Какви са параметрите и значението на загубата и победата в логическите игри; особено в Шах и Го?
Какво е тяхното значение в състезателния и извън-състезателния живот? Какви форми приемат? Как оформят бъдещия състезател и човек?

Логическите игри са игри "С сума равна на нула" - това означава, че победата на един е загуба за другия и обратно. В живота, обаче трябва да измисляме "игри с положителна сума", където всички печелят!

Дали днешната загуба, подготвя бъдещата победа? Какво печелим, когато губим; какво губим, когато печелим?

Йохан Хойзинха, "Homo Ludens" (Играещият човек):

"Най-тясно свързано с играта е понятието да печелиш. При индивидуалната игра постигането на целта на играта още не е печелене. Понятието печелене само когато човек играе с друг.
Какво означава да печелиш? Какво се печели? - Да спечелиш значи да демонстрираш превъзходство в изхода на играта. Но това демонстрирано превъзходство и5ма тенденцията да се разпространява и в други области. И точно в този момент е спечелено нещо повече от самата игра. Спечелен е авторитет, постигната е чест. (...). Най.чистият пример за победа, която не се изразява в нищо осезаемо или консумативно освен самото печелене е шахът."

В същата книга, Хойзинха дава интересен пример:

"Персийският шах по време на посещение в Англия на покана да присъства на конни състезания отговорил, че "той знае, че единият кон бяга по-бързо от другия", и е бил напълно прав за себе си."
Това според мен показва, колко е безсмислено занятието да гледаме едно състезание, само и само да се убедим, че X ще стане първи, Y ще стане втори, Z ще стане трети. Но всеки има право да се разпорежда с отпуснатото му за живот време.

Без да смятам, че навлизам дълбоко в темата: нека да кажа два примера, които обогатяват виждането по темата.

В "Изкуството на войната" на Сун Цзъ - има степенуване на пълководците - като добър е този който от 10 битки печели поне 5, преди него се нарежда този, който от 100 битки печели 99, но губи една и най-добрият е този който не губи нито една - може би защото никога не се бие.

Също така има различни методи за ичисляване на резултатите от изборите, т.е. за класация на тези който са най-добри. При игра всеки срещу всеки, може да се окаже, че няма победител, при преброяване на гласовете по-пропорционална система, може да се окаже че има победител, който не е най-добрия. Тогава изведъж се оказва, че този който печели - зависи от начина на по който смятаме и броим, тоест от правилата на играта.

Една даоска притча, която добре илюстрира илюзорността на загубата и победата

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!
Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!
След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

2 Teodor Nedev

Въпрос - има ли несубективни оценки?

Това е друг вариант на същата притча.

"Давным-давно у северной границы Китая жил человек, постигавший даосизм. Однажды его лошадь без всякой причины ушла на территорию северных племен. Все сочувствовали ему. «Может, это скоро обернётся благословением», – сказал он. Прошло несколько месяцев, животное вернулось, приведя за собой прекрасную лошадь с севера. Все стали его поздравлять. «Это может скоро оказаться причиной неудачи», – сказал он. Его сын любил ездить верхом и однажды, катаясь на этой лошади, он упал и сильно травмировал бедро. Все ему сочувствовали. А отец сказал: «Это может скоро обернуться благословением». Через год северные племена начали большое вторжение в пограничные районы. Все здоровые молодые люди взялись за оружие и встали на борьбу с захватчиками. В результате у границы девять из десяти мужчин погибли. Сын этого человека не участвовал в войне, поскольку был инвалидом. Таким образом, и сын, и отец сохранили себе жизнь."

Во всём имеется и потеря, и приобретение. Это принцип. Если вы всегда переживаете даже при небольшой утрате или выгоде, это добавит вам неприятности в жизни.

Испытывая благословение или перенося несчастье, во время потери или приобретения, мы всегда должны оставаться добродушными и спокойными.

Теряя – не плачь, приобретая – не радуйся.

Губейки - не плачи, печелейки - не се радвай. Китайска пословица.

В същност акцентът е върху промяната, относителноста на нашите представи за добро и лошо, оценката която даваме на нещата и събитията около нас в повечето случаи е субективна.

Друг момент - думата добро - има смисъл на и на имане, имущество, придобивка, а лошо - загуба, беда.

