играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

No matter how busy you may think you are, you must find time for reading, or surrender yourself to self-chosen ignorance.
Confucius
Няма значение колко зает мислиш, че си ти, трябва да намериш време за четене или сам се предаваш в ръцете на невежеството.
Конфуций
* * *
 
Имджинската война през призмата на бадук
Вейцилогия - Корейски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Неделя, 04 Май 2008г. 18:32ч.

Драматичната Имджинска война (1592-1598) е оказала голямо влияние върху Азия. Историята е толкова вълнуваща, че се разказва от само себе си. За добро или лошо в нея са се проявили много стратези и се оказва, че между тях има също изтъкнати бадук експерти. И това не е изненадващо, защото бадук е добра обяснителна парадигма за нещата свързани с тактика и стратегия. Един от нейните главни герои, адмирал И, е илюстрирал своите планове чрез бадук[1]. Безстрашните, генерал Тойотоми Хидейоши (1538-1598) и адмирал И Суншин (1545-1598) се изправили един срещу друг в смъртен двубой. По-късно те били наречени японският Наполеон и корейският Нелсън.

 

Мотивите на Хидейоши

 След обединението на Япония от Тойотоми Хидейоши, вторият шогун обединител, насочил внимание си към Корея и Китай. За това има политически, икономически, военни и много лични причини. Войната, която последва е известна като “имджинската война” (годината на тигъра), а също като “войната на Хидейоши”.

 Япония е обединена след продължила векове гражданска война. Самурайското съсловие, което носи на плещите си това обединение съставлява решаващия фактор. Имало е два пътя пред тази огромна сила да се интегрира в обществото. Хидейоши отдава предпочитания на един от тях; след време третият обединител на Япония, Йеасу Токугава, реализира другия път. Хидейоши е разбирал, че енергията на огромната армия наброяваща около 500 000 самураи е трябвало да се насочи на някъде и решава да се насочи към Китай през Корея [2].

 Син на дървосекач [3], Хидейоши е нямало шанс да бъде обявен за шогун. Личната му амбиция, подхранвана от зашеметяващата му кариера, обаче го е водела до най-високата титла - той се стремял да стане император на Китай. Пътят за това минава неизбежно през война. Нещо, което силно наклонява везните в тази посока е смъртта на първородния му син и наследник, която го хвърля в голяма покруса.

 Хидейоши обмисля този план в продължение на много години, покрай многото битки на японските острови. Още през 1578 г. той е споделил тези планове с Ода Нобунага, преди да стане негов съюзник и съподчинен. И трябва да се отчете, че тогава той е бил един от способните генерали на Нобунага, но далече не единствения. Още тогава, той си е чертал плановете за покоряване на о.Кюшю, контрола върху пиратите, по-нататъшните завоювания на море, и как с помощта на усмирена и дружествена Корея, той ще покори самия Китай. “Аз ще направя това,- казал той на слисания Нобунага,- с такава лекота, както вземат възглавницата и я слагат под мишница”.

 

Дипломатическата подготовка на войната

 Хидейоши търси дипломатически контакти с Корея, които са нарушени от набезите на японските пирати. След няколко опита те се установяват. Хидейоши започва завоалирано - не обявява директна война на Корея, а иска само коридор. Но всички дипломати си дават сметка, че това е на практика окупиране на Корея.

 На исканията на Хидейоши за коридор към Китай, корейските посланици отговарят, че “идеята за завоюване на Китай е толкова абсурдна, както старанията на пчелата да ужили костенурката през корубата”. Хидейоши е вбесен, и той дава незабавна заповед за изпълнение на плана за нападение на Корея. Но той губи част от изненадата от нападението, защото корейците са един вид предупредени. Въпреки, че те са “предупредени”, те нямат много полезни ходове за момента.

 От тази безизходица корейския управляващ елит се разделя на две групи по отношение на това дали и как да бъдат предупредени китайците. Първите изказват съмнението си, че когато информират китайците за предстоящата опасност, последните могат да ги заподозрат, че участват в плановете на Хидейоши. В крайна сметка, взема превес другата група, която твърди, че не е необходимо да се информират китайците, защото “те така или иначе ще разберат”. Китайците действително по-късно разбират и изпращат делегация в корейския двор да се информират за подробностите.

