Шудан - "игра на жестовете" е една от метафорите за Го (вейци).

Shudan (Hand Talk).
През времето на "чистите беседи" - цинтан, терминът е изобретен от даоският свещеник Zhi Daolin, ексцентрик, отглеждащ коне и жерави. Достига до Япония и има бележка от 875 в дневник на неизвестен благородник; това е периода Хейан (784-1185), където играта е на равна почит с музиката и поезията.

Терминът обяснява, че между играчите тече невербална комуникация и разбирателство, всъщност техните идеи, планове и мечти се материализират чрез ходовете на гобана. Известна е поговорката, че ако играеш с някого достатъчно дълго време - може да се каже много за неговия характер, защото начина на мислене изпъква чрез Го. Така чрез Го постигаме взаиморазбирателство.

Комуникацията тече не само между играчите, но и между различните групи от камъни на гобана. Едно от стратегическото разбиране за играта е да се прекъсват или отварят пътищата за тези комуникации. Всъщност тези групи от камъни образуват мощни силови линии върху гобана, с които играта се доближава до практиката "фън шуй". Всяка група растейки се движи на някъде и образува "електромагнитно поле" около себе си.

Позицията на тялото е асана, позицията на ръката се нарича още мудра и по същество е микройога. Мудрата е част от трите белега на човешкото поведението, които оставят отпечатък в акаша ( или алая виджняна): тялото (асана и мудра), речта (мантра) и мисълта - добре познати в тантрическия будизъм; акцентиращ на съответствията между микро и макрокосмоса. Всички тези елементи, са добре познати в Индия, Тибет и Китай, и са въведени в Япония от Кукай и "школата на истинното слово" шингон. Телодвиженията и позицията на ръцете са съществен момент в източния театър, бил той индийски, бирмански, китайски или японски. Шудан е термин много популярен днес в Китай, Корея и Япония.

Какъв смисъл търсим в нашите и на опонента ходове, следи в морето? Ходовете ни съответно шифрират и дешифрират нашето послание. Придаваме на ходовете си смисъл и търсим този смисъл от опонента - това е символичен акт, с който придаваме смисъл на света в нас и около нас; вникваме в символиката на мирозданието.

Във всекидневния живот жестовете се явяват един от способите за предаване на информацията. В Китай, Корея, Япония цифрите от 1 до 10 може да се предадат с традиционни жестове.

На плоскостта на двете мозъчни полукълба: лявото полукълбо се занимава със словесността, логичността и рационалните обяснения; дясното полукълбо е несловесно, но работи с образи, структури и цялости и е много по-интуитивно.

В "Съзаклятието Водолей" на Мерилин Фергюсън сравнява двете мозъчни полъкълба с близнаци мореплаватели, тръгнали на дълго пътешествие:"Единият е многословен и аналитичен, другият - безмълвен и понякога унесен. Словесният патняьор честно изчислява пътя по своите карти и уреди. Братму обаче има свръхестествена способност да предсказва бури, смяна на течения и други навигационни ситуации, които той съобщава посредством знаци, символи и образи (дясното мозъчно полукълбо, изглежда, има малка стпособност да разбира езика). Аналитичният моряк се страхува да се довери на съветите на своя брат, защото не може да си представи техния източник. Всъщност безмълвният моряк има безжичен мигновен достъп до богата база данни, осигуряваща му "сателитна прогноза на времето". Но той не е способен да обясни тази сложна система със своите изразни средства. И неговият шумен "рационален" брат обикновено го пренебрегва.
Той често остава безпомощен и неспособен да действа, когато екипажът му е връхлитан от бедствия. Когато убежденията на братята си противоречат, аналитичният моряк упорито следва собствените си изчисления до деня, в който открива, че данните на брат му се подчиняват на определена схема. Той е поразен. Той си дава сметка, че пренебрегвайки информацията на своя брат, е пътувал през живота полуинформиран."