Когато описваме и твърдим - това е така, това така ли е? Възможно ли е описание независещо от субекта, същият проблем съществува и в съвременната физика при описанието на квантови обекти, когато наблюдателя влияе на наблюдавания обект.

Ето какво казва изтъкнатата го-учителка Джанис Ким, американка от корейски произход, на лекция:

"...когато веднъж можеш да играеш ходове без страх от загуба и умиране, това е начина за подобряване на играта."
” Once you can “play moves without fear of losing or dying, that’s the way to improve,” she added.

Източник American Go E-Journal, August 7, 2008; Volume 9, #40 Special

Това е реплика, т.е. поетичен отговор

Намерих думи, казах ги и се загубиха.
Потърсих думи и не ги намерих, загубен съм.
Мълча и думите ми идват като гости,
Говоря пак и всички те си тръгват.

Спечелих нещо и пак дойдоха гости.
Загубих, има пак навалица.
Във Вейкиландия пак ще вали,
кога не знам, така променливо е времето.

Няколко мисли от "Дървото на желанията" на Нагарджуна.

"Дори да прекарваш живота си
като убиваш (враговете си),
ти никога не ще свършиш с всички тях.
Обаче, ако се пребориш със своя гняв,
истинският ти враг ще бъде сразен."

"Тук е мястото за действия.
Там е мястото за резултати.
Каквото и да направиш тук,
със сигурност ще се отрази там."

Takemiya Masaki 9P says that aiming to win is a big mistake. Not only does this undermine your enjoyment of the game you're playing, it also hinders becoming stronger. So what are we supposed to be aiming at when we play? Two complementary aims are appropriate, according to Takemiya: having a good time doing something that's fun to do and becoming a stronger player. If you are concerned about winning the game you are playing, neither of these aims is likely to be achieved. You will be too worried about which play will enable you to win and not knowing that will make you anxious. It's hard to enjoy activities that make you anxious. The proper goal is achieving a better understanding of the game and enjoying the excitement of constantly discovering new things on the board. In this way go is like life. Happiness comes from enjoying what is happening and not worrying about what might happen later. This requires focusing on what is happening at the moment. The thing to look for is not how to win, but what makes good shape, what responds most efficiently to the situation on the board at this moment - and then be delighted when your opponent confronts you with something unexpected, an opportunity to encounternew possibilities. When most people encounter something in the game for the first time, such as an opponent making their first play on the 6-4 point, they are more likely to break out in a cold sweat than to smile and think "Great, I've never played this way before - this will be fun." Takemiya would say that this is very sad. I think he's right.

Източник: American Go E-Journal Volume 9, #43: August 11, 2008

В едно индийско племе съществувал следният обичай:
когато не им потръгне в някакво сблъскване или битка, всички искат прошка от Слънцето, което е техен бог, сякаш не са постъпили справедливо; своя успех или неуспех те приписват на божия разум и също така на него подчиняват своите мисли и съждения.
Според: "Histoire generale des Indes" на Гомара

"Съзаклятието Водолей" на Мерилин Фъргюсън:

"Когато животът се превърне в процес, изчезва старото разграничаване между победа и загуба, успех и провал. Всяко нещо, дори негативният резултат, съдържа потенциалната възможност да ни научи на нещо и да продължи търсенията ни. Ние експериментираме, изследваме. В разширената парадигма няма "врагове", само тези полезни, макар и дразнещи хора, които с противопоставянето си насочват вниманието към проблемни места като увеличително огледало.
(...)
Толкова време сме играли игри, които не ни интересуват, и то според правила, в които не вярваме. Ако в живота ни е имало изкуство, то никога не е било по наша идея. А когато животът се живее като изкуство, той си открива свои собствени пътища, създава си собствени прятели и своя собствена музика, вижда със собствените си очи. "Вървя опипом все натам, където трябва да отида, оставил се на просветлените си пръсти", пише поетът Ерик Баркър.

За трансформираният аз, както и за твореца, успехът никога не е място, където да останеш, а само моментна награда. Радостта е в това да поемаш риск, да твориш ново. Юджийн О'Нийл осмива "чистия " успех:

Хората, които постигнат успех, но не продължат по-нататък, към някой по-голям провал, са духовни еснафи. Спрат ли насред успеха, това е доказателство за жалката им посредственост. Колко ли сладки трябва да са сънищата им!…Само чрез недостижимото човек постига надежда, за която си струва да живее и умре – и така да постигне себе си.