 

Положението в Корея

Характеризирайки положението в Корея, изтъкнатият конфуциански учен И И (1536-1584) е написал през 1569 г.: “Ако всичко остане както е, то след няколко години народа непременно ще въстане, а страната ще загине. И не може да не вълнува това, че народа е толкова изтощен, че няма повече сили от лежащите мъртъвци, а духът му е толкова слаб, че е трудно да се поддържа даже в мирните дни. А ако надвисне външна опасност от север или юг? Не ще ли прилича това на лист, откъснат от ураганен вятър?” Ученият [4] И И също е призовавал да се вземат мерки срещу нападение от Япония, което той предвиждал, тези мерки и препоръки не са били взети под внимание.

 Въпреки усилията на дипломатите си, нито една страна не е била толкова лошо подготвена да противостои на военната мощ на Япония отколкото Корея през 1592. Това било общество състоящо се само от две класи - аристократи и селяни. Първите водели живот подобен на изнежеността на хейанската аристокрация, само че без самураи, способни да ги защитят от външен агресор. Двора бил заразен от завист и интриги. Селяните, които попълвали редовете на корейската армия били лошо обучени и въоръжени; всеки който имал възможност да се откупи от армията се откупвал, само най-бедните оставали.

 Има фактори, обаче са били в полза на корейците. Преди всичко - това е родната им земя. Корея има планински, неравен ландшафт, зимите са сурови, и приемайки тези обстоятелства се вижда, че Корея е идеална за партизанска война. А това е нещо с което японците не са се сблъсквали, защото дотогава се са водили толкова пълномащабна война извън пределите си. Втория фактор, че бидейки в изцяло враждебна обстановка, японската армия, всичко трябва да си осигурява от Япония, а заедно с това ефективно да преодолява морските препятствия. И макар, че корейската армия е била под всякаква критика, корейския флот е бил много силен.

 

 Грандиозният стратегически замисъл на Хидейоши

 Армията на нахлуването се състояла от два ешелона. Първия удар се състоял от седем дивизии, концентрирани на остров Цушима; тяхната задача била да усмирят и завладеят Корея. След това да пристигнат останалите три дивизии, да се присъединят към първите седем и заедно с “дружествената вече корейска армия” [5], да потеглят към Китай. Общата численост на двата ешелона е около 198 000 самураи и други 100 000 резерв в Япония, напълно въоръжени и екипирани. Цялата логистика и подготовка откъм японска страна е била обмислена до най-малкия детайл, като е помислено и за количеството саке, което трябва да съпровожда войските.

 Японският флот обаче, предназначен да превози тези войници до континента представлявал жалко зрелище. Според концепцията на Хидейоши за флота: колкото повече войници сложиш на по-голям морски съд се създава по-силна флота, което показва, че сухопътният генералисимус е далеч от реалността на морската тактика. Това е почти единствената неточност от страна на японците, относно подготовката. Всъщност, през 1597 японците сами разбили единствената тяхна организирана морска сила, каквато се явявали пиратите. Тази жертва била принесена, като предварително условия за разговор с корейския ван [6]. Знае се, че не така постъпили при сходни обстоятелства англичаните. В морската си война с Испания за превес върху Атлантически океан и “новите колонии” кралицата щедро раздавала благороднически титли и държавна служба на пиратите - капери, като най-известния пример е сър Френсис Дрейк.

 

 Начало на имджинската война

Между командирите на двата ешелона за първоначалното нахлуване, християнинът Кониши Юкинага и будистът Като Кийомаса, съществувало остро самурайско съперничество - “кой да влезе първи в битката” и освен това трудно се понасяли един друг. И може би това е замисъл на Хидейоши, за да може да ги контролира и двамата. В ранното утро на 24 май 1592 г. Кониши използвайки утринната мъгла, за да се прикрие от корейския флот, без заповед от Хидейоши дал заповед за начало на кампанията.

 Японските войски дебаркирали в района на Пусан и след героична съпротива паднала крепостта Пусан и след това Тонне. Когато двете колони, водени от Кониши и Като се отправили към Сеул, правителствените корейски войски започнали масово да дезертират. Между двете японски колони започнало нещо като рали състезание: кой първи ще достигне до столицата. След няколко дни се включила и трета японска колона на Курода Нагамаса, не желаейки да върви по отъпкани пътища и да споделя славата, тя вървяла по независим път - това като част от японското вътрешно съперничество.

 Главната беда на корейците, е че нямали единно сухопътно командване. По причина на чудовищно нехайство корейците допуснали японските войски бодро да преминат през стратегическия проход Чюрон и им дали битка на полето след прохода. Корейците загубили тази битка и пътя към столицата Сеул бил открит. Освен прохода Чюрон, японците преминали сравнително лесно и трите реки - естествени ровове: Ханган, Имчжин, Тедонган.
След 12 дена паднал Сеул - първи пристигнал Кониши, след няколко часа Като, а на следващия ден пристигнал Курода. Като научил новината, Хидейоши бурно изразил радостта си и написал писмо до племенника си - да се готви за триумфален поход. В средата на лятото превзели Пхенян, след успешна контраатака на Курода. Корейския ван и семейството му избягали на север, а след това и в китайския двор. Японците успели да пленят двама корейски принца и една корейска красавица.

