Играта Го е известна с много имена, които водят началото си от различни исторически епохи и географски райони.
Другите названия са китайското "Вейци" (Вейчи, Уейчи) означаващо "игра на заграждане", корейското "Бадук" или "Сугчанг Бадук" (обикалящи офицери), монголското "Дьорвьолч", тибетското "Минг-манг", виетнамското "Ко-вей". Има и съвременни названия като вариации на "Го" като тайванското "Гое" и есперантското "Гоо". Исторически са се заформили и други наименования на играта, които представляват всъщност нейни метафори, но това е друга тема, на която ще и дойде реда.

Сега да започнем с названието "Го"...

Играта Го на японски се нарича още "Иго". Двубуквеното название, възприето днес, също е с японски произход. В Европа играта става известна като "Го", благодарение на Оскар Коршелт, който е написал първото пълно ръководство "Японо-Китайската игра Го" (1880). Той е изучавал Го при Хонинбо Шухо (1838-1886). Двубуквеното название (вероятно) се използва поне от епохата Едо (1603-1868) насам, за което подсказва титлата на придворния учител по Го във феодална Япония - "годокору" (поне не е известна форма като "игодокору"). Предположението, че двубуквеното название е западен прочит на "Иго", вероятно не стои на здрави основания.

Междудругото научих също, че "И-Го" е названието на играта Го, разглеждана като явление или процес, в именителния падеж на японския язик. Ще вметна и наблюдението на Мистър Го по този повод, че цялостното "иго" на японски означава "игра на заграждане", а заграждането е вид процес. Пълното изписване на японското название "иго" е следното:

Първият иероглиф, според речниците, означава "ограда" и самостоятелно се чете като "како|и" или "какине". Вторият иероглиф е известен като "Го". Съдържа "кошница" и "камък".

Може би, "и-го" означава "прави огради (заграждай) с камъчетата от кошницата (купичката)". Ако махнем отдолу елемента "камък" (ши) се получава иероглифа "ки" (поне така е на китайски, qi), който е местоимение, което се отнася според контекста до аз, ти, то, вие..., което предполага, че "някой човек играе", има покана за игра...

Всяко едно от названията и наименованията на Го заслужава самостоятелно внимание!
Както се вижда от анализа на Bayraktarov, дори простото изследване на това, какво е Го, дава интересни резултати. Преди този анализ да бъде разширен в дълбочина, аз предлагам дискусията да прелее и в ширина - тоест и другите названия на Го.

Повече за названията може да се види от статията ми
"Имената и метафорите за Го" ~ weiqiland.net/i/36-yi/46-names.html

Междувременно вече са започнали отделни дискусии във форума, по своему свързани с Имената и метафорите на играта Го:
Шудан - Играта на жестовете;
Цинтан - Чисти беседи;
Метафори за Камъка;
Игра на стъклените перли

Наскоро научих за едно определение на И-Го, което буквално от японски преведено означава "битка с камъни" или "замеряне с камъни".

Относно названията на Го в Европа през XVII-XVIII в. също е доста любопитно да ги научим. Те се срещат в първите описания и споменавания на играта, които са на латински: Ludus Sinicus, Latrunculi Sinici, Circumveniendi Ludus Chinensium, Circuli Ludus, Circularis Ludus, Magnatum Ludus.

Едва в края на XVIII в. се появява първата транскрипция на "вейци" като Whey Ky в есе на Andreas Everhardus (1799).

А от XVIII в. насам се засилва присъствието на японското название "Го", което постепенно се е утвърдило, навлизайки и в международната лексика.

Относно Го, като "битка с камъни" - това много прилича на фехтовка!
И с това доближава Го към бойните изкуства!?

Отделно "битката с камъни" прилича на удари по "акупунктурни точки".
Все пак ако ни ударят с камък по главата, което е слабото място на всички ни, - умираме или сме тежко ранени!

Оказва се, че наименованието "го" е възможно да идва от Северен Китай. Ето какво обяснява в етимологичната си бележка Уилям Пинкард в статията си "Grand Minister Kibi at the T'ang Court":

"Китайският йероглиф, който означава Го, играта (произнасяна като Ци на китайски), в Япония се произнася по два начина Ки и Го. Причината за това е, че в Китай е имало големи промени в езика между 5 и 7 век. Го произлиза от по-ранното произнасяне, било в употреба в Северен Китай между 300 и 550, което е възможно да е достигнало до Япония в този период и взаимствано, като една от многото взаимствани думи..."

Най-древното запазено ръководство за Го е китайски манускрипт, датиран е от 1200 г., открит е в Дунхуан. Манускриптът се намира в Британския музей. Описание на ръкописа към The International Dunhuang Project (IDP) e: Giles, L, Descriptive Catalogue of the Chinese Manuscripts from Tunhuang in the British Museum. London: British Museum, 1957.

