаш камъни в пусти пространства” ~ базите в Далечния запад; „Загубената територия – може да се завръща” ~ обсотоятелстава от живота и практиката на фронтиера.

А в „Хан шу”, гл.30, Бан Гу пише: „С обикновени средства управниците се опитват да управляват държавата, с необикновени средства да водят войни. Преди започването на войни, управниците съставят план. При това, те отчитат създалата се обстановка и привличат гадатели. Те използват военни приьоми.” Това изказване, не е някакво особено откровение, то вече било изяснявано от Сундзъ в „Изкуството на войната”. Бан Гу описал актуалната политическа практика в „Хан шу”: „...два са методите. Ако е чиновник, той се придържа към политиката на мира и сродството. Ако е военен, то говори за походи и наказателни операции.” Това Бан Гу написал по повод Лю Дзин, който в началото на династия Хан, предложил сюнну да се усмирява не чрез военна сила, а с помощта на ритуала. Лю Дзин предложил на император Гаодзу „теорията за мир и родство с чуждоземците”, съгласно която следвало редовно да се изпращат към сюнну красноречиви посланици, и да се установяват брачни връзки с техните вождове (шанюй): „Ако ние искаме да усмирим сюнну, остава едно средство – политически брак, който превръща противника в родственик. Аз Ви предлагам да дадете за жена на Мо Ду една от вашите принцеси. Това ще го изпълни с благодарност. Китайската жена ще стане царица и родените от нея синове ще бъдат наследници на Мо Ду. Вие ще можете да поддържате постоянни контакти благодарение на отношенията тъст-зет, укрепвайки ги с ценни дарове. По този начин даже див тигър може да се обучи, че да се язди. Като резултат вашия зет Мо Ду повече няма да граби от вас, а неговите потомци – нашите внуци, също ще се държат мирно. Така вие ще победите войните на противника с мирни средства, без война. Този план надълго ще укрепи безопасността.” В частност, с изпращането на китайски принцеси в Тибет през VІІ век, династия Тан, се свързва хипотезата за проникването на Го в този район.

Бан Гу бил застъпник на древната практика в земеделието – „кладенчовите полета” („дзин-тян”), която се свързва с Го и по-специално с  дъската за Го. Застъпник на кладенчовата система бил и баща му, който служил и при „императора-узурпатор” Ван Ман, друг застъпник на кладенчовата система и основател на ефимерната „Нова династия”. С уговорката, че в трактата си „Есенция на Го” Бан Гу не постановява, че има връзка между Го и „кладенчовите полета”.

От времето на династия Хан тръгва политиката на подаръците към враждебните наоколо номадски народи, която прилича на стратегията на моркова и тоягата. Историкът Жак Жерне: „С цел да разпространят влиянието си върху всичките си съседи, да ги спечелят за своята кауза и да предизвикват раздори сред враговете, императорите Хан водят разточителна политика, смайваща с размера на направените разходи и със своята последователност. Сигурно никая друга държава по света не е полагала такива усилия да осигури дарове за своите съседи, въздигайки поднасянето на дарове в политическа стратегия.”

Сестрата на Бан Гу, Бан Джао, е първата жена учен в китайската история. Изкушаващо е да се помисли, че тя била първата известна жена познавач на Го. Несъмнено и тя била част от елита на Хански Китай, а те са били добри познавачи на Го. Тя пише „Наставление за жените”, където спуска конфуцианските норми на поведение, за което от последващите историци биха възхвалявана или порицавана, но всички я признават като авторитет. Дали тя определя в книгите си, че в свободното си време жените е било благоприятно да играят Го? След прабаба си, поетесата Бан Джеу, тя също спасява от заточение брат си – генерал Бан Чао, като в подходящия момент пише писмо на императора. Бан Чао, след като назначил за по нататъшни мисии сина си Бан Юн, се върнал спокойно в столицата Луоян и починал там.

Генерал Бан Чао не изпитвал такова влечение към науките както брата-близнак Бан Гу, но бил роден военен и дипломат. Той изкарал в кампании по Пътя на коприната 31 години и завладял и умиротворил 50 царства. Преминал успешно през всичките оазиси и ключови точки през пустините: Куча, Гумо (Аксу), Турфан, Шуле, Хотан, Кашгар. След като победил в битка  през 90 г. Големите юейджи – Кушанската империя, сключил съюз с тях против сюнну. За тази цел измислил стратегемата: „Да се сдружим с далечните, за да се воюва с близките.” Или както я обосновал той: „Да се властва над варварите, като се използват самите те.” Роман Херцог коментира за ханските времена, че не бива да ни учудва, че била позната максимата: „врагът на моя враг е мой приятел”.