 Започнали да се сформират народни опълчения. Като пример на лидерство дали будистките монаси - добре обучени за да приемат предизвикателството. Основна цел на партизаните била разстройване на японските комуникации по суша - правели се акупунктурни удари по “виталните точки”.

 Главните моменти в тактиката се определяли от наличието и особеностите на огневата мощ. Японците имали ясно изразено надмощие на суша с аркебузните пушки; те си изяснили всичките предимства на огнестрелното оръжие след вътрешната битка при Танегашима. Затова донякъде войната изглеждала на “пушки срещу лъкове”. Но положението по море било противоположно, и то главно заради усилията на И Суншин.

 

Адмирал И Суншин се намесва в хода на войната

 Започнала обаче предвидимата партизанската война, за разгръщането на която благоприятствали победите на корейския флот под командването на Адмирал И Суншин. Назначен до нашествието на поста командващ флота в провинция Джеола, Адмирал И далновидно оценил значението на флота в предстоящата битка. Той упорито се трудил над усъвършенстването на бойните качества на корабите, въоръжил ги с оръдия и запалителни снаряди, с което категорично увеличил огневата им мощ.

 Особено значение имали първите бронираните кораби в морската военна история. “Корабите-костенурки” кобуксон били дълги около 30 метра, широки 10 метра, придвижвали се с платна и весла. На носа имали драконова глава, а бронята на костенурката прикривала палубата. Според корейските учени тези кораби изпреварвали със стотици години развитието на мореплаването. Превъзходството в конструкцията на корабите, употребата на димна маскировка и военни хитрости и най-вече дълбоко премислената стратегия и тактика на адмирал Всички тези мероприятия обезпечили победата на корейския флот.

 Бойната тактика на адмирал И е била много добре премислена и оригинална за времето си. Всъщност, той въвел килватерния строй, половин век преди това да стане официална морска практика в Европа и “линейните кораби” да го следват. Неговият строй бил с изнесени напред две “жеравни крила” - по този начин се увеличава въздействието на по-добрата огнева мощ на флота. Притегляйки добре плюсовете и минусите, адмирала издал строга инструкция да не се влиза в ръкопашен бой след абордаж - това също изпреварва развитието на световната морска бойна практика. Адмиралът се стремял на всяка цена да прекъсва комуникациите на противника, което най-добре се илюстрира с Стратегема 10 и нейния коментар: “Извади дървата изпод горящия котел”, > “Ако си изправен пред мощен противник, не се впускай в директно нападение, а се опитай да намериш слабото му място, което ще доведе до неговия разгром. По този начин слабият побеждава силния.”

 Всъщност в първата морска битка японският адмирал Вакидзака Ясухару успява чрез абордаж да превземе един корейски кобуксон, така и японците записват един частичен приз. Защото оттук нататък по море ги очаквало да вкусят пълната гама от горчивината на поражението.

 Въпреки, че не били решаващи на този етап, спечелените морски битки на адмирал И, сериозно застрашили плановете на японците. Съпротивата на И Суншин била напълно неочаквана и необяснима за японците. Спечелил безапелационно всички морски битки срещу японския флот на първия етап на войната, Адмирал И се превърнал в страшилище за иначе безстрашните самураи, които били безпомощни по море.

 Положението по морето било противоположно на това на сушата, не само по огневата мощ, но и в характерите на адмиралите. Животът на борда на японския флагман била удивително сходна със двора при корейския ван. В дневника си Адмирал И записал: “Курошима Мичиюки имал навика да сяда на бака в жълти дрехи и с позлатена шапка и всичко около него тънело в разкош. Всяка вечер капитаните на другите кораби идвали при него, приветствали го и получавали заповеди, смирено седейки пред него с глави обърнати към мачтата. Всеки, който нарушавал заповед бил незабавно обезглавяван.” Тези сведения Адмирала получил от пленената преди корейска красавица, която той успял да спаси след морска битка.

 На сушата японските войски вече достигнали китайската граница и нетърпеливо чакали само войските от резерва на Хидейоши, предназначени за по-мащабната война срещу Китай, но не така и не дошли, заради несигурното море. Единственият виновник за това бил Адмирала, който просто си изпълнявал задълженията и изглежда игнорирал лошите новини, които идвали от сушата.

