...Широко се разпространила практиката на „чистите беседи” (цинтан), взела в себе си леката естетика и магията на културата по това време (началото на нашата ера). Тези „чисти беседи” – са беседи за нищо определено, без тема, без видим смисъл, но едновременно преизпълнени с метафизиката на това, което стои зад словата на просветления човек. Това е било особен тип предаване на знанието за истинното, взаимообучение чрез непринудена лекост на разговора.

Наричали се те тогава „съкровени беседи” (сюантан) или „беседи за съкровеното” (тансюан). Двамата събеседници, обикновено много образовани хора, сядали на обикновени маси на планинските тераси, откъдето се откривали към потоци и могъщото мълчание на планините, или в уединена беседка в тишината на гората и се придавали на „чистите беседи”. Обсъждали се само неща „отдалечени”, и много често теми на беседите ставали Идзин (Книгата на промените), „Лао Дзъ” или „Чжуан Дзъ”. В не забързаната беседа се говорило за смисъла на пустотата и безкрайността, за взаимоотношенията между същност и функция, за „корените и клоните”, битието и небитието („ю” и „у”), за естеството на природата и съдбата на човека.

Но „чистата беседа”, смисълът на която, разбира се, не е бил в безсмислените философствания, но в очистването на разума, е завършвала доста неочаквано – събеседниците замлъквали, но самата беседа продължавала – извън словата, като диалог на душите, като вечно „духовно съприкосновение”. Словата са отлитали в небитието и истината се откривала на човека.

Като родоначалници на чистите беседи, могат да се считат Ван Би, Хъ Ян, Ся Хоусюан и други мистици.

А.А. Маслов- Мистерията на Дао


... Широко распространилась практика "чистых бесед"(цинтань), воплотившая в себе лёгкую эстетику и магию культуры того времени(начало нашей эры). Это "чистые беседы"- беседы как бы ни о чём, без темы, без видимого смысла, но одновременно преисполненные метафизики того, что стоит за словом просветлённого человека. Это был особый тип передачи знания об истинном, исчерпание глубин смыслов, взаимообучение через непринуждённую лёгкость разговора.
Назывались они тогда "сокровенными беседами"(сюаньтань) или "беседами о сокровенном"(таньсюань). Два собеседника, обычно весьма оброазованные люди, садились за простой столик на горной террасе, откуда открывался восхитительный вид на потоки вод и могучее молчание гор, или в уединённой беседке в тиши леса и предавались "читстой беседе". Обсуждались лишь вещи "отдалённые", и очень часто темой бесед становились "Канон перемен", "Лао-цзы" либо "Чжуан Цзы". В неторопливой беседе велись речи о смысле пустотного и бесконечного, о взаимоотношениях сущности и функции, "корней и ветвей", бытия и небытия, природных свойств и судьбы человека.
Но, "чистая беседа", смысл которой стоял, конечно же, не в бессмысленных философствованиях, но в очищении разума, заканчивалась весьма неожиданно- собеседники замолкали. но сама беседа продолжалась- вне слов, как диалог душ, как вечное "духовное соприкосновение". Слова открывались в небытие, и истина открывалась человеку.
А.А. Маслов- Мистерия Дао

Изглежда беседата трябва да бъде толкова лека, че да не се позволява вземане на "фигури"/аргументи от събеседника и да се използват срещу него.

Ако се вземат фигурите/аргументите на опонента-събеседник и след това се използват - това е същото като шоги (японски шах).

Хорошо передается настроение чистых бесед в стихи Се Аня:

СЕ АНЬ

ПАВИЛЬОН ОРХИДЕЙ


Как в былые лета
древним мудрецам,

Погулять весною
захотелось нам.

Мы собрались вместе,
за руки взялись,

Устремились сердцем
к рощам и холмам.

Высятся деревья
в сумраке лесном,

Голая равнина
стелется кругом*,

Небо затянуло
дымкой облаков,

Ручеек весенний
ожил подо льдом.

x x x

Радуясь приходу
благодатных дней,

Мы бок о бок сели,
сдвинулись тесней.

Все вокруг накрыли
сетью облака,

Подхватили лодку
крылья ветерка.

В павильоне каждый
радостен и пьян,

Как Фу Си мудрейший
и почтенный Тан*.

В мире все единой
связаны судьбой -

И ребенок малый,
и старик седой.

