|
|
|
|
|
|
-
Bayraktarov
-
-
ИЗКЛЮЧЕН
-
Administrator
-
-
Магистър Го
- Мнения: 671
- Thank you received: 2
-
Карма: 23
-
|
В статията на Й. Лазаров Поход към Го – детска песничка се говори за владението Го. Вярно, че това е една забавна игра на думи, но има какво още да се каже. Къде се намира владението Го? Синологът Монастирев от 19 в. в книгата си "Бележки за Конфицевата летопис Чунцю и нейните коментатори" пише:
Трябва да се отбележи, че географското определяне на местности и градове, споменавани в Чунцю, понякога е съвсем произволно, неясно и изпълнено с противоречия.
Под черта авторът дава интересен коментар:
Объркаността и противоречивостта на географското определяне на местностите и градовете се наблюдава в много случаи при географите. За пример привеждаме владението Го. Едни географи го посочват между владенията Джоу и Джен в Хенан и го наричат източно Го (дун-го). Друго владение Го се намира на запад от владението Джоу и като че ли се е наричало северно Го (бей-го). Северно то би могло да бъде само по отношение на владението Чу. Накрая трети географи поставят владението Го в южната част на провинция Шанси и го наричат южно Го (нан-го, което по-скоро трябва да се нарече северно. По този начин става непонятно за кое от тези владения иде реч, когато се споменава. (Думите: северно, източно, южно не се употребяват, а се говори просто: Го).
Оригиналният текст на руски също изглежда интересно.
Към руския превод: удел - местност, област, владение; сбивчивость - обърканост, заплетеност, неясност, противоречивост.
Това сигурно е един от първите руски текстове, в които фигурира названието "Го". Разбира се, че не в смисъл на играта Го. Пък за българите текстове, знаем за местоимението "го", а и, отнесено към небесния авторитет в религиозните текстове, се пише също с главна буква. В руския няма такава лексема.
Заиграването с "Го", пък и става дума за китайски текстове и понятия, във всеки случай е интересно занимание за през свободното време.
Източник:
Н. Монастырев. Заметки о Конфуциевой летописи Чунь Цю и ея древних комментаторах. С.-Петербургъ, 1876 г., с. 39
Очаквайте продължение...
|
Primum edere, deinde filosophari.
|
-
Bayraktarov
-
-
ИЗКЛЮЧЕН
-
Administrator
-
-
Магистър Го
- Мнения: 671
- Thank you received: 2
-
Карма: 23
-
|
В същата книга на стр. 37 Манастирев пише за неясните моменти в хрониката Чунцю. Един от тях също се свързва с упоменаване на някакво "Го":
Другият непонятен израз е "Го-гун". Болшинството коментатори (Ду-юй, Чао-куан, Лю-чан и др.) се отказват да го обяснят под предтекст, че това е грешка, която не може да се поправи. Но Гун-ян и Гу-лян не се отказват от обяснение. Пред думите "Го-гун" в текста на Чунцю е записано следното съобщение: "Жуните са нахлули във владението Цао; Цао-дзи избяга във владението Чен, а Чъ се върнал в Цао". Гун-ян обяснява, че Чъ - това е Го-гун - Владетел, който е загубил владението си. Същото говори и Гу-лян. Ако се приеме това обяснение, ние все пак няма да се доберем до смисъла. В тълкованието на Ху се привежда мнението, че думата "Го" трябва да се се приеме в буквалния смисъл - предградие, а вместо думата "гун" (буквално, княз 1-ва степен) трябва да се постави думата "ван", която означава "умиране", "загиване", така смисълът на непонятния израз ще бъде следния: "предградието е разрушено". Но се пита: предградието на кой град е било разрушено? Някои казват, че тук се подразбира (предградието на) града, където е живял Циският Хуан-гун. Но това мнение е ни най-малко обосновано. Джан-бо казва, че тук трябва да се подразбира дун-го, т.е. източното владение Го, намиращо се в Хенан. Обаче каквото и мнение да приемем, все пак грешката си остава грешка.
За неподготвения читател сигурно въобще нищо не е ясно. Ще отбележа, че хрониката Чунцю (Пролети и есени) отразява събития от едноименния период от китайската история - Чунцю (722-481 г. пр. н. е.). Посочените Гун-лян и Гу-лян са известни коментатори на летописа. В коя година стават описваните събития? Трябва да се направи справка в летописа.
Все още не е изчерпан въпросът за местонахождението на владението Го.
|
Primum edere, deinde filosophari.
|
-
Plamen
-
-
ИЗКЛЮЧЕН
-
Senior Boarder
-
- Мнения: 48
- Thank you received: 2
-
Карма: 3
-
|
Ако говорим за лексемата "го", то в българския това е лично местоимение във винителен падеж, изхождащо от местоименията “той” и “то”, кратка форма на “него” (Виждам го. Него го изиграха.), както добре сте го споменали в статията 'Съображения относно изписването на названието на играта Го с главна буква'. Кога се появява тази лексическа единица в българския език?
