играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

"Скърцането на помпата звучи също толкова значимо, колкото музиката на небесните сфери"     

Торо

* * *
 
Адмирал Ямамото (1884-1943)
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 06 Ноември 2008г. 11:41ч.

Адмирал Ямамото

На 7 декември 1941 адмирал Исороку Ямамато провежда старателно планираната атака срещу Пърл Харбър с 360 самолета. Това е брилянтна тактическа операция, но която по думите на самия адмирал, Япония събужда един гигант (Америка). Поради технически причини, японския план за "фейърплей" - да обявят война на американците половин час преди атаката се забавя. Един художествен филм, който правдиво описва събитията около атаката над Пърл Хърбър е "Tora! Tora! Tora!" (Тигър! Тигър! Тигър!).

Най-изтъкнатият японски адмирал, Исороку Ямамото (1884-1943), е бил добър познавач на логическите и хазартните игри: шоги, Го, табла (сугороку), маджонг, покер; бил е наясно с елементите, които идват от тях – разчет и логика, шанс и хазарт. Доколко Ямамото, съзнателно в своите действия е използвал стратегиите, които идват от логическите игри, по-специално шоги и Го? На какво ниво тези игри се изучавали в японската Императорска морска академия?
От всички действия, които води Ямамото, се вижда, че той разбира висшите закони на стратегията и вдъхновява своите хора; той в нужния момент се доверява на хората си, така както и те на него, а това според Сундзъ е крайно необходимо. Ето няколко примера:

• Ямамото е бил в крак с най-добрите идеи на тогавашната военна наука. Той съвсем ясно разбира, че водещото място в морската война, ще имат самолетите, респективно самолетоносачите. И активно съдейства за развитието на флота в тази насока. С неудоволствие допуска участието на подводници в атаката над Пърл Харбор.

• Ямамото ясно разграничава политическото решение, да се атакува Америка, от неговото военно изпълнение. Въпреки, че не е бил съгласен напълно, че Америка е противникът, когато това решение е налице, той като дисциплиниран самурай го осъществява по най-добрия начин.

• Адмиралът се бори и срещу времето. След началото на военните действия знаейки, че времето работи за гиганта Америка и затова търси битките, дори и да с числено малцинство.

• За оценката на действията на адмирала трябва да се отчете, че той е действал в твърде неравностойни обстоятелства. Неговите действия, често са били предвидими, защото американците отдавна са разбили японския "Пурпурен код". Междупрочем това доближава нещата до известния афоризъм от стратега Сундзъ: „Войната е път на измамата.” Оказва се, че американският флот е играл покер с "белязани карти". Продължава да е спорен въпросът, доколко американското правителство знае за предстоящата атака над Пърл Харбор, въпросът е аналогичен на това – доколко британското правителство и Чърчил знаят за предстоящата немска самолетна атака над Ковънтри. Нещата за Чърчил се въртят около това – трябва ли с подготовката на Ковънтри, да се издаде, че знае немския шифровъчен военен код; нещата около Рузвелт са – да позволи на японците да „направят първия ход в играта” и заедно с това да въвлекат Америка във войната. От гледна точка на стратегиите в „теория на игрите” – това е дали заради краткосрочни предимства и победи, да се жертват дългосрочни стратегически перспективи. В „теория на игрите” няма морал. Напълно е ясно вече, че американците знаят всичко за предстоящата битката за Мидуей: японските намерения и с какви военни средства разполагат. Смъртта на адмирала, също се свързва с това, че американците знаят точния маршрут на неговия самолет (заради разбиването на Пурпурния код).


Няколко неща, които свързват адмирал Ямамото със стратегическите науки шоги & Го – „пряко или косвено”:

• Да отбележим, че „пряко и косвено” е част от есенцията на стратегическата наука на Сундзъ, и в частност на шоги и Го. В шоги има пряк сблъсък (тъй като имаме две армии, една срещу друга), в Го има индиректен сблъсък (тъй като Го е „игра на заграждане” и тук няма фронтова линия).