(перевод И. Лисевич)

През есенната вечер на 383 г., когато в столицата на царство Дзин, пристигнал пратеник със съобщение към главнокомандващият и канцлер, генерал Се Ан, последният играл на вейци. Прочитайки съобщението, той го сложил настрани и продължил да обмисля възможните варианти във вейци-партията. "Какво има в съобщението?" - попитал партньора. "Аха, оказва, се че нашите момчета са разбили бандитите." - незаинтересовано отговорил генерал Се Ан, не откъсвайки се от дъската. Така в столицата на Дзин, узнали, че решаващата битка между Северен и Южен Китай, е завършила с пълен разгром, на до този момент непобедимия северянин Фу Дзян.
Едва след края на партията генерал Се Ан си позволил да изрази радостта си...

Осенним вечером 383 г., когда в город Цзянькан, столицу царства Цзинь, прискакал гонец с депешей для канцлера Се Аня, тот играл с гостем в облавные шашки. Прочитав депешу, он отложил ее и продолжал думать над комбинацией. "Что там, в письме?" - спросил партнер. "Да, вот, оказывается, мои ребята разгромили бандитов", - рассеянно отвечал Се Ань, не отрываясь от доски. Так в Цзянькане узнали, что решающая битва между Севером и Югом Китая, произошедшая у реки Фэйшуй, завершилась полным разгромом дотоле непобедимого северянина Фу Цзяня.

"И все пак, макар че Дао не може да бъде притиснато към стената и изучено отвън, за него е характерно особено настроение, което може да се почувства в начина на живот на далекоизточните поети, художници и мъдреци. Това настроение се нарича фан-лю по китайски, а по японски фу-рю - слосъчетание, което означава "течение заедно с вятъра", или "следване на вятъра". Фу-рю също се превежда като "елегантност"...

Китайските поети Су Дунпо и Ду Фу са били близо до елегантността, както я разбираме, защото са си позволявали да се събуждат по никое време и да се наслаждават на пиенето на чай..."
Алън Уотс


"И все же, хотя Дао не может быть приперто к стенке и изучено извне, для него характерно особое настроение, которое можно почувствовать в образе жизни далневосточных поэтов, художников и мудрецов. Это настроение называется по-китайски фан-лю, а по японски фу-рю - словосочетанием, которое означает "течение мвесте с ветром", или "следование ветру". Фу-рюпереводят также как "элегантонсть"...

Китайские поэты Су Дунпо и Ду Фу были ближе к элегантности , как ее понимаем мы, посколько они позволяли себе просыпаться в середине дня и наслаждаться неторопливыми чаепитиями..."
Алан Уотс

Китайските "чисти беседи" имат свои аналози и Древна Гърция, но разликата е в това, че при гърците "учените беседи" имат определена състезателност:

В Антична Гърция е било широко разпространено убеждението в това, че мъдростта – това е най-първото човешко благо (богатство). Съперничеството в мъдростта се смятало за изкуство, а победителят в него се ползвал с почести. И така съревнованието в „учените беседи”, както казвали тогава, се провеждало чрез слово или, както отбелязва Демокрит, с речта изразявали познанието за нещата (21,135), самата изкустност в такива публични изяви се ползвала с голямо внимание.
http://images.svetlanabak.multiply.com/image/1/photos/upload/300x300/RlOAmwoKCnwAABFo@481/Orator_2.gif?et=tO9PwsdZ1OCVvW1wSguQ%2CA
Източник: ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО.

Реториката е безспорно "състезание с аргументи". Обаче, и тя си има своите крайности, и трябва да имаме предвид, че Платон, сам отличен оратор и стилист, я осъжда, и дава много по-голямо значение на това, което има да се каже, отколкото това как се казва.

Псевдо-Лонгин в трактата си "За възвишеното" повдига въпроса: защо неговата епоха не е създала велики хора?
"Мен ме удивлява, и по всяка вероятност, удивлява и други: защо се получава, че в нашето столетие се раждат хора, действително надарени с великата сила на красноречието и политическите науки, хора ловки и проницателни...но между тях, само малка част са надарени с наистина възвишеност, надскачаща посредствеността. Великият неурожай по тази част сега господства по целия свят."

Не ли също положението сега с Америка, която често сравняват с блясъка и упадъка на Римската империя. Колко адвокати се създават там, и колко Нобелови лауреати?

Псевдо-Лонгин има две обяснения, защо неговото време не ражда велики хора.

"Ние хората на съвременната епоха, от детството израстваме в духа на деспотизма... и не пием от найпрекрасния източник , източника на свободата. Всеки деспотизъм, даже най-справедливия, е все пак клетка, всеобщ затвор"

А също, няма велики хора, защото няма вътрешна свобода. Хората са във властта на страстите и въжделенията, и преди всичко стремежа към богатство и користолюбието: "Користолюбието, от което всички са захванати в своята ненаситност и жажда за наслаждения - това ни прави роби."