 

Намесата на китайците


Мински Китай започнал да си дава сметка за мащаба на заплахата, пред който са изправени. Изборът, който направил двора не бил от лесните. Удивени от бързата капитулация на корейците, те ги заподозрели даже в сговор с японците.

 Те знаели добре обаче, какво значи “искането за коридор”. 24-а стратегема и коментарът към нея са: “Вземи назаем пътя, за да завладееш Го” ? “Когато малка държава, разположена между две големи е заплашена, трябва веднага да изпратиш войски да я спасят и по този начин ще разшириш сферата си на влияние. Доверието на държавата в затруднение не може да бъде спечелено само с приказки”.

 За начало китайците изпратили контингент от 5 000 войници; а след това и повече. От гледна точка на китайската стратегическа мисъл било по-добре да се решава проблема още докато е малък, а не след като придобие хипер-размери; така те решили да не чакат японците на своя територия, а да ги посрещнат по-рано на друга територия. Но още при първата битка с японците, китайците изпитали горчивината на поражението.

 Появяването на китайците обаче, имало силен мобилизиращ ефект за самите корейци и те започнали да се стичат под флаговете на съюзната армия. Китайската армия послужила за ядро на ново-сформиращите се сили. Започнали и японците да губят все по-често сухопътни битки.

 Главнокомандващ китайските експедиционен корпус бил Ли Жу-сун (Li Ru-Song, Yi Yu-Song), също известен с това, че играл вейци - бадук с най-добрите корейски играчи през протяжните години на войната.

 Със съдействието на китайците бил реорганизиран корейския “Институт за военно обучение” и той набъбнал до 10 000 обучаеми. Китайците въвели обучението по “трите изкуства”: меч, лък, пушка.

 Войната започнала да става продължителна и партизанска, нещо което не влизало в първоначалните планове на японците; вече те изпаднали в безизходица. Положението на японците се усложнявало от това, че нямало кой да “съобщава точно лошите новини” на Хидейоши, тоест липсвала обратна връзка. Все пак положението започнало да се прояснява, дори за него и започнали дипломатически преговори.

 

Неуспешни дипломатически преговори

Кониши среща китайския дипломат Чжин Икей и неговият начин на поведение му прави голямо впечатление. Решават да сключат примирие за голямо облекчение на всички, защото всички вече имали победи, но и поражения зад гърба си. А Кониши станал главното преговарящо лице от японска страна.

Дипломатическите преговори се водели в продължение на цели четири години, като лесно се нарушавали, а след това възобновявали. Голяма част от японския контингент бил изтеглен, но в юга на Корея останали войски. Тези преговори са уникални с това, че като ли никой не разбирал позицията на другия. Освен това японците се опитали да игнорират корейците и да сключат сепаративен мир с китайците за разделянето на Корея, което китайците отхвърлили.

Когато китайската делегация пристигнала в Япония през 1596, те носели със себе си писмо, което удовлетворявало всичките условия на Хидейоши, както уверявал Кониши. Хидейоши, обаче не ги приел напълно благосклонно и когато се стигнало до тази част от писмото, където се изисквало всички японски войски да напуснат Корея - “от главата на Хидейоши започнала да излиза пара”, според очевидци. Но главната изненада тепърва предстояла. Хидейоши получил като подарък корона и мантия и той си мислел, че китайците най-после го признават за император на Китай. Но истинното значение на дара станало очевидно, когато бил прочетен съответния текст на инвеститурната грамота: “...по този начин ние ви издигаме - се пишело там - в чин на управител на ...Япония”. Хидейоши в пълна ярост разпоредил да извикат Кониши, за да бъде обезглавен. Последният се заклел, че нищо не знае за съдържанието на писмото и предвид военните му успехи бил пощаден.

На 19 март 1597 г. бил издаден указ за подготовка за втора военна кампания в Корея. За всички било ясно, че след неуспеха на първата кампания, тази още по-малко можело да се увенчае с нещо по-добро. Хидейоши изглежда започнал да губи контрол над разсъдъка си - бил е завладян от жажда за мъст. Новата инвазия вече имала за цел окупацията на Корея - Хидейоши искал “преиграване на партията”.

Но може да се каже, че японците подобрили с някои елементи първото издание. Много по-добре този път било осъществено взаимодействието между армията и флота. Също била увеличена огневата мощ на корабите. Било решено този път да се започне завладяването с провинция Джеола, която останала незасегната в първата кампания. По този начин се разчитало, че там може да има повече провизии.