Един инженер-проектант препоръчва: "Правете нещата в духа на проектантските търсения. Бъдете готови да приемете, че сте сгрешили и да започнете отново проекта. Провал няма."

Ако възприемем художествено-научен възглед към живота, тогава няма провал. Всеки експеримент дава резултати: от него се учим. И понеже той добавя нещо към знанията и опита ни, каквото и да произлезе от него, ние нищо не губим. Самият процес на познание е експеримент."

Гор Видал, "Сътворението" (с.461, с.465):

"- Като казваме да не се прави нищо, имаме предвид нищо, което не е истествено и спонтанно- Ти стрелец ли си?
- Да. Обучаваха ме за войн.
- И мен ме обучаваха. - Учителят Ли по нищо не приличаше на войн. - Забеляза ли колко лесно улучваш целта, когато си сам и разсеяно се упражняваш?
- Да.
- Но ако се състезаваш с други, за да спечелиш някаква златна натрада, не ти ли е по-трудно да улучваш мишената, отколкото когато си сам и не се състезаваш?
- Да.
Когато много настойчиво искаш да постигнеш нещо, ти си напрегнат. Когато си напрегнат, не показваш най-доброто, на което си способен. Трябва да избегнеш такъв вид напрежение, ето какво имаме с у-мей. Или, казано с други думи, да престанеш да се самонаблюдаваш. Да бъдеш естетвен.
(...)

- Да не се прави нищо...- започнах аз.
- ...е огромен духовен труд - довърши Учителят Ли. - Мъдрият човек няма амбиции. Затова няма и неуспехи. Който няма успехи, винаги успява. А който винаги успява, е всесилен."

Едно врабче ми каза следната притча:

"Един човек си мислел, че когато загуби партия шахмат, е претърпял поражение. След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил. Все още недоволен, той учил година и половина при великия суфи Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от великия йога Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, тогава е претърпял поражение."

От книгата "Китайская цивилизация" на Малявин научаваме интересни неща за китайското стратегическо изкуство. Политикът или пълководецът се стремят да виждат ситуацията в нейната цялост и всяко тяхно действие е насочено към възстановяването на хармонията. На конфликтната ситуация не се гледа субективно, защото това поражда агресия, а тя не е най-добрият съветник в разрешаването на спора. Военната или дипломатическата победа се разглежда като резултат от самоусъвършенстването и високия морал: побеждава този, който е направил повече отстъпки. Нещо такова има и в Го. Една партия се развива на пет пъти по-голямо поле от шахматното, пространството е широко и опонентите имат свободата да поставят своите пулове навсякъде. С един-два ход може да се очертае зона на влияние в една част на дъската, но не може да се забрани по никакъв начин опонентът да играе за влияние на друго място. Влиянието и територията, съотношението на силите, в крайна сметка са следствие от множество направени отстъпки.

(това е откъс от мой реферат по философия)

Из интервю на Игор Гришин.

- Почему в Го могут играть только счастливые люди?
- Потому что в Го часто проигрываешь, а грустному играть невозможно.

- Защо на Го могат да играят само щастливи хора?
- Защото в Го често губиш, а това нещастният и тъжният не могат да го изтърпят.

В статията на К.Байрактаров "Хуан Тиндзян" има следния пасаж:

"Умопостигането на света в онтологико-гносеологичен план позволява освобождаване от суетата, основаваща се на профанни разбирания в категориите на печалба и загуба. По този начин в играта на "губи-време" (антиметафора на Го) се открива "ползата от безполезното"...

Всъщност печалбата и загубата, победата и поражението, на чисто умствено равнище са субективни категории и към тях може да има психологическо отношение. Т.е. кога е по-добре да паднем и кога е по-добре да победим... Разбирането на този момент ни позволява да се освободим от суетата, което несъмнено е от голяма полза. На това се основава и нашето стратегическо виждане върху тези две категории. Ето една виетнамска приказка, която неотдавна ми разказа нашата приятелка Нгуен Киун от Ханой, редактор на сп. "Виетнам на руски език".