• Известно е, че адмиралът е бил добър познавач на Го, шоги, табла, маджонг, покер. Това свързва логическите игри с техните еквиваленти в хазартната сфера. На практика това означава, че адмиралът може да изчислява и управлява риска. Но колкото и добър играч да си, понякога шанса си изневерява, както става за 360 секунди в битката при Мидуей.

• Адмиралът воюва съобразно повелите на стратегическата наука Го: владей инициативата „сенте”; прекъсвай комуникациите на противника, укрепвай своите комуникации; нападай стратегическите пунктове (Пърл Харбър, Мидуей); „вдигай шум на изток, нападай на запад” и т.н.

• Адмиралът повежда атака срещу Пърл Харбър с 360 самолета (според някои преброявания – 353 самолета), което може да се асоциира с броя на пресечните точки на дъската за Го. Още по-точно е да се каже, че генералната репетиция за атаката на Пърл Харбор, на отдалечен японски остров,  се провежда с 360 самолета, докато реалната  на 7 декември с 353. За тези, които са запознати с реалностите: на учение се осъществява есенцията на замислите; в реална бойна обстановка - това, което е възможно (някои самолети могат да откажат, някои пилоти могат да се разболеят, и т.н.).

• След Пърл Харбър, февруари-април 1943, планът на адмирала за водене на битка при Соломоновите острови и Нова Гвинея се казва „иго”. Иго е японската дума за Го и означава „игра на ограждане”. After a relative lull in air-raids against Port Moresby a large mission was planned for 12th April 1943 as part of 'Operation I-Go'. Admiral Isoroku Yamamoto's fears about the recent growth in Allied air power in New Guinea. He therefore decided to provisionally commit the full weight of Imperial Navy carrier-based aircraft to deal determinedly with this threat. Accordingly these units were ordered to land at bases at Rabaul, Buin and Kavieng. From these they would fly alongside their land-based counterparts in a series of major strikes against enemy air forces and shipping throughout the region. This operation was commanded by Yamamoto himself, who flew down to Rabaul from Truk with his Combined Fleet Staff on April 3, 1943 to oversee the operation's planning and implementation. G4M1 units would be used only on two occasions as part of I-GO.

Ето как се виждат действията на адмирала, през погледа на различни свидетели и изследователи, извадките са насочени за разкриване на игровия образ и характер на адмирала. Някои свидетелства са оставени непреведени от английски, тъй като това е международния език на Го. Епизодите от ежедневието на адмирал Ямамото през времето когато е бил морски аташе на Япония в САЩ, дипломатическите срещи Япония – САЩ, стараещи се да изгладят противоречията между тях, подготовката за атаката над Пърл Харбор, атаката над Пърл Харбор, подготовката за Мидуей, погледът на американски писател за войната.

Исороку Ямамато - Исороку на старояпонски означава 56. На 56 години е бил бащата на Ямамото, когато той се е появил на бял свят. Адмирал Исороку Ямамото започва да планира операцията над Пърл Харбър когато е на 56 години.

"Ямамото нерядко се е появявал в Кокучокаи (Общество на черния поток) в морското министерство, тук се е намирали най-стария журналистически клуб ва Япония, и тук са идвали някои от най-талантливите журналистически пера. Ямамото играел шоги (японски шах) и разговарял с тях...” (Хороюки Агава)

"За Ямамото риска и хазартните игри винаги да били по-важни от храната и напитките. „Всеки има своите грешки, - пише Тагаки Со-кичи, - и адмирал Ямамото не е светец. Не често се среща такъв, който има такава страст към риска и хазартните игри, като него. Шоги, Го, маджонг, билярд, бридж, покер – всичко се е разигравало.” (Такагаки Со-кичи)

