Вейци (Го) се играе с камъчета върху дървена дъска, като се загражда територия.

Отделно с реални камъни също се загражда територия в реалното пространство?
По този начин метафорите за камъка са много важни за поетическото разбиране на Го.
Отделно самият "камък" е метафора.

Нека тук разгледаме Камъка от нсички възможни ъгли и във всички възможни светлосенки!

Естествено първото което може да ни дойде на ум е, че Го е "игра на стъклени перли".

Тук перлите ги вземаме като скъпоценни и полу-скъпоценни камъни.

Получава се малко като оксиморон - стъклени камъни?

Стъклото няма кристална структура, докато перлите имат.
Стъклото може да е прозрачно и течно, докато камъка е непрозрачен и в твърдо състояние.

"Науката не се свежда до сбор от факти, така както една сграда е много повече от купчина камъни."
Анри Поанкаре

Така е и в играта Го - да слагаме безразборно камък след камък, да правим ход след ход, не е в това нейната същност. Когото има обща идея зад поредицата ходове - тогава става истинска стратегическа игра.

Твърдението на Мистър Го, че "стъклото няма кристална структура", ми се струва неточно. За природата на стъклото е известно следното:

Външно стъклото притежава свойство на твърдо вещество, но неговите молекули не образуват постоянна кристална решетка и са способни да се преместват както при течностите (Zvyn.com).

т.е кристалната му структура е непостоянна, не, че я няма. Но имат думата физиците, ако има още да се уточнява.

По въпроса за стъклените перли може да се кажат по-интересни неща... В природата такива перли не съществуват, т.е. стъклените перли са изкуствени. Но двете думи явно показват, че определението "скъклени" има отношение към изкуственото стъкло, създадено технологично, а перлата - по определение е естествено образувание, създадено в природата и има биологичен, жив произход. Така в конструкта "стъклени перли" се свързват изкуственото и естественото. Така и достойният човек (дзюндзъ) според Конфуций трябва да постигне баланс в себе си между естествените си качества и културата (която е изкуствена).

И т.н....

Грамотно играя на Го, но не съм далеч и от това, което се отнася до философизма на играта. Все пак съм получил школовката си в Свещения град...

Относно метафорите за камъка се сещам за народните поговорки и идиоми, които са уникални с това, че спокойно могат да влязат в ръководствата за Го.

- Изплюй камъчето.
- На един хвърлей камък.
- Казана дума - хвърлен камък.
- С твоите камъни по твоята глава.
- Не хвърляй камъни в чуждата градина.
- Камъкът си тежи на мястото.
- Всяко зло под камък.
- Търсене под дърво и камък.
- Да не остане камък върху камък.

Сигурно ще се сетите и за други. Може да се помисли как посочените току-що словесни перли да се илюстрират с диаграми.

Народната мъдрост е впечатляваща, тя се отнася към всякакви житейски ситуации и също така може да се свърже и със ситуациите на дъската:

И малкото камъче може да обърне каруцата, а като се обърне каруцата - пътища много!

За играчите на Го това също е достъпно за разбиране, а и така ми е обяснявано. Като се играе или не се играе еди-къде-си следва неконтрулируема за потърпевшия позиция и от там "пътища много".

Последните хвърлени като камък поговорки са много сполучливи.
Несъмнено продължаваме лова на поговорки свързани с камъка продължава

2 Plamen:
Да се илюстрират поговорките с рисунки или го-диаграми е голямо предизвикателство, което си заслужава.

"Търсене под дърво и камък." ~ Това така напомня как в Турската империя са търсили Джин Гиби (Васил Левски, Апостолът на свободата), който днес има 171-я рожден ден.

2 FanCin:

"И малкото камъче може да обърне каруцата," ~ И малка неточност в разчета на вариантите на го-ситуацията може да влоши ситуацията. Това прилича и на "ефекта на пеперудата".

Според правилата на Го, като поставим камък (пул) на пресечна точка, тойъ повече не може да се мести. С това се приближаваме към поговорката: "Камъкът си тежи на мястото."