Първо да очертаем историята на българския език по периоди. Посочват се четири периода (вж. Википедия): дописмен (праславянски) (5- 9 век), старобългарски (9–11 век), среднобългарски (12–14 век) и новобългарски (от 15 век). Сигурно трябва да има и пети период - съвременен български, който да е от Освобождението (1878) до наши дни, защото не съм много убеден, че няма разлика между езика на Паисий Хилендарски (1722–1773) и този, на който говорим и пишем днес. Но това си остава за филолозите и лингвистите.
Може да бъдем уверени, че местоименната форма "го" се появява в новобългарския. Значи не по-рано от 15 век. Мимоходом може да се вметне, че първата печатна книга на новобългарски език е Абагар (1651). "История славяноболгарская" Паисий написва в 1762. Л. Андрейчин в "Из историята на нашето езиково строителство", раздел 5. "Ролята на някои отделни книжовници и писатели в езиковото ни строителство" пише и за Езикът на Паисиевата „История славяноболгарская” и началото на новобългарския книжовен език. Цитирам:
Паисий си служи често с архаични падежни форми на местоименията: его, ему, их и др. Но наред с тях се срещат и доста новобългарски форми: го, му, ги и др., твърде характерни за нашия език, например: „Поразил его Симеон” (28). „Пустили го греци внутр града” (28). „От глада предали се ему” (29). „Не смеял никои да му са противи” (29). „От племени и рода его били и на негову титлу се подписвали” (63). „Тако имеял оно писание — в то време била умрела жена его, оная царскя внука” (30).
Лист от "Историята" с печатни букви: "...й узелъ градъ они съ огънъ . сиреч с топове . научил го некой арапинъ...".
Така стоят нещата с лексемата "го" в нашия език. Като най-стар писмен славянски език има шанс да се открие и някъде название "Го" и преди появата на въпросното местоимение. Название на град, местност, с което руснаците могат да бъдат изпреварени с още няколко века.
|
|
-
Nefertiti
-
-
ИЗКЛЮЧЕН
-
Senior Boarder
-
- Мнения: 40
-
Карма: 2
-
|
В българският имаме "го" и "него" (не-го, не е Го).
|
|
-
Bayraktarov
-
-
ИЗКЛЮЧЕН
-
Administrator
-
-
Магистър Го
- Мнения: 671
- Thank you received: 2
-
Карма: 23
-
|
Нещо такова според В. Симеонов
|
Primum edere, deinde filosophari.
|
-
Bayraktarov
-
-
ИЗКЛЮЧЕН
-
Administrator
-
-
Магистър Го
- Мнения: 671
- Thank you received: 2
-
Карма: 23
-
|
Ето и една находка. В Древна Европа при германците (саксите) се е използвала думата "го" в смисъл на населена територия:
Древните римляни са използвали думата "pagus", когато са говорили за "окръг" в смисъл на населена област, в което живеели 100 души. По същия начин те са измервали числеността и плътността на населението и на други територии, примерно за териториите, населявани от древногерманските племена. Със същото значение са използвали и думата "го" саксите от късното Средновековие и е напълно възможно тази дума да се е използвала и в древни времена. Саксонската дума "го" означава както "стотица", така и "окръг" в смисъл на латинската "pagus". В по-късно време думата "окръг" ("го") е означавала обширна област, както и държава (civitas). Многозначността на думата, предвид различните величини, които описва, създава обръкване, но същото се отнася и за аналочината латинска дума "pagus".
Източник: Г. Дельбрюк "История военного искусства в рамках политической истории" т. II; Часть первая. "Борба римлян с германцами", изд. "Наука" "Ювента" СПб, 1994
|
Primum edere, deinde filosophari.
|
-
Bayraktarov
-
-
ИЗКЛЮЧЕН
-
Administrator
-
-
Магистър Го
- Мнения: 671
- Thank you received: 2
-
Карма: 23
-
|
Не ми се превежда от руски, но следното пише като бележка към "Историческите записки" (Том 2) на Съма Циен:
Царство Сяо-го — Малое Го получило свое название после переезда правителя Си-го — Западного Го — на восток вместе с чжоуским ваном, где было создано Нань-го — Южное Го. Сяо-го находилось в совр. уезде Баоцзи пров. Шэньси.
www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/China/I...Tom_II/primtext5.htm
|
Primum edere, deinde filosophari.
|
|
|
|
|
|
|
|
|