История за красавицата, която избира жених, играейки шахмат


В едно село живял старец, който бил майстор по шахмат. Той имал две дъщери, който той ги е обучил в тънкостите на играта. Когато те порастнали и вече им е било време да се омъжат, старецът обявил в областта, че, който победи една от дъщерите му на шах, ще й стане съпруг. И ето, дошъл един младеж, който започнал да играе с по-голямата сестра и в хода на играта тя се оказала в трудна ситуация. И тя тъкмо да си признае поражението, изведнъж по-малката, която седяла наблизо и следила играта, казала:

- Ти няма за какво за съжаляваш, това момче е богато, ако се омъжиш за него, първата стъпка към неговия дом ще направиш с колесницата напред, а после с коня назад....

По-голямата сестра помислила върху думите на по-малката и разбрала подсказката. Тя направила ход с колесницата, а с коня - ход назад и по този начин излязла от трудната ситуация. И накрая спечелила партията.

Коментарът на Нгуен Киуин е, че ако момата бе харесало кандидат-жениха, тя не би послушала сестра си и щеше да отстъпи, т.е. поражението има ритуално значение. Приказката е оставена с отворен край, не се казва, дали младежът после е играл с по-малката сестра, може и да е играл, може пък малката да е харесала опонента на сестра й и понеже е разбрала, че сестра й не е искала да пада, й се е притекла на помощ; но предвид поставеното условие на баща им, все някой ги е бил на шах...

Но, както се вижда, приказката обяснява практико-приложното значение на победата и поражението...

Темата за загубата и поражението е необятна, ето още разсъждения и размисли...

Некрасивата (профанна) игра представлява брутален сблъсък – кой бие, кой пада, докато красивата игра представлява израз на дружелюбие, благородство и извисеност на духа.

В “Гуан Ин-дзъ” (7 в.) се казва: “Когато се срещнат двама, играещи Го, те гледат кой е спечелил и кой е загубил. Когато се срещнат двама души, постигнали Дао, те няма какво толкова да обръщат внимание на това. За тях няма нито изкуство, нито неумение, нито победа, нито поражение”.

В нашите брошурки през годините неизменно присъства такъв абзац: В Япония играта Го винаги е била ценена и във връзка с това е бил създаден особен ритуал, произтичащ от общояпонските представи за етика и морал. Играта трябва да се провежда в спокойна и дружелюбна атмосфера, в идеалът, напомнящ отчасти, чайната церемония и целта е преди всичко да се изиграе красива партия, при която по най-добър начин да се разкрият способностите на играчите, да изразят себе си, докато победата не е така важна. Дори се смята, че стремящият се към победа на всяка цена, не може да покаже цялостно и творчески това, на което е способен.

Продавач на бойни петли хвалел стоката си на пазара, като твърдял, че неговите петли се бият до смърт.
- Продай ми по-добре от онези,- казал купувачът,- които се бият до победа.

Според Франсуа Лиотар (в “Постмодерната ситуация”), да говориш, означава да се бориш в смисъла “да играеш”. Това не означава непременно да се спечели. Един ход може да се направи заради удоволствието да бъде измислен. Всяко излизане пред слушатели или участие в диалог е “действие”, което за оратора може да завърши с успех или загуба.

Ботева, М.,“Аргументацията в ораторското изкуство”, изд. “Нова звезда”, С., 1999, с. 64

Японска поговорка:

"Kantan na mono yoku sho o seisu"
"Равновесието между победата и поражението често се базира на простите неща."

Томас М. Уайт, Трите златни перли. Shambala books, София, 1993, с.64:

"Победата е прекалено многословно обяснение
на постигането на определена задача,
давано често, без да се мисли
за цената на предприетите действия.

Веднъж един учител ми каза: "Човек трябва да действа заради самото действие. Наградата за действието се съдържа в мощта на неговото изразяване."

Интерпретация на победа и загуба с реална случка на император и го-майстор
.
Shan Zi Dao was a great Weiqi player during the Donghan Dynasty, who was a frequent Weiqi player at Cao's house. Because Cao was too busy conquering the world, he had not played Weiqi for years. Shan Zi Dao told Cao he came to say goodbye because he had decided to become a monk. When Cao ask Shan why he wanted to be a monk, Shan replied, 'I lost a game of Weiqi and am greatly depressed.' Cao comforted him saying, 'Winning or losing is very common in Weiqi. Why do you take it so seriously?' Shan Zi Dao thus replied, 'Playing Weiqi is very similar to fighting a battle. Losing a battle is no reason for not seeing your visitor either.' Cao realized the analogy instantly, and avoided the subject. Afterward, Cao asked Shan for a game of Weiqi. They played three games and Shan won two of them. Shan said to Cao, 'I won the first two games by luck, you won the last game by wit. Do you see another analogy here between these games and the Battle of Chibi?' Cao exclaimed, 'Alas, you opened my eyes!' After this, Cao snapped out of his depression and proceeded with his ambition with great success.