Според правилата на Го, един поставен камък, когато бъде обкръжен - се маха от дъската. С това може би се приближаваме към мисълта на Лао Дзъ: Водата (капката) побеждава камъка."

Всички поговорки за камъка са прелестни.
Следващата също ми допада много:
"Да чукнем на дърво!"

Знаем, че като поставяме камъните върху го-дъската, всъщност и почукваме върху дървената дъска.

Поговорката, "Да чукнем на дърво!", има привкус и да си пожелаем късмет! Оставям на вашето въображение - как това е свързано с Го (вейци).

За съдебните дела в Древна Гърция, провеждани в Ареопага, научаваме следното от гледна точка на проксемиката (пространствената психология):

Обвинителят и подсъдимият имат точно определени места (територии), от които и произнасят речите си. Това са два недодялани камъка - първият - на "камъка на неопрощението", а вторият на "камъка на обидата".

Това е в книгата на Величко Руменчев - "Невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване".

Като стана дума за метафори, перлите, камъните могат да се сравним с зъбите и езика - като друга двойка - подобна на черният и белият дроб от "Вътрешната игра".

Казана дума - хвърлен камък.
Езикът кокали няма, но кокали троши.

Тъй като човек се учи да говори три години и след това цял живот да мълчи, може да продължа, като допълня, че по някое време дори ще започне да играе Го и да провежда безмълвни разговори - Шудан.

Но тогава камъните и водата, твърдото и мекото, при Сун Дзъ, удрянето на камък, е погрешна стратегия за водене на бой, докато чукането на яйца е правилна, но зависи от гледната точка, също така - японският начин за определяне на кой играе пръв - включва три - предмета - камък, ножици и хартия, като ред на надмощие.

Дане забравяме, че към метафорите за камъка, трябва да включим и играта на топчета т.е. шикалки, ашици, кокълчета - зарове.

Стихотворение от Мирослав Холуб, показващо различни страни на камъка. Превод от чешки - Атанас Звездинов.

За произхода на камъка

Изостанал на пътя
от десет към пет,
с планетата на гръб,
неподвижен в стремглавото си падане,
изоставен като мина от несъстояла се война,
невиждан като иpпражнение на измрял демон,
недостижим и за Сизиф.

Ето ти на - лежи на сърцето,
ето ти на - лежи в стомаха,
ето ти - лежи на пътя,

докато веднъж този последният, който минава,
го вдигне във внезапно просветление
и го хвърли по някого.

Тогава ще се отзове в нашето време,
ше се назове камък
и ще разберем, че всичко
си има своя цел.

Обърнахме го на поезия, добре...

Преди няколко години разлиствах една стихосбирка на поета А.Розанов и ми направи впечатление стихотворението му "Камъни". Има доста отвлечен смисъл, защото - какви са тези камъни? Едно вероятно и възможно тълкуване е, че той говори за бездушните и безсърдечни хора, хладнокръвните критикари... Но според мен стихотворението му много прилича и на самооценката на играча на Го пред дъската, който след края на партията обмисля грешките си, докато наблюдава чернобялата мозайка от камъни (пулове). А.Розанов със сигурност не е мислил за Го, когато е писал стихотворението, но въпреки това без да иска и по интуиция е "стигнал" до играта.

КАМЪНИ

- Какво ще кажеш сега? -
питат ме камъните,
когато ме сполети
някакъв неуспех,
когато нещо неочаквано се случи.
Те питат, те се утешават,
те се гордеят със себе си,
те се чувстват по-мъдри сега
от всички аргументи,
които им излагах,
от всички мои постъпки,
с които доказвах,
че е по-добре да си човек.


Играчът след края на партията гледа дъската и разсъждава по подобен начин. Каквато и стратегия да сте използвали, разните му там хитроумни хватки, всичко в процеса на игра, което ви е изпълвало с чувство на възторг от себе си, накрая особено, ако губите, резултатът ще ви стори плачевен, въпреки положените усилия, за да победите. Затова "е по-добре да си човек", и от загубената игра има какво да научим. Всъщност ние научаваме нещо за себе си, доколкото дъската е огледало на човешкия характер, наредените от нас камъни ни представляват. Сега се сещам за едно място в "Дао-де Дзин", където Лао Дзъ изтърсва - "просто бъди камък". В известен смисъл можем да говорим за едно отъждествяване между сега-и-тук поставения камък и този, който го поставя.

