|
Седемте бога на щастието |
|
|
Автор: Йони Лазаров
|
|
Петък, 05 Март 2010г. 20:53ч. |
|
Седемте бога на щастието (шичифукуджин, shichifukujin) стават популярни в първите години на период Едо сред градското население. Това било време на отслабване на будизма, а култът към седемте бога на щастието бил синкретичен и ориентиран на получаване на материални блага в този живот. Добре предава духа на това време картината на Кубо Шунман (Kubo Shunman, 1757-1820):

|
|
Продължение...
|
|
|
Клан Ходжо игнорира Го, шоги и флейта |
|
|
Автор: Йони Лазаров
|
|
Четвъртък, 04 Март 2010г. 10:32ч. |
|
Средновековният японски клан Ходжо дава пример с целенасочено игнориране на играта Го, шоги и флейта. Нека проследим с няколко щрихи съдбата на семейството, което било влиятелно през период Сенгоку.

Статуя на Ходжо Суон, Одавара, Япония
|
|
Продължение...
|
|
Ученият фон Зиболд (1796-1866) |
|
|
Автор: Йони Лазаров
|
|
Сряда, 03 Март 2010г. 16:15ч. |
|

Енциклопедията на Брокхаус&Ефрон дава следната справка за Филип Франц фон Зиболд (von Siebold, 1796-1866). Немски естествоизпитател и изследовател на Япония, където пристигнал през 1823 в качеството си на лекар на служба в източно-холандската компания. В Едо от императорския библиотекар се сдобил с карта на Япония, за което и бил принуден да напусне през 1830 и се върнал в Холандия. През 1859-62 отново живеел в Япония, след това във Вюрцбург. Зиболд издал следните книги: "Flora japo n ica" (Лейд. 1835 и сл.); "Nippon, Archief voor de beschrijving van Japan" (Лейд. 1832 и cл.); "Chinezisch-japanezisches Wörterbuch" (Лейд. 1838-41); "Catalogus librorum Japan." (Лейд. 1841); "Fauna japonica" (7 т. Лейд. 1833-51; в сотрудничестве с Темминком, Г. Шлегелем и ван-Гааном); "Isagoge in bibliothecam japon." (Лейд. 1811); "Bibliotheca japonica" (6 т., Лейд. 1833-41; вместе с И. Гофманом).
|
|
Продължение...
|
|
Дъжд от стрели |
|
|
Автор: Йони Лазаров
|
|
Вторник, 02 Март 2010г. 19:54ч. |
|
Бойната тактика „дъжд от стрели и копия” се е използвала от древните бойци на Изток и на Запад. Среща се в прочутия диалог приведен в „История” от Херодот (книга седма „Полихимния”, 226):

„От всички тези доблестни лакедемоняни и теспийци, най-доблестният, както казват, бил спартанеца Диенек. По разказите, още преди началото на битката с мидяните, той чул от един човек от Трахина: ако варварите пуснат своите стрели, от облака от стрели, ще се получи слънчево затъмнение. Толкова много стрели имали персите! Диенек, както казват съвсем не се уплашил от числеността на варварите и безгрижно отговорил: „Нашият приятел от Трахина ни донесе прекрасна вест: ако мидяните затъмнят слънцето, то може да се сражаваме на сянка.”
|
|
Продължение...
|
|
Правилата на Го чрез митологии 3 |
|
|
Автор: Йони Лазаров
|
|
Понеделник, 01 Март 2010г. 20:08ч. |
|
Победителят не взема всичко В края на една партия на Го се пристъпва към броене на резултата, респективно определяне на победителя. Отчита се завладяната територия и пленените камъни. От това се вижда, че всеки от двамата играчи има някакви «активи», които да отчита, тоест никой не е «капо». Става така, например, че единият играч побеждава с 67 точки срещу 34, или се казва: побеждава с разлика 33 точки.
|
|
Продължение...
|
|
Правилата на Го чрез митологии 2 |
|
|
Автор: Йони Лазаров
|
|
Неделя, 28 Февруари 2010г. 16:41ч. |
|
Правилото „ко” чрез японския опит Правилото „ко” има своя аналог в социалната практика. Всеволод Овчинников привежда следния анализ, основан на познаването му на японския опит. За деловите отношения в Япония е характерно, че страната, принудена да направи големи отстъпки, по традиция получава най-големи отстъпки при решението на някакъв друг въпрос, на пръв поглед съвършенно не свързано с първото, или получава уверения, че ако подобен спор възникне в бъдеще, решение ще бъде прието в нейна полза. Готовността към компромис била считана за добродетел, който трябвало да бъде възнаградена. (Овчинников 1987, с.91).
|
|
Продължение...
|
|
|
|
|
|
|
Страница 6 от 27 |