Здравейте всички! Макар и съвсем отскорошен жител на Вейкиландия, знам за Го от много години. Като играч - още съм далече от това да бъда интересен опонент на някой от вас, но за сметка на това се интересувам живо от прилагането на Го в реалния живот:

Доколко принципите на тази игра са приложими в съвременния бизнес и мениджмънт? Ако сте чели книгата на Мисуюки Миура за Го и азиатската сатратегия в бизнеса - ще се радвам да я коментираме.

А в политиката? Или - в Изкуството на войната на Сун Дзъ - какви Го принципи виждате там? А не може да не продължим темата и с "36-те стратегеми", които също са приложими в тези три преливащи се области - бизнес, политика и война.

Интересна е и "Го" интерпретацията в партизанската война на Мао през 30-те г. в Китай или на виетнамците срещу САЩ, когато малки, зле въоръжени партизански отряди от обикновени селяни побеждават оргомни въоръжени до зъби армии, на чело на които стоят генерали-професионалисти?

Конкретната стратегия е като произведение на изкуството. Значи тя е свързана с личността на стратега. В такъв случай прилагането на Го в бизнеса, войната, политиката, зависи от личността, качествата, начина на мислене, възпитанието и още много други личностни черти изградени или в процес на изграждане в бизнесмена, война или спортиста.



Нека в този смисъл си припомним филма (или книгата) Шогун. Тоширо Мифуне е добър пример. Ако разгледаме внимателно клипчето ще забележим веднага неговата поза, излъчване и харизма. Актьорът, разбира се, е чудесен в тази роля, но по-важен е персонажа, който изгражда. От пръв поглед прави впечатление личността, това е роден победител, войн, който няма да се спре пред нищо, за да спечели всяка една битка. Човек, който не познава загубата и не би желал да се запознава с нея, защото загубата на неговия език е синоним на Смъртта. Ако се върнем към Го в този смисъл може да кажем, че Го стратегиите са изискани, културни и дори философски, но те в никакъв случай не са нежни, емоционални или сантиментални. Стратегиите в бизнеса, политиката и най-вече във войната също не търпят размекване така да се каже. С една дума в тази игра, както и във всички останали игри, които човек играе или си победител (хищник)или си жертва (губещ). По този начин личността на стратега има основна роля в създаването, провеждането и завършването на стратегията.

като видях подписа ти - имам приятел - треньор по айкидо; с него откриваме доста общо м/у айкидо и Го: Не се търси директен, а заобиколен път; агресията се пресича в зародиш. Не се търси унищожение на опонента, а по-скоро доминация и контрол над него в рамките на съвместно съществуване; айкидо всъщност е начин да убедиш агресора, че няма смисъл от агресия; все пак, след схватката, има победен, но той не е убит/унищожен, а е подчинен и обезопасен.

В бизнес/политика/война тези принципи за доминация без унищожения спестяват ненужната загуба на ресурси - войници и техника /или печалба при ценова война/; ако се търси пълна победа на всяка цена чрез пълно унищожение на врага, накрая победата излиза много скъпо. Победата става пирова и нямаш ресурс да продължиш кампанията. Затова е по-мъдро да държиш врага си под контрол и да доминираш в заемането на повече територия и повече стратегически опции/възможности за победа, вместо да се избивате "до последния човек". Победата е да го направиш безопасен за теб, да го убедиш, че няма смисъл да те напада. В дълъг срок даже е добре да "си отглеждаш" малки врагове, които да поддържат твоята боеспособност (като боксова круша) без обаче да ги оставяш да станат реална заплаха за теб. Ако станеш монополист и няма с кого да се конкурираш, ще спреш да се развиваш, ще стоиш на стари лаври и след време ще станеш неадекватен на реалността и накрая ще бъдеш отхвърлен от нея, а "пълната победа" може да се окаже първа стъпка в пътя към самоунищожението. Затова Кока Кола има нужда от Пепси. Ножът има нужда от друг нож, за да бъде наточен и винаги във форма.

Мисля, че дискусията между нас с templar показва подхода и двата различни начина на мислене, а от там и стратегии на Запада и Изтока. Моята тема бе развита в типично западен стил (макар източното изкуство на мислене да не ми е никак чуждо) на агресивно търсене на победа на всяка цена, защото алтернативата е загуба или попадане в графата на жертвите. Наистина колкото и да се интересуваме от различни източни техники, стратегии, учения ние не можем да избягаме от средата, в която сме отраснали и възпитавани. Можем до някъде да смечким начина си на мислене обаче със занимания с източни традиционни изкуства, в които включвам както Го и други техни игри, така и заниманията с калиграфия, икебана, бойни спортове.

От свя страна templar представя една мъдра, спокойна и лишена от явна агресивност стратегия, която често се оказва печеливша. Но не винаги. Същото важи и за западните модели за правене на бизнес, политика, война, те също не винаги са печеливши.

Колкото за бойните спортове те също отлично влизат в дискусията, макар и да не са споменати в заглавието на темата. Като форма на физическо възпитание и спорт, която цели подобряване на здравето и физическата култура чрез системни занимания, те имат образователна, социална, културна и възстановителна функция. В тази си част бойните изкуства много си приличат с логическите игри и опита придобит в тях може успешно (дори е задължително) да се прилага в бизнес и политечески стратегии. Ето едно определение за честна игра, което открих и може да ни бъде от полза в разговора.

Честната игра (fair play) се отнася да всички участници и включва равните шансове на всеки да постигне победа и има честно, прямо, еднозначно и почтително поведение спрямо останалите участници дори когато те не се отнасят по този начин. Честната игра включва уважение към другите, към отбора, към опонента, към организаторите, официалните лица и т.н. Честната игра е етична норма и е част от нагласите на личността, нейните ценности и поведенчески модели, които детерминират обичайната реакция на желания, страхове, предизвикателства, възможности, провали и успехи, и обичайно се представлява поведението на емпатия и взаимопомощ спрямо опонента или ръкостискането след срещата.

а най-интересно е, че и аз не съм 100%-в застъпник на изтока пък и templar не звучи никак далекоизточно...

за мен изток-запад са като лява-дясна ръка или око; не бих искал да се рязделя с едното заради другото и не ги виждам като конфликтни противоположности. Даже напротив - с две ръце съм по-сръчен, с две очи виждам по-добре. Напр. Ханибал и Сципион II Африкански са перфектни примери за зряла и дълбока стратегия, а и двамата са живели по-назапад и от нас , не са се учили от Сун Дзъ, нито са играли Го. Стратегията е общочовешко достояние. Сещам се за книгите на Робърт Грийн - 33 стратегии на войната, 48 закона на властта - примерите са от всички култури и епохи.

Зрялата стратегия ползва изтока и запада, директния и индиректния подход, спокойствието и яростта - като двете си ръце и двете си очи. Дори самото противопоставяне запад vs. изток показва непълнота, а яростните застъпници на едното или другото показват своята незрялост. Такива са и споровете сред момчетата на тема "кое бойно изкуство е най-доброто" - едва ли има еднознаен отговор. Освен това - стилът е като автомобил, но майсторът е като шофьора. Дали Шумахер с трабант е по-добър/бърз от пълен аматьор на Ферари? А важно е не как ще стартираш, а как ще финишираш... Все пак - практическият сблъсък ще даде отговора. Но той пак ще бъде условен и конкретен за конкретната ситуация. Напълно универсален отговор едва ли може изобщо да се даде.

а освен нас двамата - дали има и други вейкиландци, които да се включат?

Филмче за разликите между шах и Го...