Седемте бога на щастието (шичифукуджин, shichifukujin) стават популярни в първите години на период Едо сред градското население. Това било време на отслабване на будизма, а култът към седемте бога на щастието бил синкретичен и ориентиран на получаване на материални блага в този живот. Добре предава духа на това време картината на Кубо Шунман (Kubo Shunman, 1757-1820):

Боговете са взаимствани от различни религиозни системи. Дайкоку, Бендзайтен и Бишамон били божества от индийския пантеон, дошли в Япония заедно с езотерическия будизъм; Хотей с будизма от Китай и се отъждествявал с бъдещия Буда Мироку; Фукурокуджю и Джюроджин били китайски даоски божества; Ебису бил свързан с шинто. Тези божества били обект на поклонение както всички заедно, така и поотделно.

Кратка справка кое божество за какво «отговаряло»: Ебису бил бог на късмета и риболова; Дайкоку – за плодородието; Хотей – за съдбата, прорицателите, гадателите, политиците; Джюроджин бог на мъдростта, литераторите, юристите, философите; Бишамон – военните, полицията, лекарите; Бендзайтен (Бентен) била единствената жена между тях – за музиката и изкуствата; Фукурокуджю – бог на дълголетието, Го и Шоги.

Сега повече за нашия патрон Фукурокуджю, плешив човек, с голямо чело и глава. Освен за дълголетието, Го и Шоги, отговарял още за часовникарите, антикварите и градинарите и въобще за всичко, което имало отношение към времената – минало, сегашно и бъдеще. Фукурокуджю не бил скандалджия, човек  с тих нрав бил, негови постоянни спътници били жерав, елен и костенурка. В светлината на тези разяснения картината на Кубо Шунман става по-понятна, в която Фукурокуджю е сходен с Лаодзъ.

Синкретическият култ към седемте бога на щастието, между които и бога на Го и шоги, показва, че с тези игри в началото на период Едо е започнала демократизация на тези игри и те са станали по-достъпни за широките градски маси. Въпреки това, високия престиж на Го бил запазен в ежегодните «срещи в замъка», пред шогуна.