Кенет Уайт е написал

"Ксенофан от Колофон"

Поет и философ -
когато персите нахлуха в Мала Азия
той се настани в Сицилия

там закрачил по брега
той написа:

дори да се препънете в няколко камъка на истината
не ще я никога узнаете напълно

говореше за вятъра, морето и земята
за облаците и реките
и казваше че бог бил кръгъл

Благодарим на Neli Popova, Bayraktarov i Teodor Nedev за хубавите стихове, където са вмъкнати камъни.

Alex_Man_D написа: "Удрянето на камък е погрешна стратегия."
Аз съм съгласен и искам да добавя, че правилата на Го не допускат където вече има камък на пресечна точка на гобана - да се поставя там нов камък (пул)!

Бях чел някъде, че за създаване на хайку има 240 ключови думи, при това според японските разбирания. Интересно е, че ключовете при китайските и японските йероглифи са 214 на брой.

Една от ключовите думи в хайку е "камък"! Съответно има ключ в йероглифите "камък" под №112!

Докато за йероглифите е интересно да се види в какви комбинации може да влиза ключа "камък" - но по-добър анализ за това може да направи Alex_Man_D.

По-долу искам да предложа няколко хайку, където се среща "ключовата дума" - камък:

Планински вишни,
Камъните пеят
в равнинен поток.
Оницура

Хайку, което е сложено в сайта www.bggo.hit.bg:
Бистър поток,
Камъчетата по дъното
сякаш се движат.
Сосеки

Оказва се съществува такова нещо като "нулев километричен камък" - откъдето тръгват посоките на света в някои столици. Целият текст.

"Някога император Октавиан Август издигнал на римския Форум близо до храма на Сатурн позлатен бронзов монумент, наречен Milliarium Aureum или Златен километричен камък.

Всички пътища в Римската империя - която тогава поне за нас, европейците, покривала целия цивилизован свят - водели началото си именно от този монумент и всички дължини и разстояния от Рим до най-далечните кътчета на империята били измервани оттук.

Днес, ако отидете във Вечния град, разбира се, че няма да видите въпросния Milliarium Aureum, той просто не е оцелял през хилядолетията. Но ще зърнете мраморната му основа, която съдбата - по някаква своя странна приумица - е пощадила.

Златният километричен камък на Древен Рим може да не е оцелял физически, но има свои... да ги наречем, духовни последователи. Това са знаци, разположени в столиците на различни държави, които бележат т. нар. нулев километър, от който условно започват всички пътища и магистрали."

Камъкът - като класически обект(идеално твърдо тяло) и като квантов обект.
Траекторията на класическите обекти е предвидима и може да се изчисли - това обаче се отнася само за миналото и настоящето, където нещата са строго детерминирани.

Когато става въпрос къде да поставим следващия камък на Гобана, попадаме във виртуална(възможна) реалност която зависи не само от нас. Започваме да си служим с въпроси -ако, алтернативи и други измислици, докато не се заблудим сами в множеството наши и чужди измислици.

Тези измислици може да не са "лоши или добри" - те просто представят нашето субективно усещане, възприятие и знания за минали неща - прогнози и предвиждания за бъдещето.

Изнамерих много добра класификация на камъните, която може да се прилага към всякъкви разновидности - кристали, минерали и камъни. От една страна е много точна и твърда, от друга много гъвкава и удобна.

Освен това е научна, донякъде патафизична, тъй като се опира само на наблюдаваните свойства на обектите и освен това разглежда тези обекти в няколко различни плана, като демонстрира сериозен и разностранен подход към проблема за камъните във Вейкиландия.

A. Генетичен план
A1. Камък с небесен произход. Най ярък представител – лунен камък.
A2. Камък с подземен произход. Типичен представител – въглища, наричат ги и каменни въглища.
A3. Камък с земен произход– могилен камък.