 

Отстраняването и връщането на Адмирала

Пътят за новата инвазия минавал през отстраняването на адмирал И. Японският щаб видял, че не може да победи адмирал И по море и пуснал в действие “агента си на влияние” в корейския двор, който както вече казахме бил заразен от интриги и завист. След поредица от блестящи шпионски ходове, адмирал И бил отстранен от длъжност, дори получил смъртна присъда. Така “завистта и посредствеността” спечелили “локалната битка” срещу гениалния стратег. Приятелите на Адмирала обаче, горещо се застъпили за него и изпълнението на смъртната присъда била отложена във времето, а след това и анулирана.

И Суншин започнал да служи отново във флота на много ниска длъжност - защото смятал, че може да бъде полезен на родината си. За втори път през живота си е направил така, започвайки от нулата [7].

Пълният бездарник и пияница Вон Гюн станал главнокомандващ на корейския флот [8]. Поради негова вина както през първата кампания, така и през втората кампания, японците безпрепятствено преминали по море.

След отстраняването на Адмирала, военната кампания на японците отново потръгнала. Нямало вече кой да ги притеснява по море. Комуникациите с континента се възстановили, провизиите започнали да идват по разписание. Войските на сушата били повече мотивирани да печелят битки.

Японците спечелили срещу Вон Гюн, единствената си морска битка от двете кампании. Вон Гюн допуснал множество грешки, които били немислими за И Суншин. Той тръгнал на абордаж и ръкопашен бой с японците, нещо което И категорично забранил когато бил главнокомандващ.

В тази нова безизходица корейският двор бил принуден да преразгледа отношението си към Адмирала и той отново бил назначен за главнокомандващ на корейския флот. Така че адмирал И трябвало да започне само оцелелите 12 кораба и да екипира нова флота. За това му помогнала невероятната народна любов и поддръжка. Помогнали му и китайците, които изпратили флота и експерта Чен Лин. Последният минал доброволно под командването на адмирал И, което е най-добрия комплимент за него. Създала се съюзна флота. Японските комуникации отново се разстроили, след няколко успешни битки на адмирал И.


“Войната на Хидейоши” завършва с неговият край

И тук се случило най-желаното от всички събития - инициаторът на войната, великият Хидейоши, починал от естествена смърт. Това било абсолютното облекчение и избавление за всички участници в тази драма. Последното разпореждане на Хидейоши от смъртния одър било - да се изтеглят войските от Корея. Японските войски на континента почувствали, че това е края на войната - било въпрос на време да си ходят в къщи - нямало сила вече, която да ги накара да стоят в Корея.

Всъщност, много от японските войници взели за съпруги корейки и останали в Корея завинаги. Много корейски художествени майстори, обаче, били насила заведени в Япония по време на войната и обогатили значително японската култура. Така имджинската война променила живота на значително количество хора завинаги. Още повече, тя продължила да оказва влияние и след нейното завършване по редица начини.

Смъртта на Хидейоши била запазена в тайна, с цел да се гарантира безопасността на изтеглянето. Но изглежда, корейските шпиони се добрали до тази новина. Те се добрали и до разпореждането за маршрута на окончателното отпътуване от Корея.


Последен епизод от войната

Адмирал И решил да даде последен урок на оттеглящите се японските агресори или просто той докрай е изпълнявал задълженията си. Той се подготвил добре за последната битка на войната. Както и преди съставил план за предстоящата битка. Планът бил илюстриран на офицерите му чрез тактиката и принципите на бадук и по специално корейския вариант - “сунджак бадук” - за това свидетелства дневника на Адмирала. И в последната битка за имджинската война и в живота си Адмиралът постигнал победа. Умирайки в разгара на битката, той дал разпореждане смъртта му да се пази в тайна до края.

Сунджанк Го макар и създадено през 16 век си има своите исторически корени, които могат да се проследят до 4-5 век. Тук при наличието на 16 камъка вече поставени на дъската се поставя 17-я камък и играта започва. Тези правила може би илюстрират административната наредба на Пекче - 16 чиновнически длъжности и Обединена Шила - 17 чиновнически длъжности и 17 административни единици.

 

Биографични данни за Адмирал И Суншин


Адмирал И Суншин е роден през 1545 (също като сър Френсис Дрейк). Преди да стане морски офицер се проявил на северозападния фронт във войната с манджурите. Адмиралът оборудвал флота с корабите-костенурки. Съществуват противоречиви мнения, дали И Суншин е изобретил тези кобуксон, но за нас е важна тука неговата далновидност и решителност. Преди войната той не е водил други морски битки.

