играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The Way of Heaven is to benefit others and not to injure.The Way of the sage is to act but not to compete.
Lao-tsu


Пътят на Небето е да подпомага другите и да не ги наранява. Пътят на мъдреца е да действа, но да не преиграва.
Лао Дзъ

* * *
 
Обучението по Го при японските деца – кратък обзор
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 29 Март 2010г. 12:28ч.

Ясунари Кавабата, описвайки ситуацията през 40-60-те години на ХХ век в Япония, казва, че преобладаващото мнение за добра възраст за започване на занятия по Го е 10 години. Преди това на 10 години е започнал и Когиши Соджи (Kogishi Soji, 1898-1924), който е бил най-способният ученик на Хонинбо Шусай (Honinbo Shusai, 1874-1940).

Asia and the game of Go

През 1851 г. се появил шахматният часовник на Лондонския международен турнир. В Япония през 20-те години на ХХ в. навлезли часовниците в състезанията първо по шоги, след това по Го. С „ускоряването на времето” се намалила и възрастта на началното започване на заниманията по Го.

Двигателят на ранното обучение са енергичните „кьоку мама”. Така обучението на японските деца стартира от 3-годишна възраст по най-различни предмети и изкуства. Важно е да се знае, че кьоку мама са положително настроени към играта Го, те гледат на нея като средство за развиване на ума  и, жлаейки най-доброто на децата си, ги подтикват да изучават Го.

Две скоби за „корейските кьоку мама” и „гимнастика на ума”. Корейските майки също гледат положително на бадук – Го, с това се обяснява бума на Го в Корея и множеството млади таланти. „Гимнастика на ума” – така се гледа на шахмата на Запад и това също подпомага ранното му изучаване и намирането на гениални деца. Концепцията „гимнастика на ума” е добре известна на Запад, тя е мост за разбирането на същата реалност на Изток.

Човекът, който институционално успял да задвижи училищното Го в Япония бил Кикучи Ясуро, роден през 1929 г. Той бил студент в университета Сеншу, когато спечелил първия „Хонинбо за любители” през 1957. Той бил твърдо убеден, че най-добрата възраст за децата за изучаване на Го е 4-5 години, когато се учат да броят. Кикучи организирал школа по Го за деца  Рьокусейкай (Общество на зелената звезда). През 1970 г., заедно със световното изложение „Експо” в Осака стартирал и първият ученически го-шампионат. През 1973 г. японските студенти получили възможност за получаване на кредити при изучаване на Го  като задължителен предмет по избор.

Пътят пред японското дете е постлан с добри намерения, които водят до добри резултати. Ако детето има изключителен талант в Го, то става състезател и участник на множество турнири с голям награден фонд. Ако детето си намери друго занимание, то Го му остава като хоби като преди това са му формирани навици за мислене. Когато порасне и тръгне на работа, във фирмата има възможност за любителски турнири и неформални го-срещи на всички нива.

Понастоящем при обучението на малките деца Японската Го Асоциация (Нихон Ки-ин, Nihon Ki-in) използва предимно метода „Атари Го”. Първо се практикуват начините на гонене и пленяване на групи, след това въвеждат понятията: „две очи”, територия и заграждане на територия и се обясняват пълните правила на Го. Така малчуганите чувстват забавлението в играта.

Като баланс относно възрастите трябва да се изтъкне, че Японската Го Асоциация не отделя време и внимание само на децата, но и на пенсионерите. Това е добра тактика поради няколко причини. Япония е страна на многолетници, тоест има значителен брой пенсионери; те имат много свободно време и им се предлага да научат играта Го. Като страничен ефект пенсионерите ще отделят повече време на внуците си и ще им бъдат спаринг-партньори по Го. Това е уин-уин практика, защото пенсионерите имат още един език да разговарят с внуците си и се запълва бездната на поколенията, а при подрастващите се формират навици на мислене.

Денджи Аихара обобщава един го-ефект в книгата си: „Научавайки се да управляваш времето си, ти израстваш в интелектуален план.” (“Developing endurance you grow up  greatly as an intellectual rational person.”)  Нихон Ки-ин потвърждава образователните възможности на практиката Го: “Има много причини да се обоснове, че Го е с висока образователна ценност, защото тя не само допринася за тренирането на мисленето, но също култивира погледа към човешката природа.” (“There is good reason to believe that Go has a high educational value, because it not only contributes greatly to the training of the thinking faculcy, but also cultivates a clear insight into human nature”)

Литература
1.    Denji Aihara. Everyone starts playing Go as a beginner. Nihon Ki-in, 2009
2.    Yasuyuki Miura. Go: An Asian Paradigm for Business Strategy. Kiseido Publishing, 1998.
3.    Yasuda Yasutoshi. Go as Communication. Slate and Shell, 2002.
4.    Nihon Ki-in. Go – the World’s Most Fascinating Game. “The Nihon Ki-in”, Tokyo, 2003.
5.    Ясунари Кавабата. Мэйдзин. Превод на руски: Борис Корнилов, Аркадий Богатский, Киев, 2003.
6.    “Asia and the game of Go”. European Go Cultural Centre, Amstelven, 1998

 
 
* * *