играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

To have little is to possess.To have plenty is to be perplexed.
Lao-tsu


Да имаш малко е притежание. Да имаш много е объркване.
Лао Дзъ

* * *
 
Играта Го в епохата Мейджи
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Вторник, 04 Ноември 2008г. 15:43ч.

Imperial Hotel Tokyo

 

Революцията Мейджи (1868-1912) отхвърля старите ценности и обръща внимание на идеите, идващи от Запада. В съответствие с една от петте точки на императорската “Charter Oath”: Evil customs of the past shall be broken off and everything based upon the just laws of Nature. Между нещата, които са неглижирани е и Го, практикувана в периода Едо от „Четирите го-школи” (Хонинбо, Инуе, Ясуи, Хаяши; Honinbo, Inoue, Yasui, Hayashi), с ранг на държавни Академии.

Явният знак за упадъка в Го е през 1863, когато била отменена традиционата oshiro-go „игра в замъка” пред шогуна, в замъка Едо; повече игрите в замъка не се възстановили. Го-академиите все още получавали държавна издръжка, но без игрите в замъка, техният престиж спадал. Шогунът бил толкова зает с текущи държавни задачи, че не му е било до игра. А проблемите били значителни, защото през 1853 „черните кораби” на комодор Пери акостирали в Едо и настоявали страната да се отвори за търговия. През 1867 идва края на периода Едо (1600-1867), Япония навлиза в периода Мейджи (1868-1912).

Минава време преди японското общество да преоткрие отново старите извечни ценности, между които и играта Го и през 1924 година да се основе Нихон Киин или Японската Го Асоциация, неин пръв президент е граф Макино Нобуаки, а вице-президент е барон Окура Кичихиро. Как се стига дотук?

Според съвременно социологическо проучване, само 30 % от японските ученици знаят, кои са най-активните деятели на Мейджи. Тогава нека ги изброим: Окубо Тошимичи (1832-78), Кидо Коин (1833-1877), Сайго Такамори (1827-1877) и техният идеен предтеча Йошида Шоин (1830-1859). Оказва, се че много от най-активните деятели на Мейджи са почитатели на играта Го. Нека отбележим веднага, че има безспорни данни, че Окубо и Кидо са практикували Го, при това Окубо е приравнявал Го с държавността. Неговият втори син е Макино Нобуаки, страстен почитател на Го, станал първия президент на Нихон Киин; неговият пра-пра внук е сегашният премиер на Япония – Таро Асо.

Любими занимания на Кидо Коин били калиграфията, хайку и Го. Внук на Кидо е маркиз  Кидо Коичи (1889-1977), пазител на императорския печат. Сайго Такамори, всъщност е прототипът, който е послужил в известния филм „Последният самурай”, където Кен Ватанабе играе тази роля. Сайго е бил патрон на прочутия адмирал Того (Того и Ямамото са двамата най-изтъкнати японски адмирали). За Окубо Тошимичи, Кидо Коин и Сайго Такамори има толкова много написано, че е немислимо да се каже тук.

Във критично важната за модернизирането на Япония „мисия на Ивакура” до Америка и Европа, участвали Ивакура Томоми, Окубо Тошимичи, Кидо Коин и историка Куме Кунитаке. И още 48 придружаващи лица, между които бил и Макино Нобуаки, който написал: „След революцията Мейджи двете най-важни събития за изграждането на държавата бяха премахването на старата административна система и мисията Ивакура.”

Много интересна фигура е Йошида Шоин, за когото няма преки данни, че се интересувал от Го. Той на пет години започнал да изучава китайската философия с Мендзъ, на осем години започва да изучава китайска стратегия със Сундзъ. На 18 години станал съветник на своя даймьо и преподавател в училището му. По-късно Шоин се учил при един друг забележителен стратег Сакума Шодзан в Едо. Шоин има забележителни ученици: Кидо Коин, Тагасуки Шинсаку (който умира на 28 г, иначе би бил значителна фигура), Иное Каору, Аритомо Ямагата (роден в Хаги. Ямагата е талантлив градинар и дори днес създадените от него градини се смятат за шедьовър на японското изкуство. Освен това той се увлича по класическата японска поезия и сам пише стихове), Ито Хиробуми (първият японски премиер министър).

През 1923, голямото токийско земетресение разрушава почти всичко, включително е постройките на четирите го-школи. Тяхното съществуване е поставено на карта, и те виждат, че не е допустимо повече да враждуват. „Империал хотел”, който през същата година на земетресението е обновен от архитекта Франк Лойд Райт, е невредим. Именно тук барон Окура събира съперничещите си го-групировки. Чрез серия от преговори е достигнато до съгласие да се основе Нихон Киин през 1924, а щаб-квартирата става именно Империал хотел, където се помещава Асоциацията и до ден днешен. От този момент японските вестници стават главни спонсори на спортния живот и се организират множество мачове. Всъщност, вестниците, които формират общественото мнение, виждат, че Го не е отживелица от миналото.

Вице-президентът на Нихон Киин, барон Окура Кичихиро, бил син на предприемача Окура Кихаширо (1837-1928), изградил хотелска и банкова група, отделно Токийският Икономически Университет. Барон Окура Кичихиро е учил в „Тринити коледж” в Кембридж, участвал е в първото световно автомобилно рали в Брукланд, 1907, и се класирал втори. Той е един от пионерите при въвеждането на моторните коли в Япония.

За президент на Нихон Киин бил избран граф Макино Нобуаки (1861-1949), вторият син на Окубо Тошимичи. Макино участвал в известната Ивакура мисия в САЩ, бил е посланик на Япония на Парижката мирна конференция през 1919, завършила Първата световна война. Заемал е редица държавни длъжности, бил я няколко пъти министър в различни кабинети. След Втората световна война, поради безупречната му репутация, му е било предложено да оглави водещата Либерална партия, той отказал поради напредналата си възраст. Първият следвоенен премиер министър, Йошида Шигеру, е бил женен за неговата дъщеря.

 

 
 
* * *