И Суншин е бил народният герой в тази война. Корейският народ го е припознал и сам го е снабдявал с провизии. През цялото времетраене на войната вратата на Адмирала е била отворена за всеки от народа, независимо от неговия ранг. Така адмиралът си осигурява винаги нови свежи идеи, и може да бъде с “една идея повече” преди плановете на Хидейоши.

Адмиралът спечелил около 23 морски сражения и не загубил нито едно. Той показал тактика и стратегия, която изпреварвала времето си и щяла да бъде взета на въоръжение след много години от другите държави.

Адмиралът бил ранен с куршум още в първата битка при Окпо, 16 юни 1592, и вече смъртоносно е ранен в последната битка на войната на 16 декември 1598. При първото раняване той продължава да води сражението, а когато то свършва сам изрязва с кинжал куршума от раната. При последното нараняване той се разпорежда това до остане в тайна. “Искаш ли да запазиш живота си - непременно ще го загубиш, искаш да жертваш живота си - може да го запазиш“, споделя той в дневника си.

 

Последствията от имджинската война

Последствията от войната се усещат още дълго време. Корея така и не успява да се оправи от войната, изглежда нейният управляващ елит не съумява да стори това - голямата загадка е тук, ако Адмирал И беше останал жив как щяха да протичат събитията в Корея, но това е вече “алтернативна история”. Още не оправила се през 1627 г. в Корея нахлуват манджурите и поставят отново страната в критично положение. Китай е също сериозно отслабен и след време династия Мин губи срещу манджурите, и съответно идва династия Цин. Япония се затваря за света и под управлението на Токугава извършва много насъщни дейности по урегулирането на живота. Като цяло, обаче може да се каже, че Азия вече не е същата и главен принос за това има Адмирал И Суншин.

Много от японските генерали и адмирали вземат участие след това в последната фаза преди окончателното обединение на Япония. Така например, Кониши Юкинага, Мори Терумото, Шимадзу Йошихиро, Укита Хидеи, адмирал Вакидзаки Ясухару, Кобаякава Хидеаки вземат страната на Ишида Мицунари. Докато Курода Нагамаса, Като Кийомаса, вземат страната на Токугава. При решителната битка при Секигахара през 1600, Кобаякава и Вакидзаки преминават на страната на Токугава [9], а Кониши е пленен от Курода. Така някои от интригите около “войната на Хидейоши” се прехвърлят във вътрешен план и оказват влияние върху обстоятелствата на японското обединение.

 

През призмата на логическите игри и Бадук

Нека разгледаме участниците в драмата и техните действия през призмата на логическите игри и по-специално на Бадук за корейците, Го и Шоги за японците, Вейци за китайците. Като се има предвид, че чрез тези игри и практики се усвояват законите на тактиката и стратегията (включително и през това далечно време) - не е учудващо, че това е една добра обяснителна парадигма. Не е учудващо също, че главните действащи лица са познавали тези тактики и методи и логическите игри.

Тримата велики шогуни обединители на Япония, Нобунага - Хидейоши - Токугава, са известни с държавната поддръжка, която дават на Го. Нобунага бил убит преди развитието на тази история. Убийството станало малко след партия Го, където има три ко-борби. Оттогава това се счита за лошо предзнаменование, а в съвременната турнирна практика се счита, че партията където са възникнали три ко-борби трябва да се преиграе или се счита за реми.

При Хидейоши в имджинската война е по-видима стратегията основана на Шоги. Между другото, Хидейоши е първият, който прави живо представление на Шоги, където фигури са хора. Шоги се характеризира с това, че противниковите фигури могат да се връщат отново в игра - вече на пленилата ги страна. По този начин Шоги става една от най-уникалните и чаровни съставящи в семейството на шахматните игри. Многократно Хидейоши в процеса на японската гражданска война използва войските на вече предалия се или победен противник. А в случая с имджинската война, той разчита на бъдещата усмирена корейска армия да се включи на негова страна срещу Китай. Така че, стратегията на Хидейоши се формира около известната поговорка: “Да извадиш кестените от огъня с ръцете на друг”.

Смъртта на Хидейоши била запазена в тайна за продължително време, повече или по-малко успешно. Но същото успява да направи със смъртта си и Такеда Шинген, в условията на гражданската война в Япония. Такеда е също уважаван стратег и го-играч.

Курода Нагамаса, син на известен военачалник, същият, който след успешна контраатака превзема Пхенян, бил критикуван от Ишида Мицунари, че по време на войната повече се интересувал от Го, отколкото от военната кампания.

