играта Го
* * *
 
Добре дошли, Гост
Username: Password: Запомни ме
  • Страница:
  • 1

ТЕМА: За Го в български публикации

За Го в български публикации преди 13 години 8 месеца #2397

  • Neli Popova
  • Neli Popova's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Junior Boarder
  • Мнения: 25
  • Thank you received: 1
  • Карма: 1
Като изключим многото споменавания на Го в този и в други го-сайтове, споменаванията в преводната литература и бла-бла... тук може да пускаме цитати от български автори.
Връзка държаха с шефа и се обръщаха към районното само за техническа помощ. И тоя, обектът, пак се появил, спял там при оная бардакиня, после се разхождал, парички харчел… А те по всички правила на играта го водят на къс повод: проследяване, секретни постове, това-онова, докато един ден той се отбил в пощата, помотал се из телефонните кабини, а вечерта с един сак излязъл на края на града и докато онези се натуткат – спрял един голям камион, нашият човек се качил и изчезнал.

Това е от разказа "Шпионин" от Теодор Иванов, публикувано в Буквите.бг.
www.bukvite.bg/best/poem.php?docid=80027

Всъщност, доста забавно. Май не се има предвид Го. хи-хи. Но цитирано-постнато. :) Темата остава и да видим други, истински изпълнения. :P
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:За Го в български публикации преди 13 години 8 месеца #2398

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Administrator
  • Магистър Го
  • Мнения: 671
  • Thank you received: 2
  • Карма: 23
Хе-хе. Всичко е въпрос и до запетайките, които липсват. Възможни са два варианта:

1) А те, по всички правила на играта, го водят на къс повод...
2) А те, по всички правила на играта го, водят на къс повод...

Според контекста, най-вероятен е първият вариант, а ако беше написано с главна буква Го, тогава несъмнено би бил вторият вариант правилен.

Щом е отворена темата, ето един хубав цитат:

В разказа Една история с четири лица. IV глава (2007 г.), написана от автор с псевдоним Черно слънце (anton_fotev, според Хулите.нет).

"[Габриел] по късно съзря огромен като планина черен жребец да похапва грациозно от любимите му орхидей. Прекрасното животно протягаше дългата си и силна шия, и откъсваше едно по едно виолетовите устоцветия, поръсени с бяло по ръбовете. Гледката излъчваше магичност и съвършенство, заради която Габриел забрави да се ядоса и само усмихнат приближи към великолепното създание, понечвайки да го хване за юздата. Пристъпи към него и видя крайчеца на пурпурна рокля да се подава от широката пролука към вътрешността на беседката. Вече силно заинтригуван, приближи съвсем и деликатно почука на едната от деветте резбовани колони, поддържащи лекия като дихание в зимен ден покрив. Никой не му отвърна и той след кратко колебание надникна вътре, виждайки непозната и много красива жена да спи върху масата, издялана във вид на голяма дъска за играта Го.

Огромната плоскост правеше жената да изглежда крехка като сън за летене в лятно небе, красива до болка, до ослепяване - струваше му се , че кожата й свети в тъмнината със собствена перлена светлина, приглушаваща дори млечната сребристост на Луната, плуваща над тях."

Давайте следващия цитат... :cheer:
Primum edere, deinde filosophari.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
Time to create page: 0.524 seconds
 
* * *