B. Тектоничен план
B1. Търкалящ се камък – търпящ премествания от момента на образуването си.
B2. Крайъгълен камък – не търпящ премествания от момента на образуването си.

C. Физико-химичен план
C1. Философски камък – обръщащ металите, до които се докосва, в злато.
C2. Нефилософски камък – не обръщащ металите в злато.

D. Кинематически план
D1. Лежащ камък, под който не тече вода.
D2. Нележащ камък, под който тече вода.

Е. Функционален план (отразяващ ролята на камъка в човешкото общество)
E1. Камък на шията (разновидност: на серцето).
E2. Камък в бъбреците.
EЗ. Камък в пазвата.

Указания за практическото прилагане на тази класификация при описанието на минералите:

Класификациония тип камък може да бъде при желание допълнен с указването на цвета на камъка и височината на музикалният тона, издаван при професионално чукане с чукче от каменар.
При описването на камъка всички признаци трябва да се разполагат в ред, обратен на Реда, в който бяха изброени.

Надявам се да бъде доразработена и допълнена в колежа по Патафизика и НИИ във Вейкиландия.

Някои поговорки, споменаващи за камъка...

Триста гарвани един камък ги разпръсва.

Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък. (или - От камъка е по-як човекът и от яйце по-слаб!)

С умния човек камъни носи, с лудия не другарувай.

Не е важно дали хората хвърлят камъни по теб, важното е ти какво градиш с тях: стени или мостове.

Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си капане.

Два остри камъка брашно не мелят.

Под голям камък – голяма риба.

Един камък зид не става.

Кучето хапе камъка, не тоя, който го хвърля.

Дърво и камък да седи, ти да не седиш.

Търкалящия се камък не се покрива с мъх.

С един камък два ореха не можеш да улучиш.



И още умни думички, минали през ситото....

Мръсният диамант е по-добър, отколкото обикновения камък. (Китайска поговорка)

По зелено манго не се хвърлят камъни. (чака се да узрее) - Yo pa voye wòch sou mango vèt. (Хаитянска поговорка)

Ненавистта и ласкателството са подводни камъни, в които се разбива личната самооценка. Ларошфуко

Мирча Елиаде "Ковачи и алхимици":
"Метеоритите винаги са впечатлявали хората: идващи "отгоре", от Небето, те са участвали в небесната сакралност. В определен момент и в дадени култури дори вероятно са си представяли небето от камък. (...)
Да се спрем на тази първа религиозна валоризация на аеролитите: те падат на земята, натоварени с небесна сакралност, следователно представляват Небето. Вероятно на това дължим култа към толкова метеорити или дори отъждествяването им с някое божество."

Ловоазие доказва, че няма метеорити: "От небето не могат да падат камъни, тъй като в небесата няма камъни."



В Го камъните са кръгли и представляват "кръглото Небе". Идвайки от третото измерениие, те сякаш падат от небето...

"Този, който ще премества планина, започва от най-дребните камъчета."
китайска пословица


"Камень на камень, на камень камень, а на этот камень еще один камень."
старинна народна песен

В.Ф.Волошин, „Каменные цветы Земли”:

„От незапомнени времена народите, населяващи страните на Далечния изток, съхранили поверия за необикновените свойства на нефрита. Приписвали са му целебно въздействие на бъбреците. Древните са вярвали в неговата одохутвореност. В „Книга със стихове” от Юго-източна Азия е казано: „Меко блестящата му повърхност олицетворява човешката добродетел; неговата нерушимост – е символ на знанието и разума; ъглите на камъка, които не могат да се притъпят – са символ на правосъдието; чистия прекрасен звук, който си издава при удар – е ехо на неизразима божествена музика, израз на щастието.”


Нефритът е императорският камък. От нефрит са правени едни от първите камъчета за вейци.

Цао Сюе Цин "Сън в червената стая", династия Цин:

В първата глава се разказва за съдбата на някакъв небесен камък, който бил предназначен за запълване на дупките в небосвода, обаче не можал да изпълни своята свещенна мисия.