Ишида бил забелязан от Хидейоши, че добре сервира чай и назначен за един от неговите пълномощници; по време на войната бил назначен за инспектор. По-късно той става главният противник на Токугава по пътя му за върховен обединител на Япония. След като не разбира го-стратегията, Ишида няма особени шансове срещу Токугава и губи решаващата битка при Секигахара през 1600 г.

Йеасу Токугава е най-добрият го-играч от тримата шогуни и лицето което остава в сянка през цялата “война на Хидейоши”. Виждайки авантюристичните планове на Хидейоши, той не взема участие, очаквайки своето време във вътрешната ситуация на Япония. И след грандиозния провал на Хидейоши - неговото време действително идва. След окончателното обединение на Япония осъществено от Токугава, той осъществява мащабна държавническа политика във всички области. Може би най-голямото му предизвикателство, но и най-голямото му постижение е, че успява да намери място във вече мирна Япония на огромната войска от самураи. Един от тези ходове е че основана държавните Академии по Го и Шоги [10], по този начин напрежението и агресията се насочва във вътрешните светове на виртуалните битки - по този начин главната цел става просветлението.

Токугава съдейства за процъфтяването на школите за бойни изкуства, където се акцентира върху теорията и метафизиката и по този начин пак агресията се насочва във вътрешен план и главната цел отново става просветлението. След това Токугава, седейки в точката тенген, през цялата година кани на гости в столицата, а всъщност взема за заложници членове от големите кланове, управляващи периферията на държавата. Същият модел е бил възприет преди хиляди години от китайската династия Шан - мястото където е изобретено вейци.

Главнокомандващият на китайския експедиционен корпус, генерал Ли ( Li Rusong), също играе бадук по време на участието си в имджинската война; затова има няколко известни картини. Но всъщност, китайският генерал с безспорна почит и уважение към Адмирал И, го сравнява с един от най-добрите китайски генерали и стратези на всички времена - Джуге Лян (също известен вейци стратег) [11]. Също трябва да се има предвид, че китайският адмирал Чен Лин доброволно отстъпва водачеството на Адмирал И за ръководство на съюзната флота, което е най-добрият комплимент към него.

По време на имджинската война се формира корейската бадук школа и прочутата линия “Как Су”. Първият Кук Су - И Дук-вон често играл на бадук с китайския командващ експедиционния корпус генерал Ли Жу-сун.

За нас е интересна връзката на Адмирал И Суншин с бадук - той многократно обяснявал ситуацията чрез призмата на играта [12]. Бадук е бил много популярен сред корейските благородници и е бил символ на елегантния живот. Играта е включена в системата на “четирите изкуства”, които благородниците трябва да владеят: калиграфия, поезия, музика и бадук.

В Корея същесвували обществата хуаран [13], където “младежите-цветя” са обучавани на управленското изкуство. На предпоследната степен на това обучение се изучава будистката метафизика представена от “Сутрата на гирляндата от цветя” (Аватамсака сутра). На последната степен от обучението се преподавали принципите на тактиката и стратегията, поднесени и илюстрирани чрез бадук. Но пък от друга страна обществата хуаран, към момента на японското нашествие може би не са се ползвали с авторитет.

Адмирал И използва елегантна бадук стратегия: да бъдеш с една идея повече от противника. Той започва да се готви още преди нашествието на Хидейоши - разбира значението на флота и започва да го укрепва. Тук разбираме значението на принципа на Сундзъ - “Войната завършва преди да е започнала”, илюстриращ значението на предварителната подготовка. След започване на военните действия основната му идея е прекъсване на комуникациите между японските сухоземни подразделения и помощта пристигаща по корабите [14]. А това е много важна идея характерна за всички логически игри и най-вече за бадук.

Бадук стратегията се състои от много локални битки включени в цялостната кампания. Очевидно е, че Япония печели повече битки, но губи цялостната война и това може да се анализира само в концепциите на бадук. Все пак японците губят като допускат също действителни грешки, които пак могат да се обяснят с парадигмата на бадук. Подценяват корейците и надценяват собствените си сили [15]. Сухопътният генерал Хидейоши няма добра концепция за това какво трябва да представлява флота му. През първата кампания не съществува добро взаимодействие между флота и сухопътната армия, макар това да е поправено през втората кампания. Не съществува добра обратна връзка, осигуряваща стигането на информация за състояние на фронта до Хидейоши.

Корейците също допускат много грешки, но имат един изключителен И Суншин, отвъд всякакви похвали. Още те имат като съюзници Мински Китай и времето работи за тях, докато на японците им трябва само блиц-криг.

