играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Гросмайстор Лотие - за шахмата, шоги и живота
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Жоел Лотие   
Събота, 05 Юли 2008г. 21:11ч.

За шахмата

 

Въпрос: Какво беше твоето пътуване до Япония? Как се получи?

Жоел Лотие: Аз ходих до Япония заедно с моята съпруга, Алмира Скрипченко-Лотие, и ние бяхме посрещнати с изключително гостоприемство. Аз вече познавах лично двама от най-добрите играчи на нашето време, Йошихару Хабу и Ясумицу Сато, от предишна среща в Париж от преди пет години. Те още веднъж бяха изключително мили и ни запознаха със света на професионалното шоги, много рядка възможност за западняк.

Моето разбиране на японски език не е на голяма висота, въпреки, че работя по това, и нашият пътеводител в тази непозната общност беше един французин, Жак Пиню. Добър шахматист, около 2250, той живее в Токио през последните 12 години, след женитбата си за японка.

 

Всъщност той беше двигател на събитията, тъй като идеята да се срещнат шахматисти и шоги играчи е негова. Още повече, той е човек, който е запознал много от ведущите шоги майстори с шахмата. И благодарение на него те играят шахмат на едно завидно ниво и имат добри познания за играта.

Въпрос: Вярно ли е, че Хабу е победил Алмира на ускорен шах?

Ж.Л.: Той действително спечели две партии, играни за около половин час. Но повече от резултатът, аз съм впечатлен от качествата на игра. Хабу игра безстрашно и се бори за инициативата от самото начало и направи две красиви жертви, едната от които е позиционна жертва на топ в на пръв поглед спокойна мителшпилна позиция. Да изчислява сложните варианти изглежда не преставлява трудност за него и аз мисля, че чрез една по-специфична тренировка той може да стигне до гросмайсторско ниво.

Въпрос: Как преценяваш силата на професионалните шоги играчи като шахматисти?

Ж.Л.: Аз мисля, че Хабу играе най-добре от колегите си и оценявам силата му на 2400, което е действително впечатляващо, като се има предвид, че е научил играта само преди няколко години.

Относно останалите, Мориучи и Сато са някъде между 2200 и 2300, като Сато знае повече за шахмата.

Трудно е да се каже, кое ниво ще достигнат най-добрите шах-играчи, ако знаят шоги от няколко години, но аз предсказвам, че също ше постигнат впечатляващи резултати. Аз може да проведа експеримент с мен някой ден, когато намеря време!

Въпрос: Планираш ли друго ходене през следващите години?

Имаше някои разговори да направим подобни срещи следващата година, но нищо определено не е решено до този момент.

Въпрос: Имаше ли там голям интерес към шахмата или се констатира интереса на западняците към шоги?


За шоги


Въпрос: Ти игра ли шоги?

Ж.Л.: Да, аз играх шоги и се забавлявах върховно. Аз съм само начинаещ (някъде около първи аматьорски дан), но аз харесах играта от самото начало, особено идеята да се слагат фигури около неприятелския цар. Това ми напомня за една форма на шахмат - "унгарски шах", където се играе в екип и фигурите, които ти дава твоят партньор (когато ги вземе от противника) можеш да използваш на твоята дъска.

Две последствия веднага се забелязват, които са много атрактивни за шахматиста: не съществува "опростяване на позицията", защото материала отново се връща на дъската и възможността партията да завърши наравно е микроскопична.

Аз също харесвам идеята за "добри форми" и "лоши форми", които професионалистите прилагат в своята позиция и разбиране. По този начин тук се подразбира необходимостта от действителна координация и хармония за крайния успех. А тези концепции, по мое мнение, се неглижират от шахматните гросмайстори. Последните ги знаят, но не акцентират върху тях.

Въпрос: Какво е впечатлението ти от шоги и неговите топ-играчи?

Ж.Л.: Светът на шоги ми направи дълбоко впечатление. Добре познатия девиз на ФИДЕ, "Ние сме едно семейство", напълно подхожда на реалността на шоги! Докато този девиз губи смисъла си в шахматната реалност при нас, когато се намеси политиката или шахматните бюрократи. При шоги ситуацията се улеснява, че всички професионалсти произлизат от една страна и още повече от една школа!


За живота

 

Въпрос: Как намираш Япония - бил ли си там преди?

Ж.Л. Япония, както знаеш, е моя втора родина, понеже майка ми е японка. Обаче, моите визити до Япония, уви, са много малко - това е второто ми идване тук. Първото беше отдавна - през 1993.

Тук ще отнеме много място, ако изкажа всичките си впечатления от тази чудесна страна. Нека само кажа, че за мен е много освежаващо като шахматист, да съм бил в страна, където шоги се ползва с пълната подкрепа на медиите и където има собствена ТВ-програма, както другите основни спортове бейзбол, футбол и т.н. Представете си, че Би Би Си всеки ден излъчва по пет часа за шахмат.

12 юни 2000, Mind Sport Olympiad
Превод: Йони Лазаров

 

 
 
* * *