Арх. Васил Иванов:
www.geocities.com/arh_art/is3.html#0

ПОЛАГАНЕ НА ОСНОВНИЯ КАМЪК

Полагането на основния камък е един обичай от по-ново време, но той се прилага от по-просветените, навярно пренесен от Западна Европа. Покойният арх. Кирил Рачов, роден 1878 г., през 1958 г. разказва, че през цялата си практика винаги е напомнял на майсторите и стопаните за обичая за полагане на основния камък. Според думите му той се състоял в следното: издълбава се дупка в предварително избран камък, подходящ за ъгъл. Върху пергаментна хартия се написва акта за започване настроежа: "Изграждането на този дом започна (упоменава се датата - ден, месец и година) при майстор строител ...., планът е проектиран от ...., постройката се ръководи от ...., в присъствието на ...(вписват се имената на присъстващите), като накрая се подписват всички. След това хартията се свива, поставя се в стъкленица с олио или зехтин, запушва се и се залива с разтопен восък; поставя се в дупката, където се слагат няколко монети и дупката се зациментирва. След това този камък се зазижда в един от ъглите. За този обичай почти същото разказваха майсторите Съби Колев Рудев, роден 1914 г. в с. Гостилица, Дряновско, и Пеню Ат. Колев, роден 1902 г. в с.Дралфа от родители преселници от Еленско. Особеното тук е, че актът се изработва в 4 еднообразни екземпляра, поставяни в стъкленици в 4-те ъгли на постройката.На някои места в Североизточна България според втория майстор вместо в стъкленица актът се завива в плат, напоен с восък. В Смядово майстор Тодор Рачев Хайманов, роден 1891 г. разказваше през 1957 г., че понякога в 4-те ъгъла се слагали 4 стъкленици със светена вода, а в други шишета с масло се поставя акта за започване на строежа, като при всички случаи се поставят и монети.
В Перущица по-стари хора знаели това - когато градели училището преди Освобождението, в основите му турили само едно шише с надпис вътре и с три турски лири и една махмудия.
На някои места в Североизточна България при полагане на първия камък майсторът прави шега, като казва, че камъкът не ляга, от което се подразбира, че стопанинът трябва да даде пари за почерпка. Пак там на места на 4-те ъгли на изкопа на сградата се поставяли четвъртити камъни, наречени "темели", те се поръсвали с вода и най-старият мъж от къщата посядал на всеки от тях. Това очевидно се е правело, за да има тройно живуване и засядане на домакинството. На мястото, където било определено да бъде огнището, закопавали една плоча, която се поръсвала с неначената вода, в която са били натопени някои бурени и билки. След поръсването бурените се закопавали под плочата и огнището вече било недостъпно за лоши духове. Някои автори като Е. Каранов и Иречек споменават за обичай да се зазиждат стари църковни книги в основите на новострояща се църква.
Този акт на полагане на основния камък е практикуван не само при строеж на частни жилища, но и при строеж на обществени сгради, където на случая се придава известна тържественост, произнася се подходящо слово за значението на сградата, която се изгражда и се правят снимки на цялото тържество. Понякога то се отбелязва от пресата. Обичаят преди строежа регистрира един важен акт чрез вписване датата на започване настроежа, имената на майстора, проектанта и стопанина. Поставянето на монети при липса на други данни по най-безспорен начин датира сградата при евентуално събаряне. При ремонт на избата на Общинския дом в Шумен се откри акта при полагане на основния камък. Актът бе изработен художествено - с винетки, в които са отбелязани имената на присъстващите, по чий проект и от кой строител се изпълнява строежа и се препоръчва стъпващите в сградата ръководители на града да имат чувство за отговорно отношение при работата си и делата им да се ръководят в името на просперитета на града. В последно време този обичай не се спазва, а това е необходимо, особено при строеж на обществени сгради.