От тази война възникват също много въпроси към историците. Вечният въпрос: до колко може единици хора да променя хода на историята - в случая Хидейоши и И Суншин? Интересен е и въпросът, които ни води към “алтернативната история”: какво би станало и докъде биха стигнали японците, ако не се беше появил адмирал И? А, какво би станало ако тази война въобще не беше се случвала? Основният въпрос на алтернативната история е: “какво би станало ако ...?”

Алтернативната история се занимава с нещата, които не са се случили. Но също са били потенциални възможности. Също както в една бадук-партия има варианти, които са се случили, но много повече не са се случили - остават “зад кулисите”! Главният интерес в анализа на една бадук-партия е: “какво би станало, ако аз бих играл по друг начин; какво би станало ако противника би играл по друг начин?”

От гледна точка на бадук, Го и вейци - най-добре е тази война изобщо да не беше се случвала и да беше само мислено разиграна на дъската с бели и черни камъчета.

 


Библиография:
1. Александър Федотов: Корея (корейско странознание). София, 1997.
2. История стран Азии и Африки в средние века, часть 2. под ред. Ф.М.Ацамба, З.Г.Лапина, М.С.Мейер. Изд. Московского университета, 1987.
3. Светлана Иванова: История на Корея - от династия Чосон до наши дни. Изд. “Ексел-М”. София, 1998.
4. Стивен Тернбулл: Самураи - военная история. Эвразия. Санкт-Петербург, 1999.
5. Хайнц Нойкирхен: Морската мощ в огледалото на историята. Изд. “Георги Бакалов”, Варна, 1985.
6. wikipedia.org

 

Footnotes:
1. Бадук в Корея, Го в Япония, вейци в Китай. Това е една и също игра.
2. Поддържането на армията е и огромно икономическо бреме и винаги е по-лесно “да се финансира от съседната страна”, защото както се знае държава, която не храни собствена армия, ще храни чужда.
3. Запознатите с го-легендите знаят, че с дървосекач е свързана една от най-древните го-легенди - Ranka на японски, Lanka на китайски.
4. Разработването на класическата корейска натурфилософия се приписва на И И.
5. Както е известно от Шоги - неприятелските фигури, които вземеш след това ги включваш на твоя страна.
6. По време на Седжонг ван (1418-1450), корейците успяват да нанесат съкрушителен удар по основната японска пиратска база на о.Цушима. А един от импулсите на корейците за създаване на силен флот е отразяване на заплахите на пиратите.
7. Първият път бил отстранен след успешните му действия в сухопътните операции срещу манджурите, години по рано.
8. Още при първото преминаване на японците Ван Гюн бил много изплашен и пред него стояли “две дилеми”: или сам да потопи флотата си или да се направи, че не забелязва японското нашествие. Той за щастие на Адмирал И избрал втория вариант, така поне запазил корабите.
9. Кобаякава бил обиден, може би несправедливо, от Ишида Мицунари още по времето на войната в Корея.
10. След създаването на държавните академии по Го и Шоги, Токугава назначава най-добрия го-играч на Япония (а може и би и на света по това време) Хонинбо Санса за ректор на двете академии.
11. Джуге Лян (181-234), известен даос и пълководец от епохата Трицарствие (Сангуо). Стиховете му за вейци са извлечени от романа Sanguo Yanyi (Romance of the Three Kingdoms) на Луо Гуанджун (Luo Guanzhong):
Под небесния свод земята квадратна
дъска е за Го с пулове бели и черни.
Вкопчени страшно в борба ежечасна,
хората това са - добрите и сърдечни,
и лошите, изгода пресмятащи алчно.
Неутрален е само отшелникът потаен,
който, уединен в планината отдавна,
е далеч от този свят самозабравен. (Превод: К. Байрактаров)

12. Руската кореистка Никитина в книгата си "Миф о женщине- Солнце и ее родителях и его спутники - в ритульной традиции древней Корее и соседних стран", 2001 г. свързва числото 17 с държавния ритуал на Обединена Шила за “Гонене на демона-агресор”. Може би, не случайно Адмирал И Суншин в последната битка на Имджинската война илюстрира плана и стратегията на победата със сунджак бадук, за което свидетелства неговия дневник.
13. Системата за обучение хуаран се въвежда в Обединена Шила през VІ век, където имаме административно деление от 17 единици. Както се знае корейската форма на бадук - “сунджак” се основава на 16 + 1 поставени камъка на дъската.
14. Както виждаме и усилията на сухоземните народни опълчения са насочени към прекъсване на комуникациите.
15. Самокритичността е основно средство на един бадук играч, за да може той да прогресира.

 
 
* * *