Ван Би (226-249) и Хе Ян (умрял през 249; Хъ Ян), освен че са законодатели на модата "чисти беседи" - цинтан, са основатели също на философското направление "Сюансюе" (Сюаньсюэ, Учение за тайнственото); което се развива в епохата на "Трицарствието" (220-280).

Последователите на Ван Би и Хе Ян са черпели вдъхновение от Идзин (Книга на промените), с тайнствания смисъл на триграмите (Ба гуа) и медитирали с еднакво уважение върху текстовете на Лао Дзъ (Да де дзин) и Конфуций (Беседи и съждения).

Те дискутирали за теориите на великите учители, търсели единство в противоречията и интерпретирали по нов начин древните текстове. Те и техните последователи вярвали в неотвратимостта на съдбата. Всеки, мислели те, носи в самия себе си своята участ, свое предназначение в света, в съответствие с установения небесен порядък. Всеки има роля, която трябва да се разглежда като смисъл и закон на своята деятелност, свое собствено Дао.

Порядъка на вселената е динамичен, а вселената е многообразна в своите прявления. Но трябва да се съгласуваме с този порядък, за да придобием щастие и безметежност. Да си доволен от своята участ, да живееш в собствената си сфера - това означавало да се придобие свобода в хармония с тайнствените сили на природата.

Деметрий Граматик се натъкнал в Делфийския храм на група философи, седнали един до друг, и като им казал: "или аз се заблуждавам, или вие, като съдя по спокойното ви и весело настроение, не водите никакъв сериозен спор"; получил следния отговор от Хераклион от Мегара: Да мръщиш лице, когато спориш за наука - това е работа на тия, които спорят дали глаголът Ballo се пише с едно или две L... Що се отнася до философските беседи, то те имат способността да веселят и радват тия, които участват в тях, но не и да бърчат челото им и да ги натъжават."

Преди чисти беседи - "цин-тан" от епоха Дзин, е имало чисти съждения "цин-и" от епоха Хан.

Първообраз и образец на всички беседи и съждения сигурно трябва да търсим в конфуциевата школа, неслучайно книгата, в която са записани делата, афоризмите и диалозите на Конфуций с хората, се нарича Лун Ю - Беседи и съждения или Беседи и разговори.

Може да има и по-ранни образци, но те не са описани, но догадките са основателни, защото, ако светът е върху корубата на костенурка, то под тази костенурка има пак костенурка и т.н.

Отново с Магистър К.Г. Байрактаров имахме един ползотворен разговор за Философията на Вейци. И аз бързам да го споделя с вас. Става дума за това как човек, който лесно разбира, чувства и по съвсем естествен интуитивен път схваща Космогията на Вейци да приложи тези свои знания и умения върху една малка дъска. За мен Вейци винаги ще остане философия, духовна практика, Учение, което обяснява Космологията, Космоса, Вселената и нейните принципи. Ще изпитам и изпитвам сериозни затруднения да играя тази Космическа игра на една дъска 9Х9. Моят прочит върху тази Философия започна с романа Шибуми. А там играта е представена наистина като Философия, като Начин на Живот, като Учение, като Стил на Живот, ако искате. Аз не успях да възприема Вейци по друг начин през тези години, след запознаването ми с играта. Има и много други литературни и научни трудове, които представят Вейци в нейната духовна страна, в нейната философия, като начин за лично самоусъвършенстване, за постигане на висши степени на съзнание и осъзнаване. Това е моят подход към тази Философия, към това Учение, защото за мен е твърде повърхностно да бъде наречена „игра”. Макар, че от гледна точка на повечето източни философии всичко е „игра”, майя” , „илюзия”. Поради всички тези причини на мен ми е трудно и почти не го искам навлизането във Вейци като в спорт, като в нещо, което се прилага някак ежедневно и комерсиално, но това от друга страна е важно за популяризирането на играта. Но не и за Философията, Учението Вейци. Както казах по-горе това е Начин на Живот, разбиране, осъзнаване на Космическите принципи, чрез тази Философия. Във Вейци има всичко, което прави от нея една Философия – началото и края, средата, горното и долното, високото и ниското. Има загуби и победи, разбиране и липса на разбиране, има любов и омраза, раздяла и ново начало. Има чест и доблест и липса на чест и доблест. Има романтика има и военни действия. Има стратегия и липса на стратегия. Вейци обединява всичко. Затова тя е философия и начин на живот. Можем да се опитаме да вникнем във Философията Вейци без да познаваме играта, или можем да опознаем играта в детайли, за да достигнем до Философията на Вейци.