играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Играта Го и Трите игри
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Уилям Пинкард (1927-1989)   
Понеделник, 04 Август 2014г. 15:39ч.

Shogi, Go And Ban-sugoroku by Torii Kiyonaga (1752-1815, Japan)

Заниманията с игри е една от най-често срещаните човешки особености. Разпръснати артефакти по целия свят доказват това като откритите в Шумер фигурки за игра, игрови дъски по египетски фрески, викингски фигури за шах и игрища за игра с топка, създадени от древните империи дълбоко в Андите. Всичко това е свързано пряко със съвременни явления като съботната вечер за игра на покер в Канзас-сити и годишните мачове по Го за титлата в Токио.

Игрите безспорно са част от всяка цивилизация и дори в техните най-основни форми предполагат някаква степен на упражняване на усложняване. Повечето от тях изискват работа с абстрактното и използване на логическо мислене. По този начин те дават форма на това, което е без форма и пресъздават в умален мащаб, разпознаваеми закономерности, намиращи се под сянката на великите неразгадани въпроси.

От древни времена така наречените в Япония "три игри" са табла, шах и Го (сугороку, шоги и и-го). Шахматът вероятно идва от Индия, таблата от Близкия и Среден Изток, и Го от Китай, създадена много преди династия Хан. Таблата е хазартна игра със зарове, която се основава предимно на късмета или шанса. Шахматът в една от най-ранните си форми също е бил със зарове, но приема сегашния си вид, като отражение на йерархичния смисъл в организацията на монархическото общество и действията при военните маневри. Играта Го е най-абстрактна и "отворена" от трите игри. Свободна от сложни правила, с простотата на фигурите и дъската си, гъвкавостта и простора на действие, Го се приближава забележително близо до разбирането за идеално огледало, чрез което да се размишлява върху работата на ума.

Го се играе с черни и бели "камъни", които са равноценни, с което напомнят донякъде за бинарната математика, върху която е основана работата на компютъра. Камъните се поставят на дъската и остават на нея до края на играта. Така играта може да се възприеме като визуален запис на мисленето, което се е случило по време на провеждането й.

Преди три века изявен китайски монах отишъл в Япония. Показали  му диаграма с финална позиция на партия Го, която майстор по онова време е изиграл. Без да знае нищо за играта, освен общите описания, които му дали (това в Китай играта била в упадък), монаха изучил ходовете както били записани и не минало много време, възкликнал с голямо възхищение и уважение, че играчът трябва да е бил просветлен човек  (enlightened) - което действително било така. (Интересно е да се отбележи, че тази история се разказва, както от го-играчите, за да се покажат качествата на играта, така и от будистите, за да покажат остротата на ума на китайския монах.)

Във великата японска пиеса от 17 век „Чикаматсу” има един известен пасаж, в който се сравняват четирите части на дъската за Го с четирите сезона, черните и бели камъни с деня и нощта, 361 пресечни точки на дъската с дните на годината и централната точка на дъската с Полярната звезда. Би било лесно да измислим пищна теория около тези твърдения, но това ще замъгли основния смисъл. В тази зашеметяваща аналогия в Чикаматсу се описва усещане за огромност и включване на всичко - идеята за дъската като завършена система, нагледно представяща възможното в паяжината на света. Дъската и камъните могат да се видят като безкрайни, огромен брой линии и безкраен запас от камъни, с които да играеш,а самата игра е самият живот на играчите. (В Чикаматсу млад мъж остарява и му пораства дълга брада, докато гледа една партия Го). Понеже сме човеци, сме практически ограничени в действията си и използваме само една малка част от безкрайната дъска. Но това поле 19х19 е достатъчно голямо да побере всичко, което сложим на него. Твърди се че броят на възможните игри на това поле е по-голям от броя на атомите във Вселената.

Анонимен играч е написал "Дъската е огледало на ума на играча, докато минават моментите. Когато майстор изучава записа на игра, той може да каже момента, в който алчноста е взела превес в ученика, кога се е уморил, кога е изпаднал в глупост, и кога е дошла прислужницата с чая."