"В Сиатъл (където се е провела конференция преди войната между Япония и САЩ), Ямамото изпратил Мицунобу да купи карти и маси за покер. Веднага щом се устроиха в купето на Великия северен транснационален експрес, започна тотална игра. Мизота можеше да играе, а Мицунобу и Еномото не умееха. Ямамото им обясни правилата и им дал няколко свободни разигравания, а след това започна игра с пари. От този момент до самото пристигане в Чикаго, те изиграли толкова много на покер, бридж и шоги, че съпровождащите започнали да ги гледат недоумяващо. На бридж Ямамото играл бързо и мигновено усешал реакцията на противника. Тези, които са играли с него, казват, че ако съперника само малко се заколебае – Ямамото вече е знаел какви карти има в ръцете си.” (Хороюки Агава)


”Има маса анекдоти за Ямамото в неговата служба на морски аташе – те са прекалено много за да се разкажат всичките. Хокецу Кота, сега президент на компания „Киокуйо уейлинг”, отишъл във Вашингтон на стажировка за дипломат. Представил се в офиса на Ямамото, и последния го озадачил, като без никакво предупреждение го попитал, играе ли той на хазартни игри. Хокецу, сериозен млад човек, току-що завършил университет, никога през живота си не е играл и с малко смущение отговорил отрицателно. Ямамато още повече го обезкуражил, като казал: „Много жалко. Аз не придавам голямо значение на човек, неумеещ да играе.” (Хокецу Кота)

Една ли Хокецу му е било приятно да чуе това. В неговия кратък очерк „Спомени за Ямамото Исороку”, той разказва, че започнал да взема „уроци” по тези игри с такова настървение, че през целия си тригодишен стаж в Америка, успял да научи не само покер и бридж, но и бакара, рулетка и т.н. Когато Ямамото станал заместник-министър, Хокецу вече е можел да му внушава някакво доверие.” (Хокецу Кота)

„Отношенията му с подчиненините са малко необикновени. Болшинството командири на бойни кораби, биха се намръщили виждайки офицерите си да играят Го, шоги или маджонг. Ямамото, напротив, поощрявал тези игри. Никога не прекъсвал играещите, само отстрани наблюдавал и се усмихвал...
Освен тези дни, когато са имали маневри, у главнокомандващия на Обединения флот в мирно време е имал сравнително малко дела. Ямамото започвал да предлага на своите щабни офицери да се поиграе шоги...” (Хороюки Агава)

Американският приятел на Ямамато, Лейтън, дълго време разсъждавал какво се крие зад непроницаемата маска на играча; коана който му дал Ямамато след поредна спечелена от него игра на покер бил: „Науката и знанията винаги ще надминат шанса и суеверието” (Layton).
Дълбоките психолози от разузнаването се срещали с Ямамото на покер, където правели немаловажни наблюдения. Заключили, че адмирала е натура необичайно хазартна. По тази причина и също заради това, че Ямамото бил шампион по Го и шоги на Императорския флот, американското разузнаване твърдо решило, че начина на водене на битка от адмирала, ще бъде решителен и с настъпателен дух.(Collier)

Не очаквайки окончателната санкция на правителството, Ямамото в доверително писмо в три страници свежда идеята за нападение над Пърл Харбор на своя приятел Такахиро Ониши, началник на щаба на 11-и въздушен флот. Ониши е бил този човек, който е можел да оцени дръзкия план. Впоследствие Ониши става основател на отряда „камикадзе” – пилотите смъртници. Ониши посочва на Ямамато пилота, който ще му свърши работа – Минору Генда (Collier).
Част от подготовката е провеждане в пълна тайна на щабна игра. В изолирана стая се събрали 30 адмирали и старши офицери. В присъствие на Ямамото те провели учение при което „сините” (японците) нападнали „червените” (американците). Стигнали до извода, че шансовете са успех на начинанието са 50:50. (Яковлев)