Видимо, пренасяйки тежестта върху въпроса за двете полукълба, се отклоняваме от темата, получава се офф-топик, но метафората за двата моряка може да се допълни с виждането за царя-логика и царицата-интуиция в есето "Играта шахмат" на Мариана Везнева (сп."Маргарита", бр. 1, 2001 г.)

Шахматната дъска е полето на сражението - пространството, което насищаме с мислите си. Централната фигура е царят. Това е логиката, лотическото мислене. Царят се движи внимателно, стъпка по стъпка, по отъпкан път, и само ако има сигурна защита (фактите). Ако го изгубим, излизаме извън играта, извън нормалния живот, и не можем да участваме повече пълноценно в него.

Втората централна и най-главна фигура е царицата. Това е интуицията, интуитивното мислене, интуитивното действие. Царицата действа решително и смело, движи се във всички посоки - напред и назад, вляво и вдясно, също и настрани по диагонал. Тя защитава най-добре царя. Царицата - интуицията защитава най-добре царя - логиката. Но все пак, без интуиция можем, но без логическо мислене се проваляме, деградираме, полудяваме.

Двете централни фигури царят и царицата са всъщност двете полукълба на мозъка, лявото - на логическото мислене и дясното - на интуитивното. Двете принадлежат на човешкото съзнание и от тях зависи победата или загубата.

И така, започваме битката за живота.

Топикът не може да съществува без оф-топикът. И обратно.
Безсловестното не може да съществува без словестното. И обратно.
Шудан не може да съществува без другите наименования на Го. И обратно.

Интуицията не може да съществува без логика. Логиката може да съществува без интуиция - но е много нещастна.

За шудан има чудесен абзац в книгата на Миура Ясуоке, “Го: Азиатският подход в бизнеса”:

Най-популярното алтернативно название на Го, и което ще си остане за дълго, е шудан, което буквално означава “общуване с помощта на жестове”. Тази старомодна метафора за езика на жестовете между хората все още ефективно помага на хората наравно със съвременния усъвършенстван знаков език на глухонемите. В Юго-Източна Азия китайци, корейци и японци говорят на различни езици, но писмеността им има обща основа в китайската йероглифика. За нас азиатците е напълно естествено да водим делови разговори в началото с помощта на писмото – хицудан (общуване с помощта на четката), а след това да продължим с партия Го, шудан (hand talk, общуване с помощта на жестовете). Доколкото играта Го се е разпространила от древна Азия из целия свят, то все повече хора могат да общуват с шудан за преодоляване на езиковата бариера.

Е, сега отново от офф-топика влизаме в топика, доколкото и в цитирания текст става дума не само за шудан, а за баланс в общуването с практиките хицудан и шудан...

Търсейки в мрежата нещо за невербалната комуникация, попаднах на книгата "Езика на жестовете" от Алан Пиз. Всъщност открих руския превод, но се сетих, че преди време едно момиче ми прати същата книга на български и пасажът, който ще процитирам е от Пета глава - "Докосвания по лицето":

За да придобиете умението да тълкувате правилно различните жестове с докосвания на лицето в контекста на конкретните обстоятелства, се изисква доста време и продължителни наблюдения. Достатъчно достоверно бихме могли да предположим, че ако даден човек използва някой от споменатите в предишните раздели на тази глава жестове, то в ума му се въртят отрицателни мисли. Но въпросът е, за какво по-точно става дума? Дали за съмнение, неверие, неувереност или за прикриване, преувеличаване, измама или лъжа? Истинското умение при тълкуването на съответния жест е да се разбере коя именно от споменатите отрицателни нагласи е правилната при конкретната ситуация. Това може да бъде постигнато най-добре, като се наблюдават и анализират жестовете, които съответният човек е правил до този момент и жестът с докосването на лицето бъде разтълкуван в неговия контекст.