Източник: Yutopian

"Твоят противник си ти самият, ти си причината за непрекъснатите неуспехи. В теб има един тъмен свят, който ти не познаваш. Противопостави му се с оръжията на светлината."

"Никога не се привързвай към постигнатите резултати- Те ще те отклонят от пътя и ще ти пречат да вървиш напред. Винаги имай в запас някакво бъдещо приключение, някакво ново увлечение."

"Не загърбвай всекидневните дейности, а ко исаш да спечелиш най-благородната победа: победата над самия себе си."

Из Дугпа Ринпоче, Размисли за всеки ден

В един шампионат на САЩ в първата половина на турнира временното класиране се оглавявало от гросмайстор Решевски и от майстор Джеймс Шервин. В разговор между двамата Решевски казал:
- Ако продължавате да печелите, ще трябва в партията между нас да ви бия.
- Може да се случи и обратното - отговорил Шервин.
- Какво! Да ме биете вие? - извикал Решевски.- Това не може да се случи и след един милион години.
Когато седнали на шахматната дъска един срещу друг, Шервин спечелил. Когато Решевски се предал, Шервин му казал:
- Е, гросмайсторе, не е ли удивително колко бързо минава времето!

The Most Interesting Go Book I’ve Ever Read

www.mcelhearn.com/?p=609


If you play go to win, don’t bother with this book; if you play go, however, for the value it adds to your life, for the opportunity you get to create beautiful games with a partner, then this is a must-read.

На турнира в Хастингс през 1935 г. английският шахматист сър Джордж Томас, обикаляйки масите на състезателите, се спрял при белгийския майстор Георг Колтановски. Като разгледал позицията, той му казал:
- Вие имате качество по-малко. Пожертвахте ли го или направихте грешка?
Колтановски отговорил:
-Сега още не мога да ви кажа нищо по този въпрос. Ще ви отговоря по-късно. Ако спечеля партията, значи съм го пожертвал, ако загубя - направил съм грешка.

Колко струва чаша вода, която живота спасява?
Колко струва една усмивка, която в сърцето остава?
Колко струва едно палто, което да те пази от студа?
Колко струва една мечта, която прогонва скръбта?
Колко струват едни очила, с които да виждаш реално?
Колко струва едно лице, което да ти пасва идеално?
Колко струват едни обувки, с които от себе си да избягаш?
Колко струва едно сърце?... ...Зависи...Ти колко даваш?

Това е някъде от Интернет - хареса ми.

Колко струва ход който, партията спасява?
Колко струва партия която, турнира спасява?
Колко струва турнир, който в печелиш?
Колко струва поглед, който те кара да мислиш?
Колко струва дъската на която ти ще играеш?
Колко струва победата за която ще съжаляваш?
И колко струва загубата с която се утешаваш?
Колко струва едно приятелство? Зависи... Ти колко си дал?

И след като си дал всичко от себе си, ти колко струваш?

Това е само повод за размисъл и въпрос

Колко струва грешка, която променя играта?
Колко струва игра ...

Сполуката е относителна. Тя е направена едновременно от злато и простота. Научи се гледаш цветето с удивление и ще успееш да изкачиш и най-високите върхове.


Което загубиш, винаги отново ще намериш, но вече променено. Отглеждай търпението и нещата сами ще дойдат при теб.

Дугпа Ринпоче

Игор Гришин, Михаил Емелянов, "Руски учител на японското Го":

"Го е подобно на бойно изкуство. Това изкуство учи на безупречно владение. Владение на игровото поле, камъните, самия себе си. Да владееш себи си, значи да бъдеш Майстор, господар над себе си. Този, който владее себе си, може да владее и обкръжаващото пространство. Той може да действа, да предприема. Той може да играе, да се учи да побеждава и да търпи поражения. "