Го и другите логически игри се играят с камъчета (фигури) върху дървено табло. След като вече има рубрика "Метафори за Камъка", е нормално да има и "Метафори за Дървото".

Камъните и дървото са много древни материали - съответстващи на древността на Го и другите логически игри. Тези материали, до голяма степен оформят и названието "настолни игри".

Освен всичко друго камъкът и дървото се срещат в китайския и в японския йероглиф за Го!

Световното дърво е характерен мито-поетически образ, символизиращ универсална концепция за света. Световното дърво практически е известно навсякъде, а също в неговите варианти, които акцентират върху различните му функции: дърво на живота, дърво на плодородието, дърво на центъра, дърво на възхождението, небесно дърво, шаманско дърво, мистическо дърво, дърво на познанието, дърво на смъртта, дърво на злото, дърво на подземния свят.

С дървото са свързани такива образи като: ос, център на света, световен стълп, световна планина, храм, стълба, триумфална арка, колона, обелиск, трон...

Келтско дърво на живота:

Източвик: religiology.org/index.php?page=191

Синтезиран израз на митологичните представи на олмеките е стела-глифика (датирана от периода 900-500 г. пр. Хр.), върху която е изобразено претворяването на света. Каменното дърво на живота се преражда в облика на бог на царевицата (на маиса), а това може да се тълкува като „пренареждане“ на творението.

Световното дърво се помещава в сакралния център на света и заема вертикално положение. Около него се определя и организира вселенското пространство. При членение на дървото по вертикал се наблюдава: долно – корени; средно – ствол; горно – клони и листа. Има вертикални противопоставяния – земя – небе, огън – влага (вода). Основните зони са: горната (небесното царство), средната (земята), долната зона (подземното царство).

Редица фактори говорят, че дървото е свързано с брачните отношения и по-широко с гинеалогията на рода – родословно дърво. Почитта към родителите е разпространена навсякъде практика; особено застъпена в конфуцианската сфера. А знае, се че ин и ян са свързани с брачни отношения, или взаимно-спрегнати – едното не може без другото.

Има и образ на обърнатото световно дърво. Именно такава е китайската представа. Там корените са в небето – десет небесни ствола; а клоните са обърнати към земята – дванадесет земни клона. Тъй като корените са причините, а клоните последствията – идеите за играта Го идват от Небето, а се материализират на Земята; казано с други думи – кръглите небесни камъчета се появяват на квадратното табло и показват небесните образци...

"Дървена ваканция"

Кенет Уайт, Големият бряг. Книгоиздателство "Георги Бакалов" - Варна, 1985, с. 54, превод Николай Кънчев:

"Ако руните са били добре направени, считали са ги в най-древни времена за носители на някаква сила. Всички поотделно носят името на един бог. Аз видях в Готланд (Готланд, хехе) къмък, върху който да се увеличи магичната сила, може би бяха поставили клони по знака и той приличаше на бор. В този случай приликата между знака и дървото е несъмнено случайна. Но в писмеността на келтите огам подобни съвпадения не са случайни. Всеки знак от азбуката огам съответствува на едно дърво. Така например първия знак (хоризонтална черта отляво на средна отвесна линия) напомня на бреза. А трите първи знака (бреза, оскруша, ясен) образуват името на великия слънчев бог Веленос (блестящия)."

Корените български...в буквалния смисъл!

В почти всички краища на България е запазен обичаят един род да се събира в определено време от годината около някой дъб или чинар - свещеното родово дърво. Родът трябва да се грижи за дървото, защото ако то започне да залинява и съхне, това вещае тежки времена.
Тази традиция е запазена от древността, когато колобрите на старите ханове засаждали свещено дърво - чинар или дъб, за да бъде живо и пазено делото на хана, да расте и се “разлиства” неговата страна и да издържа на вековете и бурите.
Българските лъвове на националния герб също са стъпили здраво върху дъбови клонки, отрупани с жълъди!
Легендата...
Легендата мълви, че някога, преди почти 1000 години, българският цар Самуил наредил да се засади дърво – чинар – в столицата Охрид. Когато още било младо дървото, Самуил забил меча си в неговия ствол, за да бележи могъществото на държавата. По онова време българското царство покривало почти целия Балкански полуостров.
Годините се нижели, чинарът растял, стволът се обвил около меча и се сраснал с него, клоните се издигали към небесата, силни и могъщи...
В следващите векове България преживяла възходи и падения, а мечът все стоял забит в могъщото дърво...
Отминали столетия и над България надвиснал османският облак...И пак според легендата, когато османците превзели Охрид, местният валия изтръгнал меча на Самуил от сърцето на стария чинар...тогава България пада под османско робство...
Притчата...
Някога цар Борис-Михаил подарил на Свети Климент три къщи в Девол. До къщите построили три черкви, a помежду им пътека - гола, каменна, неприветлива.
Климент повикал монаха, който се грижел за градините, и му рекъл: “Брате, нужно е да посадим дървета край пътеките”.
Монахът отвърнал: “Святиня ти, мога да посадя липи и тополи, след десетина години ще има сянка, и гнезда, и птича песен. Но и тополата и липата са меки дървета, не стават ни за кол, ни за греда, ни за къща, ни за мост”.
Свети Климент запитал: “Тогава?”
Монахът изрекъл: “Дъбове. Само че дъбът расте 50-100 години. Нито ти, нито аз ще минем нявга под сянката на тези дъбове”.
Свети Климент повелил: “Още днес посадете дъбове!”

Преди години и аз направих такова дърво на рода ни. Скоро ще се съберем и опознаем, защото то се оказа с толкова много клони от роднини, за които не съм и подозирала, че съществуват.Нека запазим родовете си и помним техните корени!!!

В "Бхагавадгите" Космическое дерево выражает не только Вселенную, но также положение человека в мире: "...Существует бессмертное дерево баньян, корни которого растут вверх, а ветви - вниз, а листья его - ведические гимны. Знающий это дерево познал Веды [...] Истинную форму этого дерева нельзя постичь в этом мире. Никто не может понять, где оно оканчивается, где начинается и где его основание. Но необходимо со всей решимостью срубить это дерево, чьи корни глубоко ушли в землю, оружием отрешенности. После этого надо найти то место, достигнув которого никто и никогда назад не возвращается, и там вручить себя Верховному божественному существу, с которого все началось и от которого все распространилось с незапамятных времен" (XV, 1-3).


Мировое древо, корни которого простираются к Небу, а ветви - к Земле, встречается и в древнееврейском учении (Зогар), и в исламском предании о "Древе счастья", и в скандинавской мифологии, и в зафиксированных в XX в. ритуалах австралийских племен.

Дзенски майстор за рисуване на дърво:

"За да нарисуваш дърво, трябва да почувстваш себе си дърво, да одървенееш. За това трябва да застанеш с главата надолу, защото косите са подобни на корените на дърветата. Ето това е естественост (цжижан) при рисуването на дърветата."

Може ли да се направи дъска за Го от тези дървета

Тайванско дърво

Туристы обычно стремятся увидеть своими глазами и «волшебное дерево» гор Алишань. Это знаменитый туполистный кипарис, венчающий самую высокую вершину Алишаня. Мощный ствол в более чем десять обхватов имеет толщину в 23 м, а высота дерева составляет 52 м. По предварительным подсчетам, этому дереву уже более 3000 лет, однако несмотря на свой «более чем преклонный возраст» кипарисимеет развесистую крону и известен как «царь-дерево Азии».

www.rmhb.com.cn/chpic/htdocs/russia/200808/news/06.htm