Например един мой приятел, с когото играем шах, по време на играта често потрива ухото си или докосва носа си, но само когато е неуверен в следващия си ход. Неотдавна обърнах внимание и на някои други негови жестове и си дадох сметка, че бих могъл да ги тълкувам и използвам, за да имам известно предимство в играта. Забелязах, че всеки път щом му дам сигнал, че се каня да преместя някоя фигура, като я докосна леко, той веднага откликва с жестови снопове, които ясно издават какво мисли за евентуалния ми ход. Ако се отпусне назад на стола и направи някой жест като при заспиване (а това говори за самоувереност), спокойно мога да предположа, че е предугаден следващият ми ход и вероятно дори вече е намислил как да му отговори успешно. Ако, когато пипна фигурата, той прикрие устата си, докосне носа си или потрие ухото си, това означава, че не е уверен какъв ще е следващият ми ход, какъв да бъде неговият следващ ход, или и двете. Което пък значи, че колкото повече ходове направя след неговия отрицателен жест на докосване на лицето, толкова по-големи са шансовете ми за победа.

В практиката шудан със сигурност се имат предвид всички тези и подобни жестови сигнали, защото, както виждате от Алан Пиз, много може да научите за противника, ако той не контролира достатъчно добре емоциите си. По време на игра важно психологично качество е да не издавате видимо вашето вътрешно състояние или, както каза веднъж един мой преподавател, да бъдеш непроницаем и хладнокръвен, и нищо да не издава лицетото ти, както може да се види това при "восточния човек".

2 Bayraktarov:

Книгата на Миура Ясуоке, “Го: Азиатският подход в бизнеса” е го-класика и голям шанс, че е написана от толкова вещ човек. Специално описанието на шудан там е безупречно!

Книгата "Езика на жестовете" от Алан Пиз. Това е хубаво попадение. Когато имам време, ще напиша за работите на шахматните психолози по тази тема. Само ще спомена тук няколко: Николай Крогиус с "Психологическая подготовка шахматиста"; Алексей Суэтин с "Путь к мастерству"; Александр Котов с "Как стать гроссмейстером".

Шудан - несловесния език може би е добър начин да се проникват в други нива на битието и небитието. Може ли да даде Го принос в световната практика и култура? Бъдещето ще покаже, тук искам да илюстрирам подобни моменти от книга (където не се споменава Го и шудан).

Шърли Маклейн, "За да достигнеш плода":
" - Нашите говорими и писмени езици описват истински само измерения, които се отнасят към нашите пет сетива. Физическия ни свят. С напредъка на астрофизиката и психодинамиката, ние едва започваме да осъзнаваме, че ни е нужно да развием език, който се отнася за невидимите от нас светове. Малко по малко ние започваме да възприемаме вълнуващите измерения на това, което ние просто, а понякога саркастично отнасяме към метафизическия свят."

Може би шудан - несловесният език има общо с паузите в речта (и музиката), също с празнотата - шунята.

Ето няколко поговорки, които насочват в тази насока:

"С нотите се справям не по-добре от мнозина пианисти. Но паузите между нотите...Ах! Ето къде е изкуството."Артур Шнабел

"Кажи една дума със затворена уста!"
дзен-фраза

"Сред великите неща, които могат дасе открият между нас, най-великото е съществуването на Нищото."
Леонардо да Винчи

Относно как се владеят играчите, за да не издават вътрешните си чувства - пасаж от идея за разказ на Натаниел Хоторн:

"Един известен играч се научил толкова добре да владее себе си, че дори в най-отчаяни положения никога не издавал себе си с най-малко промяна на лицето.
Обаче имал неголям белег на челото, който в опасните минути придобивал кърваво-червен отенък. Да си представим по този белег неговият противник по покер разбирал за неговите лоши карти. Разбрал накрая, че този белег го издава, играчът започнал да прикрива предателския белег с шапка с козирка."


Имаше една новела от Достоевски "Играчът", където добре разкрива психологията на играча на рулетка.

