играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

If you look into your own heart, and you find nothing wrong there, what is there to worry about? What is there to fear?
Confucius


Ако погледнеш в сърцето си, и не намериш нищо лошо там, то за какво трябва да се тревожиш? Има ли от какво да те е страх?
Конфуций

* * *
 
Играта шоги – японската шахматна идея
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Вторник, 20 Юли 2010г. 12:33ч.

В памет на Йони П. Лазаров (1963-2010),

първият български шогист, 2-ри дан


shogiban


Шахматната игра има множество варианти, които днес наброяват около две хиляди. Счита се, че праобразът на шахмата е древноиндийската игра чатуранга (chaturanga, санскр. „четири армии”), в която участват четирима играчи. Играта се е играла на поле 8х8 квадратчета и с общо 32 фигури, които са се местили след хвърляне на зар. Трудно е да се определи кога е изобретена чатуранга, но на нейна основа през I-II в. в Кушанската империя бива създадена първата пълноценна версия на шахматната игра – шатранг, която се явява същинският предтеча на всички известни шахматни варианти (Josten 2001: 10-14).


В шатранг се премахват заровете, които предполагат елемент на случайност, и четирите армии се свеждат до две чрез обединяване на фигурите. От Кушан води началото си шахматната идея, която сравнително бързо се разпространява на изток и на запад, въплътявана в разнообразни шахматни варианти по света. В случая под „шахматната идея” следва да се разбира концепция за настолна игра с няколко вида фигури, които са разделени на два противостоящи лагера. Фигурите се различават по сила, движат се по определен начин и се вземат една друга. Най-важната фигура е царят, както се нарича в общия случай. Целта е да се плени противниковия цар.

Шоги (shogi) - „играта на генералите” спада към далекоизточния клон на шахматните варианти, към който се отнасят също китайският (сянци) и корейският (чангги) шахмат. Общото за трите варианта е, че фигурите са плоски и са означени с йероглифи, а не обемни по обичайния шахматен стереотип. В западната култура подобно се наблюдава в древноруския шахмат “таврели” (от “тавро” – знак, печат), който е бил познат в Киевска Русия (XI-XV в.), фигурите наподобяват жетони с отбелязани върху тях знаци (Ивановский 2002: 9-11). За тази игра се смята, че се е появила на основата на ранния европейски шахмат, но под източно влияние (Линдер 1967: 25-26). По това древноруските таврели се доближават идейно и визуално на далекоизточните си събратя, които също така се определят като “символичен шахмат” (symbolic chess).

Shogi
Начално подреждане на фигурите в шоги.

Играта шоги се играе с общо 40 фигури на дъска 9х9 (81) полета, която се нарича „шогибан” (shogiban). Фигурите при шоги са в полетата като в европейския шахмат. В това отношение шоги се разграничава от китайския и корейския шахмат, при които фигурите се разполагат на пресечните точки (като в играта Го). В сянци, чангги и шоги обаче те имат и различна геометрична форма, които съответно са кръг, осмоъгълник и петоъгълник.  Разположението на фигурите в шоги е показано на диаграмата: на първия ред в средата е „царят” (ошо, гьокушо), следват златните генерали (киншо), сребърните генерали (гиншо), конят (кейма) и колесница (киоша); на втория ред са офицерът (какугьо) и топът (хися), а на третия – пешките (фухио).

Макар, някои от фигурите по своите движения да напомнят аналозите си в еврошахмата, първото препятствие за западния човек са йероглифните им означения. "На парахода... – пише Норбърт Винер, много играх шахмат. Аз запознах с европейския шах един японски офицер, който прекрасно играеше в своя си национален шах, съвсем неприличащ на нашия, в частност, заради това, че всички фигури имат форма с ъгъл и принадлежността на фигурите се определя не от цвета им, а от насочеността на този ъгъл. Любопитно е, че в японския шах взетите фигури могат да се използват наравно със собствените. Моят японски приятел за два-три сеанса овладя и изкуството на западния шах и след това редовно тотално ме разбиваше" (Винер 1969: 64).

shogi-move
Названията на фигурите на английски и техните движения.