Информацията, пусната в American Go E-Journal, е следната:

BRITS STUDY ANCIENT GO DOCUMENT: A 1200-year-old manuscript containing go proverbs and other instructions is being studied and conserved at the British Museum, with the help of The Zen Machine, a British group headed by Peter Wendes. The manuscript, thought to be the oldest surviving go manual, was discovered in 1900 among 40,000 similar scrolls in a cave near Dunhuang, a city of about 150,000 people in northwestern China. Located near the junction of the northern and southern Silk Roads, Dunhuang was an important military stronghold and center of exchange between East and West more than 2000 years ago. Buddhist monks constructed nearly 500 temples, the nearby Mogao Caves, and began collecting manuscripts from travelers. In 1900, a self-appointed guardian of these temples discovered a huge collection of artifacts in a walled-off section of one of these caves, and sold them to Hungarian archaeologist Aurel Stein for just 220 pounds and many of those manuscripts -- including this one -- wound up at the British Museum. According to Wendes, the manuscript, which measures about 6" wide and 96" long, has never been translated. If you can help, contact him at the Zen Machine.
- reported by Roy Laird



Но най-интересното, което освежава темата е, че в манускрипта се използват не китайските йероглифи "вей-ци" или "ци", а се вижда ясно японския йероглиф за Го. На втората страница от сканирания документ, в горния десен ъгъл ясно се вижда йероглифът... Древното ръководство все още не е преведено, но може да бъде разгледано тук.

Допълнителна връзка: www.zenmachine.co.uk/

Преводът на руски на последното събщение
от http://librarystozhar.blogspot.com/2008/...g-post_16.html#links:

Древнейший учебник Го.
По материалам American Go E-Journal

Рукопись, возраст которой, не менее 1200 лет, содержит Го-пословицы и другие инструкции, и в настоящее время изучается и сохраняется в Британском Музее при поддержке The Zen Machine и British Group, возглавляемой Питером Вендесом. Эта рукопись, признанная старейшей из всех известных руководств по Го, была обнаружена в 1900 году среди 40 000 подобных свитков в пещере, поблизости от Дунхуанга (Dunhuang), города с населением около 150 000 человек, что находится на север-западе Китая.
Расположенный недалеко от соединения южного и северного Шелковых путей, Дунхуанг еще 2000 лет назад был важным военным оплотом и центром обмена между Востоком и Западом.
Буддийские монахи построили здесь около 500 храмов в непосредственной близости от пещер Могао (Mogao), и собрали коллекцию манускриптов, привезённых путешественниками.
В 1990 году добровольный опекун этих храмов обнаружил огромную коллекцию артефактов в одной из этих пещер, и продал их венгерскому археологу Аурелу Стейну всего за 220 фунтов. В итоге - многие из этих рукописей, в том числе и эта, оказались, в конце концов, в Британском Музее.
Согласно Вендесу, рукопись, которая имеет около 6 дюймов в ширину и 96 дюймов длины, так никогда и не была переведена.
Если вы можете помочь, свяжитесь с ним на Zen Machine

Сообщил Рой Лэйрд (Roy Laird)
Перевёл К.Э.Возников

The first use of the character for "go" is in the Kojiki (Records of Ancient Matters), which dates to 712. Other articles about go also appeared in the Fudoki (Gazetteers), which are records of different provinces in ancient Japan, the first of which was compiled in 713, and Kaifuso (Fond Recollections of Poetry), compiled in 751.

Източник: http://www.gobl.org/pg005.html

As you know on both both Chinese and Japanese, you will know the i-go "i" is the meaning of "surround"; which is like "wei-qi" - "wei" standard for the "surround". Japanese "go" is Chinese "qi" writing, in Japanese kanji writing (if you know the history of Japan adopted Chinese into their culture before^_^. Actually the keyword for both Chinese and Japanese should be the "surround" , not the word "qi" or "go" which can translate as the "meaning of game". More proper way for searching the ancient text should use the world in "weiqi" or "igo" - in kanji form.



Basically Ancient writing of "Qi" is associate with "stone" element, because in ancient time, weiqi play in stone board (or stone rock), and modern writing of "Qi" is associate with the "wood" elements, because modern weiqi is play on the "wood board". I hope it help to answer the question clear.

Lim Kim Keong, Igo and Weiqi from Ancient to Modern writing, 2003
limkimkeong.tripod.com/weiqi_ancient-writing.htm

------------

Свободен коментар: Забележете най-стария начин на изписване на вей-ци. Елементът "камък" напомня изписването на сричката "Го". Иначе, доколкото знам, това е стил "да джуан" (голям печат).