Ямамото по-късно запознал с плана и младите офицери, подканяйки да дадат мнение, което те направили с нескрито удоволствие, опитвайки се за разбият аргументацията на адмирала. Експансивният Кусака, началник на щаба на адмирал Нагумо, пренебрегвайки не само войнската дисциплина, също и порядките присъщи в японското общество избухнал:
- Вие сте морски стратег-любител, - хвърлил Кусака в лицето на Ямамото.- Вашите идеи ще са във вреда на Япония. Цялата операция е хазартна игра.
- Да, аз обичам такива игри, - му отвърнал Ямамато – Вие казвате, че това е игра, добре аз ще спечеля тази игра. – Забавяйки се малко, Ямамото продължил – Аз разбирам вашата гледна точка. Но аз вярвам в операцията. Без нея не може да се изпълни целия план на войната в Тихи океан. (Яковлев)
След яростното обяснение, Ониши останал в каютата да играят на шоги, а надутия Кусака отклонил предложението. Изпращайки го Ямамото го уверил, че операцията, въпреки възможните загуби трябва да се проведе, и го моли за по-нататъшно съдействие.

«Не надо рассказывать мне о том, что в этой операции слишком много риска, как в карточной игре без козырей. Мне приходилось блефовать и в бридже, и в шоги, — мягко увещевал Ямамото адмирала Кусаку, — господин Кусака, я полностью согласен со всеми вашими аргументами, но Перл-Харбор — это моя идея и мне необходима ваша поддержка». Главная помощь, которую может ему оказать Кусака, подчеркнул адмирал Ямамото, это переубедить адмирала Нагумо. (Walter Lord)

В крайна сметка само една подробност се изплъзва от вниманието на Ямамото и японското правителство относно глобалната картина. Немската армия и атака през септември-ноември 1941 започва дасе задъхва пред Москва, което довежда до първото крупно поражение на германците през Втората световна война, с което „блиц-крига” започва да се се проваля. Не залагат ли японците на вече губеща карта, като навлизат решително във войната на страната на Тристранния пакт? Японците искат да проведат аналогична на „блиц-крига” операция в Тихи океан. Както гарантира адмирал Ямамото за първите 6 месеца, те ще имат гарантирано превъзходство, но не може да гарантира за съотношението на силите през втората и третата година – в това отношение Ямамато е прав.


"Вечерта на 7 декевмри (денят на атаката над Пърл Харбър), Ямамото както обикновено играл шоги с офицера от щаба Ватанабе на борда на флагмана „Нагато”. Обикновено тяхната игра приключвала когато Ямамото печелил четири пъти подред...” (Хороюки Агава)

Беше получен слаб радиосигнал, радистите от флагмана на Обединения флот на линкора „Нагато” приеха сигнал от пет хиляди мили. По местното време около 4.30 сутринта. Ямамото играеше шоги със своя началник щаб. Той флегматично изслушал доклада и след това продължил да премества фигурите на таблото. (Edwin P. Hoyt; p. 226)

When the aircraft's radio transmissions came in, directly and amazingly clearly, Admiral Yamamoto, true to form, was playing shogi .( Edwin P. Hoyt)
As the officers around him began to cheer, Yamamoto closed his eyes and appeared deep in thought. He may have been reflecting on the apparent success of achieving surprise in the skies over Hawaii. He may have been in silent prayer for the men he had committed to battle and knew soon would be dying for the Japanese Empire. Or he may have been silently observing that the very war he had fought against for so long and so hard was here. (Gregory Karpicky)

С нападението над Пърл Харбор войната става вече световна. От само европейски театър на военните действия, се добавят нови два: тихоокеанския и атлантическия театри. Като съюзница на Япония, Германия обявява война на САЩ и започва в Атлантика войната на подводните лодки, целяща да наруши комуникациите между САЩ и Англия. С това войната повече започва да наподобява на характерните моменти в Го, където имаме множество локални сражения, които си взаимодействат, за да дадат една обща картина.

Започва и борба – накъде да се насочат приоритетите на САЩ и кое е ключът към победата – към Европа или към Тихи океан. „Не губете думи – казал Рузвелт на Чърчил във Вашингтонското съвещание, - на нас това ни е известно не по-зле от вас. Работата е в това, че ние можем да разбием Япония и въпреки това да загубим войната, обаче е невороятно, че ако победим Германия, след това няма да можем да победим и Япония. (A. Hatch)” Това вече е теорема в Го: когато имаш множество локални битки – трябва приоритетно да обърнеш внимания на няколко, в това число можеш да си позволиш да загубиш някой локална битка, но да държиш под внимание цялостната картина.