На рисунката по-горе са представени движенията на отделните фигури. Когато фигура стигне противниковия лагер, започващ с реда пешки, тя може да се превърне в друга фигура. При превръщането си фигурите придобиват нови качества и увеличават силата си; имат. червено обозначение. Не на последно място, трябва да се отбележи отличителната особеност на шоги, заключаваща се в това, че взетите фигури на противника могат да се връщат на дъската, но този път, насочени срещу него, което е следствие от правило на „десантирането”, въведено по идея от император Го Нара (XVI в.). Фигурите не са с различни цветове и само условно са черни и бели, принадлежността им към единия или другия лагер се определя от тяхната насоченост.

Равнището на игровите умения и майсторството в шоги се представят с кю-дан система (kyu-dan ranking system), която има следните нива: от 15-то до 1 кю (k, kyu) са начинаещите, от 1-ви до 7-ми дан (d, dan) са любителите, от 1-ви профи-дан до 9-ти профи-дан (p, pro-dan) са професионалистите. Аналогична е системата и в Го, но с тази разлика, че най-ниското ниво е 30-то кю (Носовский 2004: 19-20). Тази система е въведена първо в играта Го от Хонинбо Досаку (1645-1702 г.). Паралелно с това кю-дан системата е приложена в шоги, а впоследствие бива адаптирана и за други изкуства като чадо (приготвянето на чай), икебана (аранжиране на цветя), соробан (смятането с абак), шодо (калиграфия), играта рендзю (пет-в-линия) и др. Не на последно място, тази система се прилага и в бойните изкуства като джудо, кендо, карате и айкидо (Morris 2005: wp). Праобраз на кю-дан системата обаче се открива в Китай, за което свидетелствува Джан Ни (XI в.) в трактата „Играта Го в тринадесет глави” (Qijing Shisanpian), където той определя девет ментални нива на играчите (Zanon 1996: ch. 12).

Шоги означава “генералска игра”, но така е известен шахматът във Виетнам (co tuong, ко-тъонг) и в Корея (changgi, чанг-ги).  Ко-тъонг е идентичен с китайския шахмат, докато чанг-ги се счита за произлязъл от него корейски вариант. Китайското название “сянци” се разбира като “игра на слоновете” или “игра на образите”. Йероглифът „сян” има две значения – слон и образ, а обозначената с него фигура е аналог на европейския офицер. Има хипотеза, че китайският шах се е наричал първоначално „джиан-ци”, но впоследствие бил преименуван на „сянци”. На китайски “шоги” се чете като “джиан-ци” (jiang-qi), т.е. “генералска игра” от джиан (яп. шо) – генерал, ци (яп. ги) – игра (Li 1998: 231, 239). В историята на сянци има следния ключов епизод, свързан с названието на главната фигура: Император Вен-ди (края на Х в.) веднъж пътувал из провинцията и с ужас забелязал как търговци играят игра, в която главните фигури се наричат „император” (wan, уан). Вен-ди заповядал играчите да се обезглавят и забранил да се използват повече фигури, обозначаващи титлата на държавния глава, в каквито и да е игри. Оттогава двете главни фигури в играта се наричат генерал (джиан, jiang) и губернатор (шуай, shuai) (Murray 1913: 120). В шоги е подобно, там тези фигури са цар-генерал (ошо, osho) и брилянтен генерал (гьокушо, gykusho). Все пак, ако действително шахматната игра в Китай се е наричала „джиан-ци”, в което има резон, то това би обяснило еднотипните значения на наименованията й във Виетнам, Корея и Япония.

Предполага се, че в IX-X в. в Япония попадат някои разновидности на шахматната игра, които стават основа, върху която японците създават свои версии към края на епохата Хейан (794-1192 г.). Откритите шестнадесет броя фигури за шоги от XI в. на територията на храма Кофуджи, гр. Нара, се явяват най-древните артефакти свидетелствуващи за съществуването на шоги. Намерените фигури са като съвременните по форма (петоъгълен обелиск) и йероглифни означения. Един от най-старите текстове, свидетелствуващи за шоги е седмотомникът „Кириншо” на Фудживара Юкинари (972 - 1027 г.), в който се съдържа описание как да се изписват йероглифите на шоги-фигурите, но има също така предположение, че съответният раздел е бил добавен по-късно. Като по-надеждно писмено свидетелство за съществуването на шоги може да се приеме и произведението „Нови записи за Саругакуки” (Shin Saru Gakuki), в което Фудживара Акихира (989?-1066 г.) описва нравите и обичаите на Киото от средата на XI в и споменава за тази игра. Следващото споменаване на шоги се среща в тринадесета глава на историческата книга „Ничуреки” (ок. 1126-30). Там се описват две форми на хейанско шоги: малко (sho) и голямо (dai) шоги. Малкото хейанско шоги се е играе на дъска 9х8 полета и 36 фигури. Разположенията и названията на фигурите са същите като в класическото шоги, но с тази разлика, че вторият ред е празен. При голямото хейанско шоги дъската е 13х13 полета, а фигурите -  68. По-късно се появяват и други варианти, както по-големи, така и по-малки.

