играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Хонинбо Шусай – последният самурай
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 01 Април 2010г. 18:29ч.

Както за всяка голяма фигура, така и за Хонинбо Шусай (Honinbo Shusai, 1874 -1940) има различни  и противоречиви мнения. Някои го описват като светец (Go Saint, Qi Sei), други - като пресметлив човек. По това той не е по-различен от съвременните шоу- и тв-звезди, някои от които съчетават най-противоположни качества. Може би, все пак критерий трябва да бъде качеството на партиите, които е оставил Шусай, а те определено са добри партии, от които все още се учат. Но дали подхожда за ролята на „последен самурай”, аналогична на Сайго Такамори (Saigō Takamori, 1828-1877), това всеки трябва да прецени.

Honinbo Shusai

Шусай е описан топло в книгата на Ясунари Кавабата (Kawabata Yasunari (1899-1972) „Мейджин”, където се разказва за прощалния му мач с Китани Минору. Шусай като последния самурай се бори с настъпващото ново време и новите изисквания – игра с енергичен, млад човек, игра с часовници. Но Кавабата също привежда в книгата си мнението на финансовия помощник на Шусай, че последният винаги се е интересувал от материалната страна на нещата. Един от секретарите на мача Шусай-Китани  е Ивамото Каору, един от наблюдателите - Го Сейген.  

Го Сейген има различен поглед за Шусай, с когото има скандален момент в техния мач (1934 г.). Поводът е кой е намерил ход 1 в отложената им партия: дали Шусай или неговия ученик Маеда Нобуаки. Моралният кодекс тогава изисквал всеки сам да анализира партията си.

Match 1934

 

Този инцидент в днешните времена не би бил голям проблем поне по отношение на шахматните мачове, където всеки от противниците има огромен щаб, който анализира и препоръчва  ходове и стратегии по време на целия мач. В шахмата последните мохикани са Робърт Фишер и Борис Спаски в мача им през 1972 г. в Рейкявик, Исландия; 1972-ра е годината на смъртта на Ясунари Кавабата. Те също имаха помощници, но бяха движени от ентусиазъм и идеология; след тях в ролята на помощниците влезе индустрията. Също може да се отбележи, че Фишер целенасочено използваше  за този мач и  подготовката за него вестниците и медиите за раздухване на мислими и немислими скандали.

Го Сейген в интервю с Питър Миоч изказва емоционалното си мнение за Шусай (и под влияние на спомените си за мача им): „Хитрец. Той беше хитрец. Сега той е хвален до небесата от Ки-ин (Японска Го Асоциация) и определян като един от героите на столетието, но забележете – той продаде титлата си на вестниците, за да има материална изгода, с което закупи парцел около Токио без да даде нито цент на Ки-ин или на го-общността.”

Ако е така, то Шусай се различава от Ивамото Каору (Iwamoto Kaoru, 1902 - 1999, също известен като Honinbo Kunwa). Ивамото предоставил къщата си на Ки-ин, продал имотите си, за да може с парите да популяризира Го по света. Между другото Ивамото изиграл важна роля за устройването на Го Сейген от Китай в Япония.

На границата на старото и новото време се появяват вестниците, които стават спонсори на Го в Япония  и в частност, на мача на Шусай и Китани през 1938 г; Ясунари Кавабата бил официалният кореспондент на вестника. Без вестниците „амплитудата на скандалите и светостта” се движи  в доста по-широки интервали. Все пак първият вестник в Япония се е появил през 1870 г. Излиза, че за скандалите като момент за «популяризирането на Го» били проспани цели 68 години.


Литература:
1.   Дейвид Едмънс, Джон Ейдинов. Боби Фишер отива на война. „41Т” ЕООД, С., 2006.
2.   Ясунари Кавабата. Мэйдзин. Превод на руски: Борис Корнилов, Аркадий Богатский, Киев, 2003.
3.    http://www.msoworld.com/ PIETER MIOCH INTERVIEWS GO SEIGEN, 03.03.2000.

 
 
* * *