Кушанската империя на Канишка І, важен фактор на Пътя на коприната, се сочи от изследователите като родина на модерната форма на шахмата. В тези времена Хански Китай – в началото на Пътя на коприната, Кушанската империя – по средата, и Римската империя (Да Цин) – края на Пътя на коприната били съюзници. Какви артефакти от логическите игри достигнали Римската империя; какви артефакти от римските логически игри достигнали Поднебесната?

Бан Чао предприел редица отчаяно смели атаки под девиза „Не се ли добереш до леговището на тигъра, няма да получиш тигърчето”, за които бил почитан от враговете си. Тези епизоди приличат на отчаяната контраатака на Дан Тян (от епоха Воюващи царства), дадена за пример в „Есенция за Го” от Бан Гу. Пример, с тези атаки на Бан Чао дал танския автор на трактата „Десет тайни за Го” Ван Дзисин.

Роман Херцог изяснява, че границите по време на Хан са нещо различно от сегашното разбиране и че там действат собствени закони. След това продължава: „Елитните части, които формирали гръбнака на граничната армия, най-често били стационирани във военни лагери, които по нищо не се различавали съществено от известните ни римски гранични кастели. Там те отбивали – по подобие на римските си колеги – необичайно тежката за днешните понятия служба.”

Синът на Бан Чао, Бан Юн също успешен генерал, стигнал още по-далече на запад – в Персия. Към края на управлението на император Ан (107-125) Бан Юн му представил обширен доклад за страните на запад от Китай, покривайки териториите до Индия и Рим – „Хроника на Западните региони”. По-възрастният син на Бан Чао, Бан Сиун е също генерал, който се подвизавал по Пътя на коприната. През 166 г. от н.е. в Китай пристигнало посолството на Марк Аврелий от Рим по море. По това време нямаме сведения за семейство Бан.

Литература:

1. John E. Wills, Jr., Mountain of Fame: Portraits in Chinese History. Princeton University Press, 1996.
2. John E. Hill. Through the Jade Gate to Rome: A Study of the Silk Routes during the Later Han Dynasty, First to Second Centuries CE. BookSurge, 2009.
3. John Fairbairn. The essence of Go, Mind Sports Worldwide www.msoworld.com/mindzine/news/orient/go/history/yizhi.html
4. Thomas H.C. Lee, Education in Traditional China, A History (Leiden: Brill, 2000), p. 470
5. Bret Hinsch. Women in Early Imperial China (Asian Voice), 2002.
6. Merilyn Simonds Mohr. The Games Treasury. Chapter Publishing Ltd., Shelburne, Vermont, 1993.
7. Бамбър Гаскойн. Кратка история на китайските династии. „Унискорп”, С., 2009.
8. В. И. Авдиев. История на древния Изток. С. 1989. История древнего Востока (под ред. В. И. Кузищина).
9.· Дж.А.Г. Ричардс. История на Китай. „Рива”, С., 2009.
10· Мария Арабаджиева. История на Древен Китай. „Абагар Пъблишинг”, С., 2003.
11. Малявин. Китайская цивилизация. „Астрель”, М., 2001.
12. Пьер Левек. Эллинистический мир. „Наука”, Главная редакция восточной литературы. М., 1989.
13. Синицын Е.П. Бань Гу – историк древнего Китая. М., 1975
14. Древнекитайская философия. Эпоха Хань. М., 1990
15. Бамбуковые страницы. Антология древнекитайской литературы. М., 1994
16. Китайская философия. Энциклопедический словарь. М., 1994
17. Восточная поэтика. Тексты. Исследования. Комментарии. М., 1996.
18. Роман Херцог. Държавата през ранните времена. Изд. „ЛИК”, С., 1997.
19. Лев Гумилев. Хунну. Хунны в Китае. Изд. „Айрис Прес”, М., 2003.
20. Харро фон Зенгер. Стратагемы. Изд. „Эксмо”, М., 2004.
21. Жак Жерне. Китайската цивилизация. „Кама”, С., 2004.
22. Кюнер Н.В. Китайские известия о народах Южной Сибири, Центральной Азии и Дальнего Востока. М., 1961.
23. Всемирная история: Становление государств Азии. А.Н.Бадак, И.Е.Войнович, Н.М.Волчек и др. Мн.: Харвест, М.: Аст, 2000.
24. Вновь собранные записи о любви к младшим и почтении к старшим. Факсимиле рукописи. Издание текста, введение, перевод и коментарий К.Б.Кепинг. "Наука", Главная редакция восточной литературы. М., 1990.