Класическото шоги отразява реалиите на феодална Япония и има отношение към стила на водене на войни в периода Сенгоку Джидай (Sengoku jidai, 1467-1603 г. - названието на периода означава „Епоха на воюващите провинции” и съдържа референция към периода „Воюващи царства” /403-256 г. пр.н.е./ в Древен Китай.). Взетите фигури на противника, могат отново да влязат в игра, но вече насочени срещу него. Във военен смисъл това означава, че неприятелските единици не се унищожават, а сменят господаря си. Това е в съгласие и с трактата „Изкуството на войната” на Сундзъ, според когото: „Ако при сражение бъдат пленени десет и повече колесници на противника, раздай ги като награда на тези, които първи са ги превзели и смени знамената на тях. Присъедини тези колесници към своите и потегляй на тях. Към [пленените ] войници се отнасяй добре и се грижи за тях. Това се нарича: да победиш противника и да увеличиш силата си” (Изкуството на войната, II,13; Конрад 1995: 25); и „Най-добре е да се запази армията на противника цяла, а на второ място – да се разбие”. (Изкуството на войната, III,1; Конрад 1995: 25).

Изследователят на японската култура У. Уилсън в интервю за SONSHI.COM на въпроса, как оценява „Изкуството на войната” на Сундзъ и какво е влиянието му върху японската култура и военна история, отговаря, че „ефектът на тази книга в културата и историята на Япония, разбира се, надхвърля сферата на войната, и има отношение към бизнеса, политиката и дори към спортните състезания, включително и настолните игри като Го и шоги” (Sonshi.com 2004: wp). Също така има твърдение, че „Стратегията на шоги е повлияла на японските бойни изкуства като джудо и кендо. Философията на борбата в шоги по своето съдържание е приложима успешно към всяка социална ситуация, отнасяща се до индивидуалните преговори и безнес мениджмънта” (Fairbairn 1986: 18). Трактатът на Сунздъ е уважаван и изучаван от военния елит на феодална Япония, а стратегическите игри като шоги и Го са сред любимите занимания на японските стратези.

Принципите на Сундзъ са обобщение на натрупания опит от войните, които са се водели между китайските държави за хегемония в епохите „Пролети и есени” (722-400 г. пр.н.е.) и „Воюващи царства” ” (403-256 г. пр.н.е.). Синологът Х. Крил пише по този въпрос: „Военните действия в епохата „Пролети и есени” трябва да са били в идеалния случай донякъде наподобяващи някаква „джентълменска игра”. И несъмнено, че една от главните причини за презрителното отношение към варварите, характерно за дадената епоха, се заключава в това, че последните не са следвали „правилата” и дори не са ги знаели – в същността си те не са били „джентълмени” (Крил 2001: 181). В епохата на междуособни войни в Япония китайските военни трактати станали „настолни книги” за самураите.

 

kawanakajima

План на битка при Каванакаджима от 1561 г.

 

Ако трябва да се даде пример за джентълменско водене на война в японската история, могат да се посочат прославените пълководци Такеда Шинген (1521-1573 г.) и Уесуге Кеншин (1530-1778 г.). Те провели редица битки, от които никой накрая не излязъл окончателен победител, макар че превесът клонял към Шинген. Между тях е имало консенсус за начина и правилата на водене на война. Техните сражения са забележителни с това, че пет от тях (1553, 1555, 1557, 1561 и 1564 г.), са били разиграни на едно и също място в Шинано, равната местност Каванакаджима, където се сливат реките Сайгава и Тикумагава. В някои сражения, когато една от страните е придобивала тактическо приемущество над другата, двете армии са се движили като фигури по дъската за шоги. Четвъртата им битка в 1561 г., обаче, е  била истинско, голямо и кърваво сражение. Въпреки всичко, двамата изпитвали един към друг дълбоко уважение. Когато Уесуге Кеншин научил, че  Такеда Шинген загинал във войната си срещу Токугава Иеасу (1542-1616 г.), казал, че загубил „най-добрия си враг” (Тёрнбулл 1999: 205, 240).

