|
Енциклопедията на Брокхаус&Ефрон дава следната справка за Филип Франц фон Зиболд (von Siebold, 1796-1866). Немски естествоизпитател и изследовател на Япония, където пристигнал през 1823 в качеството си на лекар на служба в източно-холандската компания. В Едо от императорския библиотекар се сдобил с карта на Япония, за което и бил принуден да напусне през 1830 и се върнал в Холандия. През 1859-62 отново живеел в Япония, след това във Вюрцбург. Зиболд издал следните книги: "Flora japo n ica" (Лейд. 1835 и сл.); "Nippon, Archief voor de beschrijving van Japan" (Лейд. 1832 и cл.); "Chinezisch-japanezisches Wörterbuch" (Лейд. 1838-41); "Catalogus librorum Japan." (Лейд. 1841); "Fauna japonica" (7 т. Лейд. 1833-51; в сотрудничестве с Темминком, Г. Шлегелем и ван-Гааном); "Isagoge in bibliothecam japon." (Лейд. 1811); "Bibliotheca japonica" (6 т., Лейд. 1833-41; вместе с И. Гофманом).
Въпреки, че е бил сравнително неизвестен в родината си, американският комодор Матю Пери се посъветвал със Зиболд, преди неговите „черни кораби” да акостират на японския бряг през 1854.
Фон Зиболд е един от първите, които обяснявали за съществуването на игрите Го и шоги на европейците. От него е запазен един ценен гобан, намира се в Етнологическия музей в Лайден. Силно е пострадал от времето, състои се само от два крака, и с пулове, които повече приличат за игра на шашки (Ees 2008, p.131).
Фон Зиболд е отлично познат на ботаниците, японците (последните го наричат 'Shiboruto-san'). На негово име са наречени цветята sieboldii and sieboldiana. В „Хортус ботаникус” в Лайден, на негово име е кръстена градина - "von Siebold Memorial Garden", където са представени японските цветя, които той за първи път описал.
Фон Зиболд дал името на цветето, което влиза в емблемата на кабинета на Япония. На японски името е go-shichi-no-kiri; за останали свят името на цветето било кръстено на дъщерята на руския цар Анна Павловна - paulownia.
Интересно е, че емблемата се състои от 17 цветчета – колкото срички има хайку-формата.
Хейанската писателка Сей Шонагон пише за павлонията в "Записки под възглавницата": "Цветовете на павлонията са с благороден пурпурно-лилав нюанс, също на много добри, но широко разпилените листа са неприятни на вид. Може ли да се говори за павлонията като за най-обикновено дърво? Само на нейните клончета прави гнездо прославения китайски феникс. Само при тази мисъл започваш да изпитваш към павлонията съвършенно особено чувство."
Литература
1. Енциклопедия на Брокхаус&Ефрон. http://www.vehi.net/brokgauz/index.html
2. Сэй Сенагон. Записки у изголовья // Класическая японская проза ХІ-ХІV веков. "Художественая литература, М., !988.
3. van Ees, Theo. Go playing material in the Western World. The Proceedings, ICOB 2008, Goyang City, Korea. |