Четирима последователи на школата Тендай си дали дума, че ще пазят мълчание, докато медитират, за да постигнат още по-голямо вглъбение. Първия ден мълчали. Медитацията им започнала благоприятно, но като настъпила нощта, и светлината на газената лампа съвсем отслабнала, първият ученик не се сдържал и викнал на слугата:
- оправи тези лампи!
Вторият чул, че първият говори и се удивил:
- Нали се разбрахме да не говорим?!
- Ей, глупаци, защо говорите? - попитал третият.
- Само аз мълча,- заключил четвъртият.

Книгата на Алан Пийз се казва "Езикът на тялото", по-горе съм го сбъркал... Извинявам се! Ето още един пасаж:

С наближаване края на XX век станахме свидетели на появата на един нов тип учен в сферата на общуването - нека го наречем несловесник. Също както любителят на птиците изпитва удоволствие да наблюдава пернатите и тяхното поведение, така и ученият несловесник изпитва удоволствие да наблюдава несло-весните знаци и сигнали на човешките същества. Той ги наблюдава в обществото, по плажовете, от телевизията, в служебна обстановка и изобщо навсякъде, където хората общуват помежду си (А. Пийз, Езикът на тялото, с. 13)

Сферата на изследванията на учения-несловесник, макар да е толкова широка, все пак, като че ли в нея няма много място за такъв признат феномен на невербалното общуване, какъвто са именно настолните игри. Верно, че веднъж той се позовава на личния си шахматен опит, но сигурно феноменът "шудан" заслужава да бъде още по-детайлно изследван.

Всеки странстващ монах в Япония може да намери подслон в дзен-будистки храм, при условие, че предизвика и спечели дискусия върху същността на Будизма с неговите обитатели. Ако бъде победен, трябва да напусне. В храм из северните области на Япония живеели двама монаси. По-големият брат бил учен, по-малкия – глупав и едноок. Един странстващ монах дошъл и поискал подслон, като надлежно ги предизвикал за диспут върху висшето учение. По-големият брат, уморен този ден от много учене, казал на по-малкия да го замести. „Иди и диалогът да се проведе в мълчание”, заръчал му той. Тъй младият монах и станникът седнали пред олтара. Не след дълго пътникът станал, отишъл при по-големият брат и казал: „По-малкият ти брат е страхотен победи ме.”
„Предай ми диалога” рекъл по-старият брат.
„Ами първо”, обяснил пътникът, аз вдигнах един пръст, изразявайки същността на Буда, просветления. Той пък вдигна два пръста, в знак на общността на Буда и неговото учение. Аз вдигнах три пръста като символ на Буда, учението и неговите последователи, които живеят в хармония. Тогава той размаха пред лицето ми свит юмрук, показвайки, че и трите идват от едно проникновение. Така той спечели, аз нямам право да остана тук. С тези думи странникът напуснал.
„Къде е оня?”викнал по-малкия брат втурвайки се в стаята.
„Разбрах че си спечелил дискусията.”
„Нищо не съм спечелил. Ще го пребия от бой.”
„Кажи ми на каква тема беше спорът?” попитал големият брат.
„Ами в мига, в който ме видя, той вдигна един пръст, за да ме обиди, като намекваше, че имам само едно око. Тъй като беше непознат реших да бъда вежлив с него и вдигнах два пръста, като го поздравявах, че има две очи. След това грубиянът вдигна три пръста, като искаше да каже, че ние двамата имаме общо три очи. Тогава аз побеснях и понечих да му ударя един юмрук, но той избяга и така приключи всичко.”

"Ши Шо" ("Нови популярни разкази", 5 век):

Когато Ван Хуей дзъ пътешествал на лодка, той срещнал Хуан И, който пътешествал по брега. Ван Хуей дзъ чувал, че Хуан И прекрасно свири на флейта, но не го познавал. Когато му казали, че покрай брега пътешества Хуан И, той изпратил човек с молба да му се посвири на флейта. Хуан И също чувал за славата на Ван Хуей дзъ, затова той слязъл от колесницата, седнал и засвирил на флейта три пъти. След това, се изкачил на колесницата, и се отправил по-нататък. Те не си разменили нито една дума.