Даян Вей Лян. Нефритовото око. Изд. "Сиела", превод от англ. Цветана Генчева, С., 2007:


Казват, че докато расте, дъщерята се променя осемнайсет пъти, и колкото повече се променя, толкова по-красива става.


Двамата със Стария Ма от време навреме се отбиваме в "Намерих си късмета", за да изиграем по една партия ма-джонг - не повече от трийсет, читирийсет юана, просто да си направим кефа.


Денят се оказа съвсем обикновен, почти незабелижим, от онези, които фабриката на живота бълва на конвейр седмица след седмица, от началото на времето.


Небето приличаше на огромен черен похлупак, готов да се спусне още по-ниско.


Иззад притъмнелия прозорец долетя вик на раннобудна птица. Скоро щеше да просветлее и денят да нахлуе като вълна, насочила се към брега. Хоризонтът щеше да порозовее и да донесе докосването до рая.

Марио Варгас Льоса. Разговор в "Катедралата". Народна култура, С., 1985, превод от испански Хуанита Линкова.

"До входа има барака, а на нея надпис "Администрация". Един плешив мъж с очила и по риза с къси ръкави дреме до някакво отрупано с хартия писалище. Сантяго тропва по масата: отвлекли са кучето ми, измъкнали сте го от ръцете на жена ми; човекът уплашено подскача, по дяволите, няма да оставя това така."

"освен футболът обичал и борбата кеч. Водеше я на Луна Парк и там й обясняваше..."

"Дали не беше през оная година, Салвалита, когато видя, че университетът е бунище, а не рай, както си мислеше?"

"Университетът отразява положението в страната, казваше Хакобо, преди двайсет години тези преподаватели навярно са били прогресивни и начетени, а после, под влияние на средата са се обуржуазили и са станали посредствени."

Юстайн Гордер. Светът на Софи. Изд. Хемус, С., 1997, превела от немски Яна Кожухарова:

Що е философия?
Мила Софи, хората имат различни хобита. Някои колекционират монети или пощенски марки, други се занимават с ръкоделие, трети посвещават почти цялото си свободно време на определен спорт.

Мнозина обичат да четат. Но четивата са твърде различни. Някои четат само вестници или комикси, други предпочитат романи, трети - книги на определени теми от рода на астрономия, зоология или разни технически изобретения.

ИДЕАЛЕН ДЕН ЗА ЛОВ НА РИБКА-БАНАНКА
Разказ от Джеръм Селинджър

Source: 123.dir.bg
Превел Тодор Вълчев


- Моля ви се, госпожице Карпентър! Аз си разбирам от работата - отвърна той. - Ей, отваряй си очите на четири за рибки-бананки. Днес е идеален ден за лов на рибка-бананка.

- Не виждам нито една - каза Сибил.

- Това не ме учудва. Тези риби имат странни навици. - Той продължаваше да бута напред дюшека. Водата още не стигаше до гърдите му. - Техният живот е тъжна работа - продължи той. - Знаеш ли какво правят те, Сибил?

Момиченцето поклати глава.

- Доплуват до някоя подводна пещера, в която има купища банани. Преди да влязат в пещерата, те не се отличават по нищо от другите риби. Но влязат ли веднъж вътре, държат се като свини. Аз знам с положителност, че някои рибки-бананки са изяждали в бананова пещера до седемдесет и осем банана. Той тласна дюшека и пасажерката му още по-навътре. - Естествено след такова ядене те така се издуват, че не могат да излязат от пещерата. Просто е невъзможно да минат през вратата.

- Ей, не много навътре! - извика Сибил. - Е, и какво става с тях?

- С кои тях?

- С рибките-бананки.

- Ааа, имаш предвид след като изядат толкова много банани, че не могат да се измъкнат от пещерата?

- Да - каза Сибил.

- Мъчно ми е да говоря за това, Сибил. Те умират.

- Защо? - попита Сибил.

- Защото, хваща ги бананова треска - една страшна болест.

Барак Обама. Дързостта на надеждата. "Сиера", С., 2008, превод Иван Диков.


Но той се обръща към почти празна зала: присъстват само председаталстващият, няколко членове на политически екипи, репортерът на сената и будното око на Си-Спан. Ораторът свършва и излиза. Квестор в синя униформа прибира безмълвно изявлението за официалните протоколи. Появява се друг сенатор - този път жена, изправя се на банката и търси процедурна възможност да произнесе словото си, повтаряйки целия ритуал.
В най-знаменитото съвещателно тяло на света никой не слуша никого.


Не, обезпокояваща всъщност е разликата между величината на нашите предизвикателства и нищожността на политиката ни: лекотата, с която дребни, незначителни неща отвличат вниманието ни, хронично избягване на трудни решения, очевидната ни неспособност да изградим работен консенсус за справяне с който и да било голям проблем.
Съзнаваме, глобалната конкуренция - да не говорим за искрения ангажимент към ценностите на равните възможности и на вертикалната социална необходимост - ни налага да преработим образователната си система от игла до конец, да попълним учителския корпус, да се заловим с преподаване на математика и природни науки и да избавим от неграмотността децата от вътрешните градски квартали.

Знаем, че здравната ни система е банкрутирала. Тя е невероятно скъпа, ужасно неефективно и зле приспособена към икономиката, която вече не е основана върху заетост при един работодател през целия живот.

..."В края на краищата откъде знаем, че две и две прави четири? Или, че съществува земно притегляне? Или, че миналото е непроменимо? Щом като и миналото и реалният свят съществуват само в съзнанието, а самото съзнание подлежи на контрол - тогава какво?...Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало..."

Джордж Оруел - 1984