Акио Морита, Сделано в Японии. Изд. Прогрес, Москва, 1990, с. 264

"Ние в Япония отначало наемаме хората, а след това гледаме, за какво стават. Това е високообразована, но различна публика. Управляващият дълго се вглежда в тези "необработени камъни" и строи стена, съчeтавайки ги по най-добрия начин, така както зидаря изгражда зид. Камъните биват кръгли, квадратни, продълговати, големи и малки, но управляващите трябва да определят как да ги съчетават заедно. Освен това, хората се променят с възрастта и японските управляващи трябва да помнят, че формата на тези камъни се променя с времето. Когато деятелността на фирмата се променя изниква потребност за ново изграждане на стената..."

"Небесата питам" от Цую Юан:

Къде расте гора от камък?

По мере развития цивилизации и прогресса общества поделки из этого камня стали более широко применяться в ритуалах, связанных с правилами приличия и морали китайцев. В период Династии Хань (206 до н.э. – 220 гг.) постулат конфуцианцев о том, что только «благородные деятели носят нефрит», провозгласил величие нефрита. Последователи Конфуция считали, что нефрит представляет достоинства лучших мужей. В книге «Ли Цзи» («Записки о нормах поведения») имеются такие строчки о нефрите, как «Благородный муж без нужды не расстается с нефритом» и «Благородный муж сравнивает свое достоинство с нефритом». Нефрит для китайцев является олицетворением целого ряда достоинств: моральной чистоты, справедливости, искренности, мужества, гармонии, преданности и добродетели. В современном китайском языке почти все фразеологизмы, имеющие отношение к нефриту, носят положительную оценку, так например, «хуа гань гэ вэй юй бо» («после прекращения войны и заключения мира княжества стали обмениваться яшмой и шелками как подарками»), «нин вэй юй суй бу вэй ва цюань» («лучше быть разбитой яшмой, чем целой черепицей;лучше славная смерть, чем жизнь в бесчестии»), «юй бу чжо бу чэн чи» («не нанеся резьбу на яшму, изделия не получишь»). Наделение этого минерала добродетельными свойствами – это уникальное явление в китайской культуре. По неполной статистике, в китайском языке имеется более 200 иероглифов, словосочетаний и фразеологизмов, которые употребляются для его описания.

www.rmhb.com.cn/chpic/htdocs/russia/200708/news/06.htm

Alex Man_D написа:


Именно с това се занимаваме сега с нашия чаровен Админ, стигнахме до извода, че в пещерните системи на Уилма и Фред Флинтстоун обратния солипсизъм не важи. Това понятие се появява доста време след появат на цивилизованото общуване в Китай И доста по-късно се развива по територията на днешна нецивилизована Америка. Изхождайки от обосновани философски факти и доказани теории и територии ние с Bayraktarov стигнахме до заключението, че Философията на Камъка е съществувала много преди Философията на Вейци. Освен това, считаме, че доказателството, което мистър Фред Флинтстоун би привел, за да обори обратния солипсизъм на определен брой камъни, които по една или друга причина, не го забелязват, следователно доказват, че той "не съществува"; е един твърде непоследователен, лишен от смисъл и логика подход, който лесно бива оборен от пещерната система за боравене с камъни. Тоест лесно бихме могли да докажем съществуването си на един или повече солипсисти със знак минус (разбирай хора, камъни прилагащи теорията и практиката на обратния солипсизъм) като категорично приложим закона за действието и противодействието, за причините и следствието или като казано на обикновен не философски език употребим законното си право да използваме КАМЪКА като средство за доказване на правилността на нашата теза. Или казано на езика на Фред Флинтстоун: " Тази цицина въху твоята глава, доказва, че философската ти теория е неадекватна!" С други думи ние искаме и успяваме да докажем чрез философски похвати, умения и докторати, че Философията на Камъка е основен препъни камък, като цяло във всички философски науки. Но че тази Философия би могла да се използва твърде ясно, целенасочено и с голям успех за едни бъдещи основополагащи изследвания, мероприатия и постижения в научната област.

В заключение: Иябадабадуу

Благодаря за вниманието колеги.

Философията на Фред Флинтстоун за камъка, наистина е интересна.