Периодът Сенгоку Джидай (1467-1603 г.) е време на междуособни войни, политическа раздробеност и упадък на държавността. Докато тече войната, в императорската хазна няма постъпления, а императорската институция загубва всякакво значение и стига до пълен банкрут. Когато в 1501 г. умира император Го Цути-Микадо, дворът дори не могъл да го погребе, а коронацията на неговия приемник се отложила за двадесет години поради недостиг на средства. Император Го Нара (упр. 1527-1557 г.)  живял в дървена колиба вместо дворец, а за да си изкарва средства той раздавал автографи на минувачите. Разказват, че императорската трапеза се състояла от оризови питки и кучешка супа (Тёрнбулл 1999: 215). На фона на тези обстоятелства обеднелия и безвластен Го Нара създава класическото шоги. С реформата си той стандартизира играта като определя дъската да е 9х9 (81) полета, фигурите да са 40 на брой и въвежда правилото за „десантирането” им. Реформата се оказала толкова удачна, че запазила значението си и в наши дни, защото идеално съответства на националния характер на японците (Соколов 2004: 143-148).  

 

ningen_board ningenshogi_

Нинген-шоги


Една атрактивна форма на японския шахмат е нинген-шоги (ningen shogi) или шоги с живи фигури. Исторически първата партия нинген-шоги се е провела между Тойотоми Хидейоши (1538-1598 г.) и неговия син Хидетсуго в замъка Фушими, Киото, а в качеството на фигури е участвала прислугата (Rowthorn 2007: 552). В Япония всяка година по време на Фестивала на цъфналата вишна (Sakura Matsuri, Cherry Blossom Festival) в края на април и началото на май от 1955 г. насам се провеждат в град Тендо, префектура Ямагата, партии нинген-шоги. В мероприятията участват японски майстори, а в ролята на фигури са доброволци, облечени в самурайски костюми (MDN 23.04.2009: wp).

След обединяването на Япония от Токугава в 1603 г. игрите шоги и Го се институциализират и получават държавна издръжка. В 1612 г. се създават „академии” по шоги и Го, а оглавяващите ги майстори (мейджини) получават званията го-докоро и шоги-докоро, т.е. придворни учители по тези игри.  В началото Хонинбо Санса (1559-1623 г.) съвместява и двете длъжности. След смъртта му длъжността шоги-докоро бива поета от Окаши Шукей (1555-1634 г.), който се счита и за първия мейджин в историята на шоги, а постът го-докоро се наследява от Инуе Досеки (1582-1630 г.). И двете „академии” самостоятелно продължават своя исторически път до реставрацията Мейджи (1868-1912 г.), когато постове на придворните учители биват отменени (Носовский 2001: 157).

От 1637 г. започва да се провежда Оширо-шоги (oshiro shogi; шоги при закрити врата, шоги в двореца), ден, в който се срещат двамата най-силните играчи на страната, претендиращи за титлата мейджин (шампион). Шогунът Токугава Йошимуне (1684-1751 г.) в 1716 г. определя 17-тия ден от десетия месец кананазуки по Японския календар като ден на Оширо-шоги. Партията се провежда в присъствието на шогуна и дворцовата аристокрация. Названието „кананазуки” (kannazuki) означава „месец, в който боговете отсъстват”. Подразбира се, че те не присъстват в столицата Едо, защото, съгласно шинтоистката традиция, по това време всички богове се събират в светилището Идзумо-но-ояширо (гр. Идзумо, префектура Шимане), наричано още Идзумо Тайша, поради което за шинтоистите месецът се нарича „камиаризуки” (kamiaarizuki) – „месец, в който боговете присъстват”. Удачен месец за провеждане на най-важната партия в Едо, в която играчът се уповава само на своето майсторство и интелект, без да му помагат или пречат боговете. Аналогично на Оширо-шоги към периода Едо се отнася и Оширо-го (oshiro-go). В 1975 г. Японската шоги асоциация обяви 17 ноември за Ден на шоги.

Впечатляващо е разнообразието на вариантите на шоги. Те наброяват около 30 и се делят на три подгрупи според големината на дъските: 1) Шоги на малки дъски – включват се варианти с размерности на дъските от 3х4 до 8х8 (8х9) полета; 2) Шоги на стандартни дъски – варианти на дъски 9х9, към които спада и класическото шоги; 3) Шоги на големи дъски – от 10х10 до 36х36 полета.

