играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Ignorance, the root and the stem of every evil.

Plato 


Невежеството е коренът и стъблото на всяко зло.

Платон

* * *
 
Каибара Еккен (1630–1714) и Идзин
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Сряда, 24 Март 2010г. 18:41ч.

Когато Каибара Еккен (Kaibara Ekken, 1630–1714) научил значението на 42-хексаграма в Идзин, бил толкова впечатлен, че променил името си на Еккен (Wai-ming Ng). «Еккен» има връзка с осемте дома в Идзин (Книга на промените).

Kaibara Ekken

Каибара Еккен бил нео-конфуциански учен, известен с това, че е свел конфуцианството сред обикновените хора, писал е на разбираем език. Син на лекар, той сам станал лекар, след това напуснал медицинската практика за да стане последовател на Джу Си. Неговите учители в Киото били Киношита Джунан (1621–1698) и Ямадзаки Ансай. Един от девизите, от които Каибара се е водел през живота си бил взаимстван от «Великото учение» на Конфуций - «Изследвай нещата и непрекъснато усъвършенствай познанията си». Каибара бил значителен ботаник (написва книги по ботаника), споменат бил от фон Зиболд (1796-1866, холандец, пребивавал дълго време в Япония, имал възможност да спомене за Го и шоги в Европа). Каибара бил пионер в педагогиката. Написал е „Велико учение за жените” и „Рецепти за децата”, стандартни книги за етика в период Токугава.

Философското значение на Каибара Еккен е в книгата му Taigiroku (Великото съмнение), в което изказва несъгласие с някои от философемите на Джу Си (Zhu Xi); Каибара не вижда защо Джу Си дава приоритет на „принципа” (ли) пред „енергията” (ки) – според него те са с равен статус. Каибара бил също критичен към школата на древното учение на Ито Джинсай и Огю Сорай (Itō Jinsai and Ogyū Sorai, изтъкнати учени – идзинисти в период Токугава, Книга на промените).

Каибара Eккен взима много от идеите от Идзин, за да оформи своите космологически, етически и медицински идеи. От Идзин, според Каибара произлиза равния статут на „принципа” и „енергията”, с което се разграничава от Джу Си. Каибара настоявал, че всеки човек трябва да е запознат с Идзин, и с това да е способен да съедини Пътя на небето с Пътя на човека: „Пътят на небето и земята е корен и източник на пътя на човека”...Следователно, след като първо се запознаем с обикновените неща от живота, ние трябва да научим Пътя на небето и земятя. Нали, точно затова мъдреците изучават Идзин”. През 1665 г. той написал учебник за Идзин за своите ученици – Ekigaki teiyo (Въведение в науката Идзин). (Wai-ming Ng)

Небето, Земята и Човекът са основни категории в Идзин. Там, отдолу нагоре, първите две черти се съотнасят с Земята, вторите две – с Човека, горните две – с Небето. Така човекът се формира от взаимодействието на небето и земята. Когато тези концепции се изведат до своя логически край, се вижда – човекът може сам да определя своята съдба.

Може да се каже, че в «Рецепти за децата», Каибара извел основите на екологичните принципи – човек трябва да се грижи за природата, както се грижи за родителите си, тъй като природата в лицето на Небето и Земята е родител на физическите родители (Tsunoda, de Bary, Keene). Може би, поради тези причини Каибара Еккен е известен като «японският Чарлс Дарвин».


Литература
1.    Kaibara Ekken. The Philosophy of Qi: The Record of Great Doubts Publisher: Columbia University Press, 2007.
2.    Wai-ming Ng. Study and Uses of the I Ching in Tokugawa Japan.
3.    Ryusaku Tsunoda, Wm. Theodore de Bary, Donald Keene. Sourses of Japanese Tradition. Vol.1. Columbia University Press, NY., 1964.

 
 
* * *