Макар някои от поетичните работи да са реализирани като преводен вариант и коментари, все още не са ошлайфани като за статии. Сега изкочи от дълбините на диска нещо започнато, но недовършено.

Съпровождането на играча при императора

Лу Гуймен (?-881)

Планини, реки - нещата назовавам.
А в играта Го, също по начин подобен,
поставяните камъни оприличавам
на ято диви гъски в есенен следобед...

И така, дошъл по височайша покана,
в двореца имперски е играчът приет,
след което и той голям човек стана -
императорът го назначи за кмет.


Стихотворението на Лу Гуймен се намира в Сборника Тански поеми (Complete Tang Poems, vol. 629 - Quan Tang Shi). Преводната адаптация за българския читател може да не е на 100% точна, но затова пък е смислово добре изпълнена. В първия стих "планини, реки", съответства на китайския термин "шан шуй", което означава пейзаж. Тук се има предвид "високото" и "ниското" с внушението, отнесено към играта и играча, че "който го може, го може". Самата пейзажна визия е пряко свдързана с творческото възприятие на реалността. Или по-точно, става дума за реалистичното й пресъздаване, колкото е по-добре изпипана картината, толкова по-й се възхищаваме. В Го по същия начин се "рисуват" форми, но абстракцията е от друг порядък. Оприличаването на пуловете с ято гъски, не е по-различно от оприличаването на образите в дадена картина, които да можем еднозначно да определим като планини или реки. Това говори за майсторството на твореца и вътрешната му духовна нагласа.

Образът на гъските е метафора, която води началото си от философа Мъндзъ (Менций), който във връзка с Го, казва, "че, ако не слушаш, какво ти говори И Чиу, а си мислиш, как да опънеш лъка и да стреляш по-гъските, няма да постигнеш успехи в Го". Специално в стихотворението - гъските посочват, че умът на играча е съсредоточен и дисциплиниран, т.е. овладян и неразсейващ се по разни външни и тривиални гледки. Тук е загатнат светът на ума и неговата проекция в реалния свят, материализиран в Го.

Творческото мислене на играча е гарант за неговия успех, но тук не става въпрос за някаква отнесеност, а за полезни качества като здравомислие и прагматизъм. Поради своите умствени способности, които имат референт в практиката, той се издига в обществото - става кмет. Понятието за пейзаж придобива нов нюанс вече, защото се прави намек за изказването на Конфуций - "издигай способните, смъквай ниските", а относно кметския пост Конфуций заръчва на ученика си Дзълу (назначен за кмет на град Цюйфу) в управлението да не се увлича прекалено много в дребните неща, за да не изпусне големите, казано с други думи - "действай локално, мисли глобално", което отново ни насочва към менталността на го-играча, съпоставима с тази на управленеца.

В оригинала обаче се намеква за играча Ян Суанбао, който бил назначен за кмет на град Суанченг от императора на Хански Китай У-ди (1 в. пр. н.е.) . В същото време се има предвид и друга подобна история с едноименни герои - У-ди от династия Лиу Сун и някой си Ян.

Джугъ Лян (181-234), известен даос и пълководец от епохата Трицарствие (Сангуо), извлечено е от романа Sanguo Yanyi (Romance of the Three Kingdoms) на Луо Гуанджун (Luo Guanzhong).

Под небесния свод земята квадратна
дъска е за Го с камъни бели и черни.
Вкопчени страшно в борба ежечасна,
хората това са - добрите и сърдечни,
и лошите, изгода пресмятащи алчно.
Неутрален е само отшелникът потаен,
който, уединен в планината отдавна,
е далеч от този свят самозабравен.

Тук на едно място са събрани цял куп идеи. Първите два стиха са ясни, но се нуждаят от доуточнение. В китайската космология е традиционна представата за квадратната форма на Земята, т.е. Поднебесната (Тиенся). Обвързването на тези придстави с Го обаче се наблюдава след началото на новата ера. Случаите не са много, но това стихотворение спада към тях наред със разсъжденията на китайския историк Бан Гу (32-92 г. н.е.), който в съчинението “Същността на Го” (The essence of Go, Yi Zhi) е написал: “Дъската е квадратна и олицетворява земята". Със сигурност има и други древни преки изказвания, свързващи дъската и Земята, но трябва много да се рови из литературата и Интернет - малко като търсене игла в купа сено. Но иначе имаме достатъчно основания да твърдим, че представата за Земята пряко корелира със размерността на дъската за Го, т.е. в подробностите, които ни насочват към философи отпреди н.е. като Мендзъ (372-289 ВС) и Дзоу Ян (305-240 ВС), когото наричат "китайския Ератостен", а също и живелият в епохата Трицарствие - Пън Сю (223-271 AD) - баща на картографията, който за първи път в историята се съобразява при съставянето на карти с мащаба, прилага легенди с означения, а също и координатна мрежа (!).

Следва да кажем нещо и за пуловете в стихотворението на Джугъ Лян. Тази визия също придобива значение след новата ера, но преди него още историкът Съма Цян е делял хората на бели и черни, цивилизовани и варвари. А още преди него Джуандзъ пише, че човекът, макар и "единица", е населил цялата Поднебесна. Джуге Лян акцентира върху друго делене - на "добри" и "лоши", т.е. на две субективни категории, с което иска да закове вниманието ни върху същината на суетното ни съществуване. А това съществуване е свързано с отдадеността ни на крайностите. Т.е. победените са лоши, а добри са победителите, защото победителите пишат историята. Нашите пристрастия ни размътват умовете и следваме често абсурдни логики. Затова отшелникът, избрал Средния път, не е нито лош, нито добър, а само наблюдател от върха на планината на партията Го, която се разиграва на равното. И това е същият отшелник, който, повикан за помощ, трябва да изиграе ролята на велик пълководец в размирните времена на Трицарствието - Джугъ Лян.