 

taikyoku

Тайкьоку-шоги, 36х36

При сравняване дъските на известните логически игри с големите варианти на шоги се наблюдава впечатляващ гигантизъм. Така, например, дъската за Го - 19х19 линии - е сама по себе гигантска в сравнение с дъската от 64 полета на европейския шахмат. Но при вариантите на шоги се срещат истински гиганти както по отношение на шахматните игри, така и сред интелектуалните игри изобщо. „Независимо от огромната сложност на тези игри на тях действително се е играло, – пише Л. Кислюк. На 12-ти септември 1142 г. един японски придворен записал в дневника си, че играл на мака-дай-дай-шоги в присъствието на императора. Бележката завършвала с тъжните думи: “Аз загубих”. Мака-дай-дай-шоги се играе на дъска 19х19 полета и това е наистина голяма дъска, но, това далеч не е пределът, защото “стремежът към мегаломания довел до тай-шоги или великото шоги, в което се използват 354 фигури на дъска 25х25!” (Кислюк 1996: 47). До 1997 г. се е смятало, че по-голямо от тай-шоги няма, но впоследствие е открит вариантът тайкьоку-шоги или величественото шоги с размерност 36х36 с 804 фигури, които са представени в 253 вида. Повечето от гиганските шоги-варианти са изобретени през периода Едо (1603-1868 г.).

Европейците за първи път научават за шоги благодарение на дневниците, обединени под заглавието “Описание на Япония” на холандеца Николас Кюкебекер, който в 1633-1639 г. възглавява европейската фактория в Хирадо, префектура Нагасаки . Описвайки традициите, бита и живота на японците, той значително място отделя и на логическите игри – Го, сугороку (табла) и шоги. Бидейки страстен любител на шахмата, той много се заинтересувал от шоги. По специално внимание той обърнал на неговата разновидност шоги-гоку. Кукебекер създал вариант на шоги-гоку, в който увеличил броя на далекобойните фигури, с което играта станала по-динамична и маневрена като еврошахматът.

След завръщането си в 1640 г. в Европа Никалас Кукебекер подрежда и оформя своите записки в няколко тома, които излизат на бял свят години след смъртта му  в 1651 г. Кукебекер загива в 1644 г. в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), сражавайки се на страната на протестантската коалиция. Описанието на японския шахмат не предизвиква в Европа интерес поради неговата необичайност и трудности при възприемането на йероглифите. По-нататък сведения за шоги се откриват в трудовете на немските лекари Е. Кемпфер (1651-1711 г.) и Ф. Зиболд (1796-1866 г.). Достойно по обем описване на шоги-гоку се среща и в работите на американския мисионер и педагог У. Грифис (1843-1928).

В съвременна Япония има около 20 млн. играчи. Японската шоги асоциация  (учредена в 1924 г.) редовно провежда турнири за любители и професионалисти. Извън Япония броят на играчите се оценява на няколко хиляди. В 1985 г. се основава Европейската федерация на шоги асоциациите (FESA) , в която членуват 17 страни. Най-силните европейски играчи играят на ниво 5-6 дан.

 

Lazarov

Йони Лазаров в Деня на японската култура в Свищов, 2001 г.

 

В заключение, за нашата страна могат да се посочат няколко скромни факта.  В България за първи път играта шоги бе представена от майстора на спорта по шахмат Йони Лазаров  (1963-2010 г.) на третото издание на Деня на японската култура в гр. Свищов на 23.06.2001 г. По същия повод той представи шоги в 2001, 2003 и 2004 г. Й. Лазаров отбеляза и първото международно участие на България на шоги-турнир в рамките на 51’European Go Congress в гр. Виллах, Австрия в 2007 г., показвайки сила на игра 2-ри дан (БГА, в. „Дунавска зора” 2007: бр. 321) , както е показано в турнирната таблица:

 

Player

Power

Country

Score

SOS 

SOSOS 

1.

Gert Schnider

5d

Austria

4

31½

2.

Arend van Oosten

4d

Netherlands

3

33

3.

Ioni Lazarov

2d

Bulgaria

3

32½

4.

Thomas Pfaffel

2d

Austria

2

32

5.