Противно на мненията на много хора, Го няма нищо общо с будизма. Защото е завършена и самостоятелна система сама за себе си, не предлага нищо противоречащо на другите системи, но всъщност играта Го е по древна от будизма. В Китай става част от Четирите изкуства, наред с поезията, рисуването и музиката. Достига Япония около VI веки за продължително време се практикува само от благородническата класа. През XVI век това се променя. Многото велики семейства и кланове, които са воювали едни срещу други са се обединени при шогуната Токугава. През последващия период на ерата Токугава (примерно, от 1600 до 1868) Го заедно с хайку, кендо, чаената церемония и т.н. е било използвано за конструктивно канализиране на енергията на хората във времена на мир. Едно общоприето название на Го на японски е Кидо. Ки е стара китайска дума за Го и До е китайска дума за Тао, което означава Път - или по конкретно път към просветление.

Всички игри канализират умствената енергия, независимо дали водят до просветление или не, но е добре да разгледаме Трите игри в техния социален контекст, защото тогава можем да видим как всяка от тях отразява определени основни характеристики от общ или частен тип.

Шахматът например, исторически наложил се като великата игра на Запада, включва монарси, армии, клане и вероятното унищожение на един крал от друг. Играта изглежда се провежда по сценария на големите митове на Запада от Махабхарта до Песента на Роланд - свалянето на герой и короноването на нов герой. Фигурите от Царя до пешката създават картина за йерархично, пирамидално общество, със стриктно определена и ограничена власт.

Таблата, любимата игра на Близкия и Среден Изток, е заета с въпроса за Шанса и Съдбата (Кисмет). Цялата игра се управлява от търкалянето на зарове, върху което играчът няма никакъв контрол. Играчите се изправя един срещу друг, но всеки се опитва да яхне вълната на късмет и тя да го доведе до победата. Губещият проклина нещастието си и опитва отново, но човекът е безпомощен в хватката на по-висши сили.

Го - играта на Древен Китай и модерна Япония (и известна по целия свят) е уникална с това, че всички фигури са равностойни и равноценни, и всяка фигура може да бъде поставена навсякъде по дъската. Целта не се свежда до разрушението, а до създаването на територия. Единичните камъни съставят групи, а групите съставят органични структури, които живеят или умират. Силата на камъка зависи от разположението му и от момента. По цялата дъска се появяват промени на растеж и упадък, движение и застой, малки загуби и временни победи. По-силният играч е учител, по-слабият е ученик. Дори днес учтивият начин да помолиш за игра е да кажеш: "Моля, научи ме".

Нещата сега са различни, в по-ранните времена, когато поети, художници, генерали и монаси са се възхищавали на Го, смисълът на играта не е бил един играч да надделее над друг, а да участват в съ-участващ диалог (шудан,"разговор с ръце") с цел да се преодолее общия враг. Общият враг бил, естествено, какъвто винаги е бил, е човешката слабост - алчност, гняв и глупост.

Всяка година през март магазини из цяла Япония правят изискани витрини във връзка с фестивала на куклите. Ако погледнете внимателно, в миниатюрните оръжия, музикалните инструменти и мебелите ще видите малка дъска за табла, японски шах и дъска за Го.

Може да се разглеждат Трите игри като полезна класификация, защото игрите, взети заедно, изграждат една цялостно виждане за света. Във философията основно се разглеждат три взаимовръзки по отношение на човека. Първото е, човекът в неговата връзка с далечните и тайнствени сили на Вселената. Второто, - човекът в обществото, което той изгражда около себе си. Третото, - човекът сам по себе си. Или, казано по друг начин, човекът е  играч на табла, човекът играч на шах, човекът играч на Го.

Тези три игри отразяват основните нужди на човешкия дух. Хората навсякъде са обхванати в социалните структури, положение и статус, всеки, който е способен на размишление, трябва понякога да мисли за неговата връзка със сполуката и съдбата.

Но чрез играта Го се преодоляват всички тревоги и ненужни размишления, претопявайки ги обратно в първоизточника им. Играта Го ни учи, че всеки започва еднакво, всеки започва с празна дъска и без ограничения и това, което се случва след това не е съдба или богатство или социално положение, а само качеството на ума.


Превод от английски: Георги Иванов,
гр. Павликени


Източник: Go and the `Three Games' by William Pinckard (1927-1989, USA)
Илюстрация: Shogi, Go And Ban-sugoroku by Torii Kiyonaga (1752-1815, Japan)

Преведох тази статия, защото тя има особено значение за мен. Споменавали са ми, чел съм за значението на игрите отвъд самото играене, простото местене на фигури. Чрез тази статия аз успях да разбера какво казваха тези хора. Това е причината да преведа статията. Освен това, статията е написана увличащо и е интересна.

от преводача

 
 
* * *