Играем стратегически игри, а почти не говорим за същността на стратегията, за понятието "стратегия"... Отде се е взело и какво означава? В кои практико-приложни области се прилага освен военното дело. Следващият текст изпадна от сайта на Иститут за стратегическо управление. Тук не се обяснява всичко, но за начало можем да започнем от него.
Исторически корени на стратегическото мислене и действие
Понятието “стратегия” е взето от военното изкуство. То идва от старогръцки език и означава “стратос” – войска и “аго” – водя. “Стратег” в Древна Елада са наричали избирания в случай на война за една година ръководител на сухопътните или морски сили на града-държава.
Най-ранните прояви, обаче, на стратегическо мислене са регистрирани в Древен Китай в известния трактат “Сун Цзъ бин фа”, т.е. “Сун Цзъ за военното изкуство”, смятан за първо в света съчинение по военна стратегия. Негов автор е Сун Цзъ (Сун У) живял в VІ-V в. до н.е. В този трактат се формулират някои запазили актуалността си и днес постановки като тази, че при воденето на военни действия трябва да се прави постоянен анализ на конкретната обстановка предвид нейната склонност към непрестанна промяна. При това винаги следва да се отчитат вселенските закономерности, изразяващи се във възможността на силата да се превръща в слабост и обратно.Умението да се нагаждаш към ситуацията Сун Цзъ изразява с образа на водата, приемаща формата на съда, в който е налята. Вижданията му са във формата на така наречените “максими”. Сред най-известните са следните две:
“Елементите на военното изкуство включват: първо – измерение на пространството, второ – оценка на количеството, трето – предположения, четвърто – сравнение и пето – шансове за победа”;
“Упоритото пресмятане е условие за победа, а недостатъчното пресмятане е възможност за поражение. Този, който никога нищо не пресмята има най-малки шансове за победа”.
Като специфична дисциплина обаче в рамките на военната наука стратегическото военно изкуство се оформя едва през ХVІІІ в. Сред най-големите военни теоретици допринесли за развитие на стратегията като ключова дисциплина на военната наука е Карл фон Клаузевиц (1780-1831).Теоретическите разработки на Клаузевиц са основани на анализа на Наполеоновите войни. Френската армия под ръководството на Наполеон Бонапарт нерядко побеждава противника си въпреки, неговото числено превъзходство. По този начин френската армия демонстрира, че са остарели традиционните възгледи за войната. В своето известно произведение “За войната” Карл фон Клаузевиц, който като пруски офицер е противник на Наполеонова Франция, предлага пътища за изменение на възгледите за военната стратегия. С това той прави най-значителен принос в развитието на военното изкуство за своето време.
В съвременната епоха в областта на военните знания по отношение на изкуството на войната двете основни теоретични школи – руската и западната се придържат към следната класификация на цели, действия и механизми: Руската школа приема разделението на “стратегия” , “оперативно изкуство” и “тактика”, докато западната говори само за “стратегия” и “тактика”. Действията обозначавани в руската школа като “оперативни” в западната се наричат “малки стратегии”.
В рамките на политическата наука и практика също се говори за политическа стратегия като система от мащабни решения имаща предвид достигането на основните цели на дадена политическа сила. Смята се, че първа теоретическа обосновка на стратегически възгледи в политическата област прави италианецът Николо Макиавели(Machiavelli), роден през 1469 и починал през 1527 година. Макиавели смята за най-голямо бедствие на своята страна Италия нейната политическа раздробеност. За преодоляването и предвижда въвеждането на силна държавна власт. Поради това за укрепване на тази власт той в известното си произведение “Князът”(Владетелят) поддържа мнението, че са възможни всякакви средства. Този негов възглед ражда известният термин “макиавелизъм”, като израз за политически действия, които пренебрегват нормите на човешката етика и морал.
В сферата на стопанското управление стратегическото мислене се появява относително късно в сравнение с военната и политическата науки. Според някои изследователи още през 20-те години на ХХ век французинът Анри Файол с формулирането на процеса на управление като “планиране, организиране, командване, координиране и контрол” създава база по-късно Антъни да направи комплексно обобщение за управлението като съставено от стратегическо планиране, управленски контрол и оперативен контрол.Формирането пък в големите организации на централизиран бюджет се разглежда като първа стъпка по стратегическо управление, тъй като включва дълго-срочността в управленските действия.
Според други автори стратегическите виждания в управлението на стопанската организация се зараждат едва през 60-те години на ХХ век в САЩ. Посочват се редица събития дали тласък за това развитие. Сред тях са завръщането след 1945 год. от служба в стратегическите части на военно-въздушните сили на САЩ по време на Втората световна война на редица личности, изявили се след време като авторитети на стратегическото мислене в стопанските организации.
Влияние върху формирането на стратегически подходи в стопанската организация оказват курсовете на Харвардската бизнес школа по корпоративна политика и лидерство. Като цяло през 50-те години бизнес обучението в Щатите започва да се преориентира от преподаване изключително на т.нар. “принципи на управлението”, фокусирани върху вътрешната среда, към разглеждане на взаимоотношенията с външната среда.
Промяната се илюстрира от появата на маркетинговата концепция в началото на 50-те години, която постепенно заема важно място в управленската мисъл и практика. Сред факторите довели до зараждане на стратегическите концепции е и системната теория на Лудвиг фон Берталанфи (Bertalanffy). Ще споменем, че още през 1955 год. Питър Дракър в книгата си “Управленска практика” (The Practice of Management) говори за тактически и стратегически решения в корпоративното управление. Но за пионери, формирали основите на стратегическото мислене и наложили ключовите понятия на фирмената стратегия са признати трима амариканеца - Кенет Ендрюс (Keneth R. Andrwes), Алфред Чандлър (Alfred D.Chandler) и Игор Ансоф (Igor Ansoff).
ismanagement.org/index.php?option=com_do...;gid=14&Itemid=6 