Намирайки поддръжка по този въпрос, Чърчил и неговите началници на щабовете изложили британската стратегия за Германия. Те говорили за важността от обкръжение (също го-термин) на Германия по суша, море и въздух („История США”).


Преди битката на Мидуей, в японския щаб не се съмнявали в победата, даже прекръстили Мидуей на „Славния месец юни”. За разлика от атаката над Пърл Харбър, където моряците били доста притеснени и били оставили личните си вещи на брега, сега свободно вземали фотоапарати, семейни портрети, комплекти за игра на Го и шоги. Ямамато изключително трезво преценявал обаче тревожната обстановка; в своята каюта писал писма в калиграфски стил. Най-откровеното писмо написал на своята приятелса, гейшата Чиоко Каваи – че отива на страшен риск, поставяйки всичко на карта, че неговия девиз на играч „всичко или нищо” е намерил отражение в плановете на предстоящата битка. (Walter Lord)

Но шанса, този пък изневерил на Ямамато, ето какво свидетелства за развой на битката при Мидуей японският капитан първи ранг Фушида, който по време на битката се намирал на самолетоносача „Акаги”:
„Нападателите успяха да се приближат необезпокоявани, понеже нашите изстребители, които само преди няколко мига с бяха сражавали с напиращата вълна торпедоносци, още не бяха набрали височина. С право може да се каже, че успехът на американските пикировачи стана възможен благодарение на смъртта на техните другари от торпедоносците. Нашите самолетоносачи също нямаха възможност да се отклонят от удара, понеже облаците скриваха врага до момента, когато той започна пикирането. Ние бяхме безпомощни, заварени в най-уязвимото положение. Палубите ни бяха пълни със самолети, които се зареждаха с гориво и боеприпаси за атака”. Хванати във момент на презареждане на горивото японците за буквално шест минути (360 секунди) губят три от четирите си самолетоносача: „Ямато”, „Шукаку”, „Акаги”. (Нойкирхен)

И накрая как американски писател вижда стратегическите действия на врага във Втората световна война.
“Японците все много умуват над операциите си. Мотаят се неспокойни, докато напрежението стане преголямо, и после експлоадират. Те имат една игра, наречена Го, и това е невероятен парадокс, защото тази игра е фактически от край до край трескава военна дейност.” (Норман Мейлър)


Използвана литература:
1. Хороюки Агава, "Адмирал Ямамото. Пътят на самурая разгромил Пърл Хърбър, 1921-1943"
2. Хокецу Кота, Спомени за Адмирал Ямамото.
3. Lord Walter. The Day of Infamy. London, 1957
4. Норман Мейлър, “Голите и мъртвите”. Изд. “Народна култура”, 1986, С., с. 175 /// The Naked and the death, Norman Mailer, Panther Books Ltd. , London, 1971
5. Яковлев Н.Н. Пёрл-Харбор, 7 декабря 1941 года. Быль и небыль. — М.: Политиздат, 1988.
6. Лидъл Харт, „История на Втората световна война”
7. История США, том 3. Издателство „Наука”, Москва, 1985, с.346
8. Hatch A. Franklin D. Roosevelt. An Informal Biography. N.Y., 1947, p. 298
9. Layton E., Pineau R., Costello J. And I Was There. N. Y., 1985, p. 71 — 72
10. Collier R. 1940: The World in Flames. London, 1980, p. 269
11. Edwin P. Hoyt, Japans War; p. 226
12. Хайнц Норкирхен, Морската мощ в огледалото на историята. Изд „Георги Бакалов”, Варна, 1985
13. Gregory Karpicky, Pearl Harbor - "Tiger, Tiger, Tiger"
14. Филма Tora! Tora! Tora!

 
 
* * *