Tony Atkins

4k

UK

1

9

29½

6.

Ay Andre

20k

France

1

6

30

7.

Herman Hiddema

7k

Netherlands

0

6

22


Също така японският шахмат е известен на любителите на аниме и манга. Така, на Анивенчър’2009 играта шоги представи Лилия Николова, зам-председател на аниме-клуб „Накама” . Нейната лекция „Шоги – играта на японските генерали”, изнесена на 1.08.2009 г., е обусловена от факта, че шоги се среща в редица аниме- и манга-поредици, които имат също немалко български почитатели. Shion no Ou (Кралят на Шион) е аниме-сериал, посветен на шоги, но шоги се среща и в други анимета. Един от най-популярните примери е Шикамару (герой от нашумялото аниме Наруто). Шоги се среща също в аниметата Evangelion (14-та серия), Cowboy Bebop, Rurouni Kenshin, Rah Xephon, Samurai Champloo, Fullmetal Alchemist, Hack. Има и няколко манги, с главни герои играчи на шоги като March Comes in Like a Lion, 81diver.

shikamaru

Шикамару, герой от анимето "Наруто"

 

Любителите на аниме и манга дотолкова се увличат, че подражавайки на харесваните им герои, започват да се интересуват от бойни изкуства, шоги, Го и др., за да заприличат на тях (Йорданова 2010: в. Стандарт, бр. 6100).

И не на последно място, трябва да се спомене, че в 18 СОУ „Уилям Гладстон” – София през учебната 2009/2010 г. функционира малоброен ученически клуб по шоги (сбирки два пъти месечно), ръководен от Mami Kojima, преподавател по японски език от JOCV. Към настоящия момент няма българи, проявяващи задълбочен интерес към шоги в качеството му на спорт


Библиография

1. БГА, Свищовец представи България на турнирите по Го и японски шах в Австрия, в-к "Дунавска Зора", год. XV, бр. 321, Свищов, 17.08.2007, с.8
2. Винер Н, Аз бях математик, изд. Народна младеж, София, 1969
3. Ивановский В., Свирин О., Русские шахматы. Таврели., изд. Русский путь, М., 2002, с. 9-11
4. Йорданова И., Анатомия на мангата (руб. Weekend), в. Стандарт, Брой 6100 Год. XVII, 9.01.2010, с. 7
5. Кислюк Л., Игра японских героев, изд. Университетская книга, М., 1996, с. 47
6. Конрад Н., Сундзъ. Удзъ. Трактати за военното изкуство, изд. Шамбала, С., 1995
7. Крил Х., Становление государственой власти в Китае. Империя Западная Чжоу, ЕВРАЗИЯ, С-П., 2001
8. Линдер И., У истоков шахматной культуры, изд. Знание, М, 1967
9.Носовский А., Японские логические игры, Астрель/АСТ, М., 2001
10. Носовский А., Японские шахматы сеги, изд. Астрель/АСТ, М., 2004
11. Соколов Н., Игра слонов и генералов, ж. Вост. коллекция, 2004, № 4.
12. Тёрнбулл С., Самураи. Военная история, ЕВРАЗИЯ, С-П., 1999
13. David Li,  The Genealogy of Chess, Premier Publishing of Bethesda (Maryland), 1998
14. Josten G., Chess - a living fossil (In memoriam Professor Joachim Petzold), Cologne, 2001
15. Fairbairn J, Shogi History ...and the Variants,  9-12, Shogi, 27, Sept. 1980.
16. Fairbairn J,  Shogi for beginners, 2nd ed.,Ishi Press, Tokyo, 1986
17. MDN, Pro shogi players square off using high schoolers as pieces, The Mainichi Daily News, 23/04/2009
18. Morris Phil, The Origins Of Judo’s Kyu/Dan Grading System, Shisei ryu aikibudo kai, 2005
19.  Murray, H.J.R., A History of Chess, Oxford University Press, Oxford, New York, etc., 1913 et seqq., p. 120, note
20.  Rowthorn C., Japan, Lonely Planet, 10th ed., 2007
21. SONSHI.COM (Sun Tzu The Art of War and Strategy Site), William Scott Wilson Interview,  2004
22. Zanon P., Qijing Shisanpian (The Classic of Weiqi in Thirteen Chapters) Its History and Translation,  Anuali Di Ca'Foscari, №3: Serie Orientale, 27, 1996

 

 
 
* * *